Въпрос: Съгласно изследванията, човек се учи по-добре, когато получава стимули и възнаграждения, а не наказания. Защо в желанията си чувстваме, че Творецът ни възпитава чрез наказания?

Отговор: Също както непослушното дете не иска да полага усилия и получава подарък за това. Предпочита да бездейства, независимо от заплахата от наказание.

Аз например, като дете бях голям инат. Не исках да изучавам предметите в училище, бяха ми безинтересни. Бях много наказван заради това, но въпреки всичко не исках да посвещавам време и сили на това, което не харесвах. Много четях и научавах, но от това, което ме интересуваше, а не от предметите в училище. Независимо от наказанията – не отстъпвах, защото за мен беше по-важна свободата да се занимавам с това, което искам. По такъв начин, губех двойно, отказвайки се от възнагражденията и навличайки си наказания.

Ето, че и ние се намираме в същата ситуация. Първо, трябва да се откажем от живота, с който сме свикнали. Но, това не е такъв проблем, защото съвременният свят вече ни подготвя за това. И второ, трябва да се откажем от егоизма си, от своето ”Аз”, от познатата отплата – самонапълването. Напротив, възнаграждението ни трябва да бъде възможността да напълним ближния – защото това е още по-лошо от училищна програма, за която най-малкото се полагат подаръци.

Действително, засега не чувствам наказание за това, че не извършвам отдаване на ближния. И разбира се вече не виждам подарък в това да раздавам на всички останали. Че кой ще се съгласи на това?

Тогава за какво тука са се спуснали хора от целия свят? Заради какво са се отказали от отпуските и от удобствата? За какво са вложили пари и време? На човек му дават първото усещане за обединение и трябва да приеме този призив, да не го пуска, трябва да работи над това зачатъчно желание.

Представи си, колко пари, време, усилия, нерви са вложили хората, за да прелетят до нас. И сега трябва да разсъдят по следния начин: ”Всичко, което съм направил до този момент, в крайна сметка не съм го направил аз. Защото няма никой друг освен Него. Творецът ме е довел до тук, пренасяйки ме през хиляди километри.

И ето сега, получавайки импулс свише, трябва да се погрижа за това, как да добавя към него от себе си.” Колкото повече усилия коства на човек идването, толкова по-важно е да му се обезпечи тази добавка. Защото иначе няма да внесе в работата своето ”Аз”. Излиза, че Творецът го е хванал ”за ухото”, качил го е на самолета и го е довел на Конгреса.

Навсякъде е управление свише. Къде съм тук аз? Аз съм този, който трябва да Го разкрия и да приема участието Му в деянията. Не е просто да добавя себе си към това, но именно тук в мен има такава възможност. И по този начин идвам към Абсолютното добро. Защото Творецът ме е отвел до особено действие – и сега аз, от своя страна, също съм длъжен да стана особен.

От урок по статия ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61972]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →