Въпрос: През изминалите две и половина години, разбирам, че намерението – е най важната работа в духовния път. Как да се справя с нежеланието да се включа в групата, което внезапно се стовари отгоре ми и не ми позволи да съхраня намерението?

Отговор: Плати на някого, да те кара всеки ден на урок. Подпиши се, че се задължаваш да се лишиш от нещо каквото и да е, ако не изпълняваш в групата определени поръчения. Щом си способен да уреждаш живота си само в материални рамки, то се завържи за групата така, както си свързан със семейството си или към работата, че неизпълнението на обещанията да водят до някаква загуба за теб.

”Ожени” се за групата и я издържай така, както трябва да издържаш жена си и децата си. Човек е задължен да работи със себе си. Ти чакаш докато в теб възникне желание за духовен подем. Е, чакай. Такова желание никога няма да те споходи. Тъкмо обратното, все по-леко ще ти бъде да оправдаваш бездействието си с ”трезв и реалистичен подход”.

Възможно е да ти изпратят, повече страдания или презрение към този свят. Така или иначе, нещо ще има. Щом ”не гори”, то почакай – ще видиш …

Днес светът преминава през такива етапи, на които на хората им е по-лесно да се издигнат над ежедневието. Това е направено специално, за да помагат на духовно слабите слоеве от населението, все пак позволявайки им да се приближават до висшето. Затова са нужни съвременните кризи.

Е, на силните хора в период на материален разцвет и изобилие предоставят възможност да се борят с материалното.

Духовното се изгражда на основата на свободния избор. Ако човек не се задължи пред групата, а групата пред него, то от него не се проявява натиск. Тъй като той не се намира в семейството, не се е нагърбил с бремето, и затова няма какво да изисква. Той е свободен в избора си.

Какви въпроси може да задава човек, който не се обвързва с групата физически, за да стане тя за него лифт, изкачващ го на по-високо стъпало. Глупаво е да се оплакваш от отсъствие на желание – по добре действай физически. Улови мига на краткия порив и сключи с групата съюз, който ще те задължи след това, когато желанието изчезне.

Постави се в безизходица, направи се на враг, прояви се като ненавистник – за да продължиш пътя тогава, когато няма да ти се иска. Нима ти харесва началника ти? И все пак отиваш на работа защото нямаш друг избор.

Ако не работим, за да се свържем здраво с групата, то ние няма да построим съсъд за поръчителство. И затова на конгреса в пустинята Арава ние реализирахме важен етап като подготовка за декемврийския Конгрес. Достигнахме едно общо усещане – и сега трябва да го запазим. Трябва да се задължим с всички сили да запазим това усещане, за да го пренесем на конгреса и да запалим от него още хиляди участници, а също така стотици хиляди и милиони по света, които са свързани с нас.

Доколко всеки участва физически в тази подготовка, дотолкова той ще се обвърже с групата. Неслучайно кабалистите – например Рамхал и Ари – съгласно обичая, подписвали помежду си договор. Подписал си се – няма мърдане, сега си задължен да изпълниш поетото обещание. В живота става същото: ти подписваш трудов договор, за да получаваш заплата. Само тук, вместо пари, ти ще получиш друго възнаграждение, доста по-ценно и по-високо.

Ще се надяваме да посрещнем Конгреса подготвени и сплотени. Тогава наистина ще се издигнем и ще станем светлина за целия свят.

От урока по статията ”Поръчителство”, 20.11.2011

[61773]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment →