Дойде времето на внуците

Баал а-Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Заслугата на праотците е в това, че от височината на техните души те са реализирали принципа на любов към ближния без подготвителни действия, които са били неспособни да реализират. Така само народът на Израел влязъл във взаимно поръчителство.

Творецът създал едно получаващо желание, състоящо се от четири „слоя“ – четири нива на дълбочина на авиют. Започваме да разпознаваме слоевете на егоизъм от леки към тежки. Душите, които вече са завършили анализа и поправянето, помагат след това в работата над следващите, по-груби слоеве на желанието на общата, единствена, разбита душа.

Първо се поправят душите, които принадлежат на нивото на праотците. Наричаме ги също и „домът на Авраам“. Става дума за хиляди души, които са постигнали духовния свят под негово ръководство. Техният авиют е бил много малък и затова не им е било необходимо да привличат по време на учене светлината, която поправя. За тях е било достатъчно малко да се обединят един с друг, защото между тях не е имало отблъскване, тъй като те все още не са били паднали в егоизма на всичките му четири нива.

Падането станало по-късно, в египетското изгнание и едва тогава Израел започнал да се нуждае от поправящата светлина, тоест от метода, получен на планината Синай. В крайна сметка, човек поправя само онова, което се прояви в него. Тора, методът за поправяне, е предназначен за работа със злото начало. Когато то се е разкрило в Египет, силата на светлината, способна да го поправи, се разкрила.

Обаче на нивото на праотците това все още не е било нужно. Това е „най-прозрачната“, чиста степен на ниво нула на авиют, сравнима със състоянието на зачеване. На този етап Тора и поправящата светлина не са необходими за поправяне, тъй като все още няма какво да се поправи.

След това идва нивото на синовете с авиют на първото и от части на второто ниво. И тогава идва нашият ред, второто, третото и четвъртото ниво на авиют, принадлежащи на „периода на Месията“. Всяко поколение в тази линия пооправя своя собствен слой от общото желание, общата душа.

Така праотците не са се нуждаели от ученето, което привлича светлината, бидейки в състояние на „пустиня“. За тях е било достатъчно да бъдат в появилата се в Древен Вавилон ситуация. Всеки от тях разкрил своето зло до някаква степен, което Тора метафорично описва, говорейки за това, как Авраам и Сара слезли в земята на Кнаан, как Исаак решавал проблеми с Есав и други подобни въпроси.

След това Яков и неговите синове слезли в Египет и умрели там, в това голямо, получаващо желание. После синовете на Израел преминали през обременяването на сърцето и пожелали да работят върху съединяването заедно, за да се издигнат над омразата. Обаче първо, те се спуснали дори по-ниско в техния авиют, което се нарича „посещаване на градовете Питом и Рамзес“. Казано иначе, опитвайки се да се обединят един с друг, те не изградили прекрасно обединение, а създали нещо дребно, оскъдно и опасно.

Така те достигнали до нуждата да избягат от егоизма и тогава преминали през „десетте наказания“, тоест неуспешни опити да избягат. Всеки път, когато молили Фараона „да ги пусне“, той им отказвал , докато горчивината станала нетърпима. Едва тогава, в състояние на тъмнина, човек избягва от своето его, готов да се издигне над него на всяка цена: „По-добре мъртъв, отколкото този живот“. Човек достига крайната цел, наистина желаейки да се свърже с другите като един човек с едно сърце във взаимно поръчителство и тогава получава метода за поправяне.

Този метод го превежда през етапите на духовния път: отново и отново той разкрива разбиването в себе си и го поправя с помощта на поправящата светлина. Като резултат, той разкрива и поправя целия свой огромен егоизъм.

Този процес не се случва в цялото човечество, а само в малко група от потомството на Авраам. По пътя то преминава през разбивания, аналогични на духовния свят, и пада. И само след това, в наши дни, започва истинската работа по поправяне на общата душа.

Така, въпреки че от времената на греха на душата на Адам Ришон, праотците и синовете са завършили своята работа и са постигнали своя край на поправянето на нивото на Първия Храм, въпреки това, последвали падения, съответствайки на духовните разбивания. И двата Храма били разрушени, подобно на двата парцуфим в света Никудим.

Сега след епохата на взаимосмесване, достигаме анализа на поправянето – себереализацията. Точно сега, след всички необходими „въведения“, започва истинската работа. Подготовката е приключила и остава само да поправим себе си.

От урок по статията „Поръчителство“, 15.11.2011

[60804]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed