Човек, който не се дава

каббалист Михаэль ЛайтманНауката кабала дава отговор на въпроса за смисъла на живота. В крайна сметка този въпрос е много важен. Защото в търсенето на отговора му, преди всичко го разбирам в себе си: правилно ли се отнасям към живота, към всичко, което правя?

В мен има желание за наслаждение, което ме задължава да създам семейство, да родя деца, да се грижа за тях, за работата си, за бъдещето си, за родителите си, за близкото обкръжение, за града, за страната, даже е възможно и за целия свят. И всичко това, за да страдам по-малко.

В крайна сметка, по такъв начин страданията ме направляват в една или друга степен, а в най-добрия случай – полза, която мога да извлека над тях. Но какво, ако се бях издигнал над тях, ако не бих зависил от страданията и наслажденията, а бих станал обективен, като Човек с главна буква? Възможно ли е тогава да се избавя от този път? Защото няма друго, освен животинските инстинкти, които ме подбуждат да създам семейство, а социалните инстинкти –  да съблюдавам законите на съвместното съществуване. С какво бих се занимавал, ако не ме движеха страданията и наслажденията?

Днес приличам на животно, което направляват на всяка крачка, подкарват или спират с две юзди: от болка или от сладост. Аз съм като кукла, марионетка, крехък механизъм, нямащ и най-малката възможност да направи нещо самостоятелно, нито на милиметър от пътя си.

Ще успея ли да надделея над тези юзди? И ако не – макар анализирайки ситуацията, да разбера, защо и за какво се случва това? И струва ли си въобще да се стремим нагоре? Може би е по-добре да си затворим очите и да се потопим в религиозни и прочее практики? Възможно е, откъсвайки се от същността, да си върна покоя до края на живота си?

Точно тук се проявява Човекът, който не отстъпва, не се отказва от главното. Независимо от наслажденията, от страданията, срама, гордостта и прочее средства, които ги движат и управляват, все пак търси независимостта.”Ще бъде каквото ще бъде, необходимо ми е да открия същността – имено в това усещам себе си като човек. По никакъв друг начин.” На времето Авраам е искал такива хора в Древен Вавилон и е намерил няколко хиляди.

Това е и критерият за човечеството, помагащ да се определи до какво ниво стига животинската му същност и с какво ниво е готово да стане Човек.

Можем ли да ускорим човешкото развитие с помощта на разпространението и възпитанието, за да достигне по-бързо към този основополагащ въпрос? По принцип, в това се и заключава в наши дни ”социалната” работа…

От урок по статия ”Същността на религията и нейната цел”, 24.11.2011

[61645]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: