Несъгласен със самия себе си

каббалист Михаэль ЛайтманЖеланието – това е целият материал на творението. Мястото, където ние чувстваме себе си живеещи и разкриващи реалността вътре и около нас. Светлината работи над желанието и го развива по своя програма – отначало пряко, за да го формира. А после вътре в  това създадено от нея желание – четвъртият стадий от света на Безкрайността, светлината започва да създава условия за неговото поправяне.

В крайна сметка това желание за сега е само суров материал, незнаещ и неосъзнаващ, нямащ свободна воля, а действащ по заповед на светлината, която контролира желанието. Така светлината създава всевъзможни форми на желания, които се наричат светове (скрития). Светлината малко повече се разкрива или се скрива – и в желанието стават промени, докато то не включи в себе си всички свойства на светлината.

И колкото повече светлината отдалечава желанието от себе си, толкова повече то започва да усеща – кой съм аз и какво правя. Макар, че то още няма никаква свобода и самостоятелно развитие и всичко става за сметка на светлината. А желанието като природен материал действа в съответствие с установените закони и няма никакъв избор как да реагира.

Така развитието достига до специална структура, която се нарича „човек“, която получава избор. Да действа вътре в знанието или над него. „Вътре в знанието“ е действие, което съответства на действието на светлината – естествена реакция на материала. Но е възможно да се достигне и до такава реакция, която е над твоето желание и не се подчинява на естествените закони на природата. Да създаде в себе си способност да реагира не по заповед на светлината, а обратно.

Тази обратна реакция и ще се нарече човек, защото именно тя е подобна на светлината.

Нали ,ако той изпълнява заповедите на светлината вътре в желанието си – той се нарича творение. Но ,ако той не изпълнява заповедите на светлината в своето желание, а иска да се издигне над материала на нивото на светлината и да стане подобен на нея, то трябва да реагира противоположно. Съгласно тази реакция той се и нарича „човек“ – Адам, т.е. „подобен“ (доме) на светлината.

И така, материалът получава названието „човек“ и с това започва неговото ново развитие. В него има всевъзможни форми, отпечатани в него от светлината по време на естественото нарстване. Но сега това желание започва да работи само и да се стреми да бъде като светлината, т.е. през цялото време да реагира по различен начин на това, което събужда в него светлината.

Светлината пробужда в него реакция, противоположна на поведението на светлината, а човекът трябва да приеме тази игра и над нея да се уподоби на светлината. Това се нарича работа на вярата над знанието.

Тази работа е различни видове. Светлината, ту повече  разкриваща себе си, ту повече скриваща се, пробужда у човека ту повече желание, ту по-малко. С всички тези въздействия то всеки път възбужда различни реакции в материала. Така материалът се учи на своите реакции – изучава себе си и светлината, от която иска да вземе пример. Постепенно той все повече се доближава по своите свойства  до светлината, докато съвсем не се слее с нея.

Ясно е, че по този начин желанието натрупва в себе си разбиране и усещане за себе си, за светлината, научава програмата на светлината. Изучава отношението на Твореца към творението – това, как се отнася към него светлината . И обратно, учи се на това, как да победи собствената си природа и да стане подобно на светлината. Така материалът на желанието постепенно достига до стъпалото на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 17.11.2011

[61005]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация:

Следваща публикация: