Ваятел на собствената душа

каббалист Михаэль ЛайтманОтношението ни към крайната цел, към желаното състояние, се намира под влияние на два фактора. Първо – това е усещането за величието и важността на Твореца, на свойството отдаване. А второ –  величието и важността на творението, което е способно да достигне до такова свойство. От тези две страни идват пречки, които усещаме по пътя на напредването към целта.

Един път, егоистичното ми желание казва: ”Какъв е този Творец, че чувам гласа Му?” показвайки ми, че в тази цел, в свойството отдаване няма никаква ценност. И така то ми помага да се укрепя по пътя, защото вече ще успея да поискам светлината да ми помогне и да ми подейства. Защото цялото развитие на човешкото стъпало се случва по предварителната ни молба, за да ни окаже светлината влияние.

По такъв начин строим собствената си духовна форма. Защото всички предходни форми: неживата, растителната, животинската, не се отнасят към духовния човек. Тези сили, които се наричат ангели, духове, дяволи, са призвани да ни помагат. Както в обкръжаващия ни материален свят има сили на природата, обезпечаващи съществуването ни, така и в духовния свят има сили, подпомагащи съществуването на душата ни.

И първата пречка е насочена срещу величието на Твореца, против свойството Му отдаване. А втората пречка е насочена срещу моята форма на отдаване. Тоест веднъж ми се струва, че Творецът не е важен, а друг път, че аз не съм важен.

Да принизи Твореца е задача на Фараона, който през цялото време ни Го обрисува в такъв нищожен вид и крещи: ”Аз сам ще властвам! Защо трябва да го слушам?” така Фараонът принизява величието на целта, на величието на сливането в очите на човека.

Има и работа срещу другата пречка, когато ми се струва, че Творецът е велик и важен, но не мога да направя нищо. Творецът е праведник, а аз съм грешник. В това време Фараонът вече слиза от сцената и на негово място идват други управници, живеещи извън пределите на Египет и започват война срещу човека.

Това също са сили в ръцете на Твореца (ангелите), като Фараона. Но те говорят за величието на целта и заедно с това за слабостите на самия човек. Като разузнавачи, изпратени да проверят земята на Израел, които връщайки се казват, че целта е много велика и земята е прекрасна, какви необикновени плодове растат в нея – но кой си ти, че да я завоюваш? Опомни се, това не е за теб!

И човекът започва да го гложди, защото тези сили му показват, колко е низък и нищожен, и колко престъпления е извършил. И тогава, или се потапя в миналото си и се рови в него, или остава в настоящето, но изцяло губи всички сили и не е способен даже да помръдне пръсти – не може да се накара да отиде в група и да участва в нещо. Така работят тези пречки.

Трябва да се разбере, че имено тези ограничения моделират от нас формата на отдаващия човек. Като например статуята: единият майстор взима парче мрамор и от него извайва скулптурата, а другият отсича от това парче всичко ненужно, докато не остане необходимата форма.

Така и ние трябва да гледаме от две страни: от една страна, изхождайки от пълната форма, а от друга страна да се учим на това, което не ни достига. Един път да работим с вътрешната светлина, а друг път – с обкръжаващата, или с вътрешните и външни желания. Така човек ”извайва” самия себе си – своята форма, подобна на Твореца.

От урок по статия на Рабаш, 16.11.2011

[60919]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: