Баал а-Сулам, “Поръчителство” (съкратен вариант): Творецът e казал: “Ако пазите Моя съюз, то ще бъдете за Мен  избрани  от всички народи, ще бъдете за Мен царство на свещеници и свят народ“. Народът казал: „Ще го направим“.Тук обаче не се обяснява същността на работата и възнаграждението за нея.

Когато започнем да работим със съсъдите, строежът им още не съответства на кръга, тъй като те са разделени на три части: Рош („главата“), Тох („отвътре“) и Соф („край“). В резултат на това, нашата реалност има форма на пирамида, състояща се от пет пласта авиют (дълбочина на желанието), от нулева до четвърта. Това е цялото човечество.

В по-чистите съсъди се пробужда точката в сърцето (•), и те са способни да осъществяват поправяне на нулево, първо и второ ниво. Заедно те представляват част, която се нарича Галгалта ве-Ейнаим (ГЕ), или “Исраел”, което означава: „Направо към Твореца“ (яшар Ел). По своята природа, те са съсъдите на отдаване.

А също има и съсъди, неспособни да се пробудят само поради „дебелината“ на своите желания. Като съсъди за получаване, те се отнасят към авиют от трета и четвърта степен и заедно се наричат АХАП, или „народи на света“.

Разбира се, първи до поправяне достигат по-леките съсъди – Исраел. А самото поправяне се осъществява от Висшата светлина, която въздейства на точките в сърцето им, благодарение на което те се пробуждат. В тези съсъди има степен на праотците, която не изисква предварителна подготовка, а също така и степен на синовете, които вече трябва да работят в група или народ и да преминават през ожесточяване на сърцето или „египетско изгнание“, за да се обединят в единен съюз на планината Синай и да се издигнат след това на степен Първи и Втори храм.

Така, че като цяло съсъда Галгалта ве Ейнаим достига до края на своето поправяне, а след това се разпада и напълно пада в съсъдите за получаване, в състояние на изгнание. А по-нататък става смесване, взаимно включване на съсъдите.

Към завършването на този процес, от 2000 години – 1995 година е точката, от която започва анализа и поправянето.

„Съблюдавай съюза“ и „бъди избран сред всички народи“ – означава, че съсъдите ГЕ трябва да поправят себе си след 2000 годишно смесване. „Царство на свещеници“ означава, че всички те работят за отдаване, а „свят народ“ е народ, работещ за целия свят. По такъв начин, той служи на Твореца и на останалите народи, съвършено не принадлежащи  на себе. Той има свободен избор само в средната третина на Тиферет, където той взема решение да посвети на Твореца горната част, а долната част да постави в служба на народите по света, за да могат и те да се поправят за Твореца.

Ето с какво се е съгласил народът на Израел, приемайки върху себе си работата по поправянето на всички желания в поръчителство и обединение. Нали именно тези желания, разкриващи се в противоречие на единството, съюза, взаимното поръчителство , се отнасят към поправянето.

От друга страна, всички останали желания, които не са свързани с обединението – колкото и „висши“ да са – се наричат „животински“, доколкото се отнасят към нашето животинско тяло. В нашия свят ние се намираме на „неживо“, „растително“ и „животинско“ ниво на развитие, докато на човешката степен ние всички сме обединени един с друг.Ето защо към нея се отнасят именно желанията, които се стремят към обединение или му се противопоставят.

И така желанията на неживо, растително и животинско ниво принадлежат към този свят и ние не ги отнасяме към поправянето. Например. ако искаш да ядеш по десет пъти на ден, то ти не трябва да преодоляваш това желание по пътя към духовната цел. Остави на мира всичко, което не се отнася към обединението. Обърни се към тези желания, които са насочени към отдаване на ближния или обратно, противопоставят се на отдаването. Само те са духовни, само те се наричат „Човек“.

От урока по статията “Поръчителство”, 23.11.2011

[61542]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →