Всъщност, няма какво повече да се изучава, освен понятието поръчителство. Всичко, от което живеем, което ни помага по пътя към друг живот, към друго битие, се постига в съсъда, под името ”поръчителство”.

Творецът е създал в нас егоистично, получаващо желание. То притежава самоусещане, и затова в крайна сметка представляваме съсъди на усещането.

Преди да отида при Рабаш, няколко години изучавах кабалистичните първоизточници с обичайните разсъдъчни методи, стараейки се с разума да разбера материала, както е прието това в другите науки. Защото и кабала е наука. Обаче Рабаш ми каза, че тук цялата работа е в чувствата.

За мен ”чувството”  не беше нещо многозначно, гледах на него отвисоко. Действително днес се чувствам по един начин, утре по друг. Изпивам половин кана с вино и животът става по-весел, чуя от някого лоша вест и се натъжавам. Чувството е нещо неистинско, изменчиво е, зависи от обкръжението, от слуха и от много други фактори.

Продължавах да се уча при Рабаш, придържайки се към научния подход, прилагайки разума, но и в чувствата. Науката кабала изучава светлината, доброто и наслаждението, покоя и движението, преодоляването, сближаването и отдалечаването… И всичко ни говори за това, което се случва в желанието. Макар и работата ни да се градуира по различни параметри, но като цяло единствено затова, да се възприема и да се усеща нещо в желанието. Цялото ни развитие носи чувствен характер и се определя от това, доколко откриваме и проникваме в усещането си.

Разбира се чувството е съпроводено от разума, защото осмислено трябва да развиваме себе си, осъзнато, управляемо. Усещайки нещо, трябва да имаме възможност да измерим това усещане, да си дадем отчет що за усещане е, как ни се представя: външно или вътрешно, мнимо ли е и как може да се провери, как да се премине от текущите ценности и стандарти към други, по-истински.

Трябва обективно да сравнявам едното с другото, извън субективните си усещания и текущото разбиране, което се нарича ”висше знание”. Започвам да осъзнавам, че ”знанието” е съсъдът за чувствата, напълнен със светлината хасадим и хохма. Напълвайки съсъдите ми, усещанията ми, светлината хохма ми носи факти, а светлината на вярата ми предоставя възможност да разширя този ”фактически материал”. Но така или иначе се възприемат в усещанията.

Но ако човек малко по-дълбоко прониква в същността на възприемането на нашия свят, разбира, че всичко зависи само от усещанията. Представяме си аналогови, а не цифрови системи. Служейки в армията с удивление забелязах, че в изтребителите F-16 приборният панел е пълен със стрелки, макар че в наземното оборудване повсеместно се използва дигиталното табло.

Специалистите разбират, че човекът е аналогова система. Може бързо да разпознава състоянието, но не и цифри. Оглеждайки десетки ”стрелкови циферблати”, веднага схваща общата им картина, общия ”имидж”. Трябва мислено да премести числените значения в някакво усещане, тогава когато стрелката на скалата му придава това усещане автоматично.

И така, ние сме чувстващи създания и целият ни живот е построен на чувствата. Нека го измерваме с пари, сила, власт, но в крайна сметка, единствено затова, да преминем към правилното решение: трябва да развиваме дълбоките си съсъди, съсъдите на усещанията.

Политиците, чиновниците, технократите с рационалните, научни ”цифрови” подходи към работата ни се представят изцяло съвременни. За тях сякаш е безполезно да се развиват чувствата. Обаче в действителност технократите са много ограничени, още не са преминали от личните си дребни разчети, простите като ”две и две”, към същността на изчислените. Преживявайки още няколко малки кризи, ще осъзнаят пропуснатото. Така и децата растат. Но въобще, желателно е и разумът, и чувството да се развиват в човека взаимно, хармонично.

От урок по статия ”Поръчителство”, 20.11.2011г.

[61250]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Поръчителство | Add Comment →