Спиране отпред

каббалист Михаэль ЛайтманБаал Сулам, „Поръчителство“ (съкратен вариант): Невъзможно е Тора да бъде получена преди изхода от Египет, докато не възникне народ, в който цялостните нужди на всеки да бъдат осигурени.

Изходът от Египет е не просто бягство от властта на злото начало. Макар и това да е огромно достижение. Човек наистина е готов да бяга от егоизма като от огън. Да става каквото ще, той е готов да се отдаде изцяло:”По-добре смърт, отколкото такъв живот”. При това отдаването на ближния му изглежда по-зле от смъртта.

А другото условие е да се създаде народ. Не е достатъчно да избягам от личния си егоизъм, трябва да се съглася да се обединя с другите, за да се грижа за всички. Аз просто ги обслужвам и възнаграждението е, че ми е предоставена такава възможност. По пътя към тази цел никой няма да изпитва недостиг в нищо. Така, пред мен е стъпалото Бина.

От друга страна, в Египет те пребивават в самолюбие и не могат в същата степен да се погрижат за другите.

Именно от това човек го боли, заради това бяга. Пленник на самолюбието, което се нарича „Египет”, той не може да се грижи за другите – и затова решава да избяга.

И тук става ясно, че в материален план при теб всичко е наред. Представи си: осигурен си с провизии, живееш в плодороден край. Оказва се, че можеш прекрасно да си оправиш живота вътре в твоя егоизъм. Досега са те тласкали чрез страдания, а тук, когато си готов да избягаш от тях към отдаване, – все едно те спират отпред:”Недей, ти и в егоизма можеш отлично да се оправяш”.

И тогава отново започваш да работиш – вече на следващото ниво. Преди ти бягаше от материалните страдания и беше готов да се обединяваш – само и само да се избавиш от тях. По такъв начин хората се обединяват от безизходност по време на катастрофи и войни. В определен момент обединението започва да ти свети, представяйки се като нещо хубаво, – и изведнъж това вече не е добро.

Тогава ти се издигаш на ново ниво, където ти казват:”Не си струва. И в материалния свят ще си живееш не по-зле”. Това спиране отпред не ти позволява егоистично да се устремиш към единството. Има предостатъчно съобщества, които прекрасно се обединяват в името на личния интерес – но при нас този номер не минава.

И ако по-нататък човек, все пак, се съпротивлява на това спиране и иска да постигне единството, тогава той развива в себе си ново желание, насочено не към него. Той пада и става, още и още, той продължава да се учи, да работи в групата и да привлича светлината, възвръщаща към източника, докато не завърши второто стъпало.

Сега той е готов да се обединява само за да отдава на другите. В него се формира пряко отношение към отдаването, което той поставя по-високо от всякакви лични интереси.

А по-нататък е разположено третото стъпало. Когато си заедно с другите, когато ви е добре, когато им отдаваш, когато забравяш за себе си и за бедите си, включвайки се в приятелите си, във вечността и съвършенството – тогава става ясно, че отново ти е необходимо възнаграждение, само че по-качествено. Излиза – не врат, ами шия – заменяш този свят за бъдещия. И тогава възниква нова форма на съпротива: оказва се, че трябва да действаш заради Твореца.

Така човек се изкачва на качествено ново стъпало – откъсване от себе си. Сега вече работата не е в него и в групата, а в Източника, в абстрактната идея – абстрактна в смисъл, че той няма никаква връзка с нея.

В отдаването на Твореца въобще не можеш да намериш за какво да се хванеш: Творецът не знае за мен, а аз не достигам до Него. Как да създадем съсъд на такова високо отдаване? За това съществува особена система, за която ще поговорим по-нататък.

От урока по статията „Поръчителство“, 13.11.2011

[60545]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: