Въпрос: Как да се съглася на това другарят ми да получи награда за моята работа?

Отговор: Ако това е действие за отдаване, то работя и намирам наслаждение от самата работа. А напълването искам да предам на другия.

Но тук има тънкост, защото ако чувствам, че извличам полза от работата си – то даже няма да ме интересува възнаграждението. Все едно да кажеш на малкото дете: “Ако подредиш всички кубчета, ще получиш 10 долара”. А то не разбира какво е това 10 долара – на него му харесва да подрежда кубчета! Затова, тези 10 долара, които са така ценни за теб – за него не са възнаграждение.

Получава се, че ако извличам наслаждение от работата по-голямо, отколкото наградата за нея – то тя самата става моето възнаграждение, а предишната награда губи значение. Тоест просто сменям една отплата за друга. Но нима за това става въпрос в духовната работа?

Става въпрос за възнаграждението, което много искам, а работата за мен не е наслаждение, а труд. Но аз се преодолявам с помощта на получената сила на светлината, за да мога, въпреки всичко, да предпочета работата, а възнаграждението да предам на другите. А без това преодоляване, просто ще сменям едно егоистично напълване за друго.

Или ме пращат, като подгонен, да тичам и да донеса писмо – или съм спортист, който тича и се наслаждава от самото тичане. Чувствате ли разликата? Главното е съпротивлението, силата на противостоене, да не изчезне, а да се добави. Именно за сметка на това, че я използваме, увеличаваме силата на отдаването и разкриваме светлината.

НАРАНХАЙ – това е светлината на отдаване, която се разкрива именно над преодоляването. Иначе няма къде да се разкрие. Това е като токът, който се проявява от съпротивлението и тогава може да се получи от него мощност.

От урока по статия на Рабаш, 03.11.2011

[59650]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →