Въпрос: Как се е случило разделянето в света Никудим? Как е могла да се случи такава грешка?

Отговор: Факт е, че в противопоставянето на светлината и желанието, съществува един елемент, който е възникнал от „нищото“. Затова той не може да вземе предвид всичко, което има в „съществуващо от съществуващото“ – в светлината.

Гледам светлината и имам чувството, че правя всичко точно като Нея. Като малко дете, което взема пластмасов чук и чука, повтаряйки движенията на баща си. И си мисли, че прави абсолютно същото. То няма усещането, че това не е реално! Защото за неговото малко състояние и малък разум – тези действия са абсолютно еднакви.

И когато в света Никудим става разчет на желанията, в него се губят данните, които още не сме в състояние да възприемем. А след това, благодарение на разделянето, откриваме разликата между желаното и действителното, откривайки грешката си и причината за разделянето.

И изведнъж виждам, че там е присъствало още „лев аевен“ (каменно сърце) – такова желание, което не съм взел под внимание. Въобще не съм знаел, че в мен има нещо такова! А сега разкривам тези желания и мога да се поправя.

Разбиването не е вреда, а поправяне – разкриване на скритите желания. И затова повдигайки се отдолу нагоре по стълбата, ние непрекъснато разкриваме все повече разбити желания. Както се казава: „Колкото по-нависоко е човек – толкова по-голям е егоизма му“.

Разбиването е било окончателно, тъй като те са тръгнали на всичко – на цялата светлина на Безкрайността,възнамерявайки да я поправят във всички желания. И след това се е разкрила цялата дълбина на желанията.

Парцуф Атик неслучайно е създаден според условието на Цимцум Алеф (първото съкращение), тъй като в него и дори в Арих Анпин има множество такива системи („крума де овира“, прегради в мозъка и „моха стима“, скрит разум и т.н.), вътре в които присъства Малхут от света на Безкрайността с цялата светлина на Безкрайността, стояща срещу нея.

Тези две сили – „съществуващо от съществуващото“ (еш ми еш) и „съществуващо от нищото“ (еш ми-айн) присъстват в главата (рош) на света Ацилут. А отдолу се намират парчетата от разбиването. И тогава те проверяват всяко по отношение на другите по такъв обърнат триъгълник: на върха от едната страна – целият свят на Безкрайността, а от другата – цялото Безкрайно желание, а долу – цялото разбиване.

И от тази глава, сравнявайки тези три компонента: Твореца, творението и истинската ралика между тях, става ясно в какъв ред, по какви стъпки трябва да се води поправянето.

Вътре в Арих Анпин е окончателно поправеното състояние, Гмар Тикун. А отвън е покрит от специални парцуфи, които се наричат „коси“ и го скриват от нисшите. „Коси“ (сеарот) – от думата „буря“ (сеара), намаляване. Тъй като той всеки път ограничава своето желание, представя се в някакво слабо проявление, за да застане пред нисшите и да им даде възможност да се поправят.

Поправянето на нисшия е в това, да се уподобява на висшия. Майката, която играе с детето си, се престврува на малка и гу-гука – давайки му пример как то трябва да се обръща към нея. Така тя го издига все по високо и по-високо.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот”, 07.11.2011

[60449]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →