Еволюцията продължава

каббалист Михаэль ЛайтманНа всеки етап от развитието получавам ”убождане” и от безизходица търся спасение. Бедите ме очистват, смиряват ”плътта” на егоистичното желание и довеждат към добро, тоест към правилно решение, към правилно действие. Но всичко това  под град от болезнени удари, по пътя на страданията.

Обаче, също така мога да прибягна към алтернативни средства, към силите и ситуациите, към ”помощ отстрани”, която ми позволява да се обърна към поправяне, не дочаквайки бедите. Различието тук е в моето осъзнаване, разбиране, в готовността ми и в крайна сметка, в отношението ми към Твореца.

Или неохотно бълнувам напред под ударите, докато не пробудят в мен желание веднъж за винаги на всяко стъпало, или  освен всичко друго, се старая самостоятелно да извикам у себе си потребност от напредване и търся привлекателност, очарование в сближаването с Твореца, с отдаването.

Нека това очарование ме повлича напред по-силно, отколкото подтикването, което получавам отзад. Тогава сам ще определям темпа на развитието си, ще се стремя да се движа по-бързо, отколкото е записано в програмата на творението, която постоянно ме пришпорва отзад. Казано е за това, че тогава сам пробуждам зората, а не тя мен.

Тук преминаваме към единствения намиращ се в нас свободен избор. Състои се в това, да поискаш в добавка сили за напредването, освен светлината и съсъда. От къде да ги взема?

Във всеки случай ми е ясно, че ако не се прибегне до помощта на тези алтернативни сили, то няма да ме има и мен самия, същинското ми Аз, а ще бъда единствено звяр, развиващ се под ударите на естествените сили на еволюцията.

По принцип, така е вървяло развитието ни до този момент. Предполагаме си, че само неживата, растителна и животинската природа еволюира, подчинявайки се на естествените закони, а човек се развива сам. Как става това? Нима еволюцията повече не действа?

Не успяла маймуната да се превърне в човешко същество и веднага ли е отпаднала от законите на природата? Възможно ли е да ни е развивал собственият разум? Не. Нека да сме разумни, но преди това да изпълняваме повелите на природата и въобще да не вървим срещу нея. Защото хваленият ни разум – такава е неотменимата му част.

Съвременната наука открива чудесата на приспособяването и взаимодействието в най-различни създания, включвайки насекоми, птици, риби… Обаче всичко преписваме на инстинктите и продължаваме да се перчим с разума си. В действителност разумът реализира единствено инстинктите ни по още по-инстинктивен начин, в резултат на което разрушаваме себе си. Животните се опазват със защитните механизми, а ние, лишените от ”предпазителите”, вървим като амбуланти.

От урок по статия ”Даряването на Тора”, 07.11.2011

[60058]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: