Въпрос: Има ли при четенето на книгата Зоар време, когато трябва да полагаме усилия, и време, когато Зоар ни дава тласък от своя страна?

Отговор: Преди всичко трябва да разбереш, срещу какво се намираш.

Ако гледаш стар филм от преди 30-40 г. то се удивяваш: какви наивни са били хората, как са играли, как са направили филм. Но за тях всичко това, е било истина, те са мислели, че показват своя живот със цялата сериозност. Артистите са били прекрасни. Но хората са били други. Ако погледнеш хора от преди 200-300 години назад, то би ги видял още по-обикновени и примитивни.

А какво би открил, гледайки на всички народи, на целия свят 2000 години назад? Как са живели? Всички почти на “дърветата”, наистина диваци – даже в Европа през средните векове.

Но ако погледнете на хора, които пишат такива книги, както Зоар, 2000 години назад? Това е наука, философия, възприемане на света, достигане на реалността… Дори ако такъв човек седи сред нас сега, би се почувствал нищожен в сравнение с него. Тук няма понятие за време. На теб ти дават да се докоснеш до нещо, което се намира извън нашия свят – със системата, управляваща цялата реалност.

Затова към тази управляваща система, към тези сили, към тези души, написали ти за това, да издигнеш своята молба, да заплачеш, като младенец, желаещ да расте с тяхна помощ, на техните ръце! И не е важно, колко разбираш, в какво състояние се намираш – не ти го организираш. Но от даденото ти състояние старай се да разбереш, къде се намираш, на чии ръце можеш да бъдеш – и да се обърнеш към тях с молба.

Въпрос: С каква молба?

Отговор: Не зная. Ти трябва да усетиш потребност. “В мен няма недостатък от нещо. Само ме вземете на ръце – искам да спя…” Това също е молба – да те вземат на ръце, за да се усетиш в тях, като младенец, на когото е топло и надеждно в ръцете на майката, – той чувства нейната миризма, нейната гръд, пълна с мляко, – и тогава спокойно спи. Искаш това? – Тогава го разкрий! Най-малко това.

А може би, искаш нещо по-изяснено – на основата на това състояние, когато оставаш в техните ръце, но може повече да се възползваш от тяхната помощ. Защото  порасналият съхранява в себе си всички свои предишни връзки с майката. Пъпната връв не пропада, расте все повече в разбиране, осъзнаване.

Колкото висшият е по-голям, и колкото повече мога да се възползвам от неговата помощ, да го възвеличавам в  очите си – толкова повече го задължавам да се издигне. С това се извършва нещо по-възвишено, отколкото аз, равно на Безконечността, – и тогава мога да получа от него, както от Безкрайността. Ако пренебрегвам висшия, какво мога да получа от него?… Напротив.

Затова всичко се крие в отношение към моето ниво, където сега се намирам. Ако възвишавам висшия над себе си, то мога да получа от него. Колкото по-високо го издигам, на по-високо стъпало, каквото само мога да си представя, – толкова повече мога да получа от него. Ако започна да го снижавам, считайки се за по-висш, – какво мога да получа от по-низшия, отколкото аз?…

От урока по книгата “Зоар”, 23.11.2011

[61634]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →