Работа в безплодната пустиня

Работата започва с въпроса: „В какво е смисълът на нашия живот? В тази точка вече се скрива желанието да постигнеш целта на творението, смисълът в което е сливането с Твореца. Това е крайната точка.

Ние въобще не знаем, какво означава такова сливане – какво разбиране и усещане носи това. Но е казано, че трябва да се прилепиш към неговите свойства. Има свойства на Твореца, които Той постепенно разкрива пред нас, а ние трябва да се приведем в съответствие на тях.

Всички качества на Твореца – това всъщност е само свойството отдаване, „абсолютното добро“. Това свойство човек и трябва да приеме: „добро, творящо добро“. В тази степен, доколкото Творецът му разкрива своето добро – такъв трябва да стане човекът.

Това добро се проявява в отношението към ближния, за да ни позволи да постигнем истинското отдаване и да не отдаваме заради себе си, егоистично. Затова ни е необходимо да преминем дълъг, подготвителен път, напредвайки постепенно и стъпаловидно, по веригата на причинно-следствените състояния.

Започваме от полярно противоположно на Твореца състояние, и се движим с помощта на висшата сила, с помощта на светлината, която незабелязано действа вътре в нас. Това се нарича обкръжаваща светлина, скрито светене, възвръщаща към своя източник.

За сметка на това, че привличаме към себе си това светене, се поправяме и напредваме. А да го привлечем е възможно само с подобие на свойствата. И както Творецът за сега се скрива от нас, позволявайки ни да извършим поправяне и да постигнем истинското свойство на отдаване – така и ние трябва да се съгласим да работим в скритие. В такъв случай, ще можем да се стремим към самото Негово свойство на отдаване, а не към приятното напълване, което то дава.

Макар, че крайното поправяне, целта на творението е в това, да се наслади сътвореното. Но да се наслади над нашето егоистично свойство на получаване.

Затова тази работа става „в пустинята“, на безплодна земя, тоест не усещаме никакви полезни резултати от своите усилия. Така е направено нарочно, за да търси човек как е възможно да работи без възнаграждение – над наградите. Трябва да се съгласим с това и самите да желаем именно това, защото се стремиш към истината, към свойството отдаване, а не се опитваш по такъв начин да получиш приятно усещане.

Цялата тази подготовка се нарича предварително поправяне, преди встъпването на земята на Израел. Отначало, получаваме силата на поправяне, свойството вяра, отдаване – което се нарича „40 години странстване в пустинята“.

А вече след това, започваме да работим със самото желание за наслаждение, и даже това желание работи в посока на отдаването. Това се нарича работа на земята на Израел.

Работата по поправяне на нашето желание и възвисяване свойството отдаване над желанието за наслаждение – се нарича работа в пустинята, подготвителен етап. Тя се описва със заповедта: „Не прави на другия това, което е ненавистно на тебе самия“. Това е работа с отдаващото желание (Г“E), малко състояние (катнут).

А работата на земята на Израел – това вече е работа със самото желание: не над него, а направо вътре, така неречената работа „с трите линии“. Това е работа със самото получаващо желание, което се нарича АХАП, в голямото/възрастно състояние на душата (гадлут).

Работейки със самото получаващо желание за отдаване, по неговите 4-ри нива – разкриваме имената на Твореца. Тоест вече сме способни да проявим в себе си свойства, подобни на Неговите свойства, и да отпечатаме в себе си Неговото име. Желанието започва да се държи подобно на светлината, и така човек достига подобие, съединение, сливане с висшата светлина – докато по всички тези степени на порастване на душата, не постигне пълно подобие и абсолютно сливане, в което и се заключава целта на творението.

От урока по писмото на Рабаш, 15.11.2011

[60788]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: