Entries in the '' Category

Режисьор на себе си

Въпрос: Как може да си представиш съвършено, поправено състояние, базирайки се само на своите пет органи на чувства?

Отговор: А на какво предлагаш да се базирам? На фантазия? На каквото си пожелая?

Казано е, че се ръководиш само от това, което виждаш. Това, преди всичко. В такъв случай, съм – реалист със здрав подход, не приемащ нещата на вяра.

По-нататък, трябва да разширя своите органи на чувствата, в това подобрено, разширено възприятие да различа голямото. Но не просто чувствам още нещо – проверявам своите усещания и тогава действам съответно.

Науката кабала се базира само на факти. Не трябва да се ръководиш от нещо въображаемо или чуто от някой. Не, аз трябва да достигна реално възприятие.

Въпрос: Как може на дело да се използва кабалистичната концепция за възприемане на действителността?

Отговор: Става въпрос именно за практически подход, за това, как трябва да гледам на света, на хората, на себе си… Всичко произтича в моите желания. Означава, че трябва да ги поправя, за да усетя нещо друго. Възприятието на реалността зависи от моите свойства. Променям свойствата – променям реалността.

Оттук следва, че реалността сама по себе си е – непостоянна величина, а относителна. Това е страхотно! Излиза, че всеки път мога да „променям плочата“, “ да преминавам в нов филм“.

Променяйки себе си, „поръчвам“ друга „картинка“, друг сюжет. Да кажем, омръзнала ми е тази Вселена – и аз искам да се издигна в друга, в ново измерение. Поискал съм –  изменил съм своите желания и параметри – „препрограмирам“ себе си – и вече изпитвам съвсем други усещания, възприемане на други картини.

Казано накратко, сам снимам своя филм. Аз съм продуцент, сценарист, оператор, режисьор и актьор. Всичко е в мен: и Творецът, и творението, и цялата реалност, и бутона на управление. Използвам всичко необходимо, за да снимам най-добрия филм.

Затова и усещам днешната реалност в своя живот. Това също е филм, който ми показват, за да разбера, къде искам да попадна, какво си струва да видя и почувствам. Замислям се за това, как да изменя своето начало и да видя правилния филм – безкраен, пълен с всички блага, които не пресъхват, а се разширяват и растат. В този филм изпълнявам своите желания и в нищо от никой не завися. Това е и финалната картина, безкрайно напълване.

„Но и тя все някога ще омръзне?“ – ще кажеш ти.

Не, няма да омръзне, защото в нея светлината със съсъдите са събрани заедно, и ти през цялото време пробваш на вкус нещо ново, и на теб никога не ти омръзва да преминаваш от един вкус към друг. Сега при нас дори наслаждението има свой предел, а в духовното такъв няма, защото светлината и съсъда се поддържат, допълват се един друг.

Така, че пиши сценария и се заеми със снимане. Повече от теб и не се изисква – Творецът желае, ти да се наслаждаваш.

От урока по статия „Същността на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61850]

Два опита

Въпрос: Какво да се направи, ако другарят не се прониква от духовен порив? Да се окаже натиск върху него или да се изчака?

Отговор: Конгресът е – нещо толкова особено, че не трябва да будим другаря. В други случаи може и да се изчака, но сега на всички ни се предоставя уникална възможност. И ако виждаме, че другарят няма намерение да ходи на Конгрес, то задължително трябва да му се повлияе, доколкото е възможно.

Разбира се, действаме не със сила, а с убеждение. Иначе той ще изпусне огромен шанс, какъвто повече няма да има. Само в краен случай, ако той все пак каже: „Оставете ме, няма да отида“, тогава ще отстъпим.

Тук се изискват, най-малко, два опита. Представи си: твой другар води по пътя магаре. И той дори не е приятел, а ненавистник, с който сте в лоши отношения. Този пример се привежда във Вавилонския Талмуд, който е написан в изгнанието между епохите на Първия и Втория храм. И така, ако неговото магаре пада под бремето на товара си, ти трябва да му помогнеш.

Сваляш от животното товара, изправяш го на крака, даваш му храна и вода, и след това отново го натоварваш. И ако той падне отново, ти повтаряш същата процедура: разтоварваш магарето и го подкрепяш с храна и вода, т.е. светлината хохма и светлината хасадим. „Магарето“ (хамор) – това е човешкият материал (хомер), егоизма. А след това  отново му слагаш духовен товар. Ако и този път падне – ти си в право повече да не му помагаш.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61965]

Всички органи имат пол

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Ф. Франкони, учен-фармаколог, във вестник La Stampa): Полът влияе върху здравето. Това, което ефективно въздейства на мъжкия организъм, не може също така ефективно да въздейства на женския. Има препарати, които не функционират или предизвикват по-силни странични ефекти.

Целта на гендерната медицина е да продемонстрира, че сърцето, мозъкът, черният дроб, белите дробове, трябва да се разглеждат като мъжки или женски органи. Медицината трябва да взема предвид различията в протичащите в организмите на мъжът и жената процеси, определяйки тактиката на лечението и защитата на здравето.

Реплика: Според кабала, в организмите на мъжът и жената няма нищо еднакво и затова е невъзможно даже да бъдат сравнени, камо ли техните органи да бъдат използвани за кръстосано присаждане.

[62093]

Непознатата за егоиста любов

каббалист Михаэль ЛайтманНе е лесно да достигнеш до усещането за необходимост от истинска любов. В нашия свят съществува само любов към себе си. Обичам нещо и искам да го приближа, да приближа него към себе си, да се изпълня с нещо. С други думи – „да получа“. „Любовта“ за нас означава придобиване. „Аз обичам“ – това означава, че ми харесва, че е МОЕ – така казва желанието за наслаждение.

Естествено това носи хубаво усещане. Но ние оценяваме това свойство в човека, сякаш то говори за неговите добри качества, защото целият ни свят е такъв „потребителски“. Ние не обичаме нищо по друг начин, освен в егоистичното си желание.

Любовта, за която говори Кабала – е съвършено различна, не много ясна за нас.

Има една висша сила – независима от нас и съществувала преди нашето сътворение, без нас – до тогава, когато в Твореца е възникнало желание да създаде творение. Творение е това, което е извън тази висша сила, Твореца и Го усеща.

Да Го усеща – това означава вече да разбира, да чувства, да разбере Неговите свойства. И за да приведе творението до такова усещане, необходимо било да го създаде с противоположни качества – в егоистична любов. А развитието трябва да го доведе до любов към Твореца, която се нарича „любов към ближния“. В крайна сметка освен Твореца и творението – няма никой друг.

Това развитие ние трябва да преминем сами – тоест да почувстваме, да разберем, да изследваме, да изясним всички подробности за усещането на Твореца. И в крайна сметка да заменим егоистичната любов – желанието за наслаждение, позволяващо да усещаме само себе си и включващо ни в себе си – до развитие на усещане, което е извън нас. Защото този външен се нарича „ближен“.

И понеже това усещане ни дава степен, позицията на Твореца – това е добро начало.

Няма нищо друго освен тези две състояния – или чувствам себе си, или чувствам Твореца. Но този преход е напълно непонятен за мен, защото съм отделен от второто състояние и не мога да го усетя. И за да ми помогне да премина от усещане за себе си към усещане за Твореца, Творецът ми е подготвил вътре в моето егоистично желание, вътре в усещането ми за себе си – един вид илюзия, че не съм сам!

Затова ми се струва, сякаш се намирам в среда, която се нарича „ближния“ и включва неживия, растителен, животински свят  и хората – всички видове същества, части на творението. А самият аз – конкретния, обикновен човек да почувствам, как мога да използвам това обкръжение: дали за собствен интерес, или да опитам да работя и да направя това заради самото обкръжение.

Необходимостта да действам за обкръжението възниква, когато в мен се събужда желанието за Твореца. Аз още не разбирам това желание, не знам за Твореца и затова ми дават упражнение: опитай да се отнасяш алтруистично към ближния – към този, който е извън тебе. Това е мястото, където ти можеш да изградиш  любовта към ближния.

И, когато, за сметка на тези упражнения, откриеш много нови свойства и разбиране, направиш много разяснения – ще можеш да се приближиш и до връзката с Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 29.11.2011

[62041]

Да разберем великите кабалисти

Творецът – това е силата на отдаване, царяща в цялата реалност. Тази сила на отдаване може да ни свети отдалеч, и не е важно кои сме ние, какво си представяме, от какъв материал сме създадени, – със своето въздействие тя е способна да ни обърне в подобие на себе си – в отдаващи.

За да успеем да постигнем връзка с тази сила, хората, вече постигнали я, ни описват всевъзможните форми, в които се разкрива тази сила на отдаване – Творецът. Те ни описват устройството на системата на Неговото въздействие върху нас, и така можем да влезем във връзка с Него. Защото ние никога не можем да кажем нещо за самия човек, а говорим за разкриване на неговите действия, за неговите прояви спрямо нас. Затова Баал а-Сулам пише: никога не знаем какво представлява същността, а разкриваме само действията на тази същност.

Така и с Твореца. Казано е: „От действията Ти ще Те познаем“ – от неговите действия постепенно възприемаме Неговия образ, все по-правилно и по-правилно. Защо? – Защото Неговите действия строят в нас всевъзможни отпечатъци, различни форми, съгласно които започваме да разбираме, да мислим, изясняваме, да внасяме порядък в тях, и тогава можем да съставим Неговия образ. Разбира се, всичко това излиза от нашето впечатление, но във всеки случай така достигаме осъзнаване.

Затова нашето разкриване, осъзнаване и разбиране се нарича „образно познание“. Защо образно? Защото, от една страна, нашият материал остава същия – желание за наслаждение, и няма друг материал. От друга страна, формата, която се облича на този материал, – това е желание за отдаване, свойството на Отдаващия, Неговия образ, който възприемам, впечатлявайки от Него.

За да се впечатля от този образ, от Твореца, се въодушевявам от групата и така се приближавам към възприятието за Него. Четенето на книгата „Зоар“ е особено с това, че желаем да получим впечатление от всевъзможните форми на отдаване на Твореца, разкрили се на тези хора, които са били вече способни да ги възприемат. Тези форми слизат и към нас, но те са скрити, и не ги усещаме, не сме способни никак да опишем своите усещания от тези форми. Няма в нас ясно усещане, за всевъзможните видове, проявления, свойства, когато бих усетил в себе си някакви промени.

Кабалистите са описали всички тези форми и ни дават цялостната картина: как става в човека това познание, как се изменя в него, как се развива от най-малката негова форма – точка в сърцето. И на всеки етап, започвайки от мъничка точка, всичко се развива отначало от негативната страна, противоположна на Твореца, а след това към положителната страна, подобна на него. И отново от отрицателната страна, от другото свойство, противоположно на Твореца – и отново към положителната страна, подобна на него. И така през цялото време: наляво – надясно, наляво – надясно. Така се развива всяко разбиране, от най-мизерното до най-голямото.

Състоянията, в които пребиваваме противоположни на Твореца, се наричат „зло начало“. Състоянията, в които възприемаме Неговото свойство, подобно на Него, – се наричат „добро начало“. Тоест „началото“ – желанието – остава, само ние го наричаме зло, ако приема форми, обратни на Твореца, или добро, ако получаваме свойства, подобни на Него.

Всъщност, говорим за себе си относително свойство любов, защото такова е отношението на Твореца към творенията. Затова на всяка крачка преминаваме от ненавист – към любов, и отново от ненавист – към любов. Чувствайки в себе си ненавист, усещаме част от понятието „планината Синай“ – „планината от Ненавист“, а в противовес на това, чувствайки любов, ние усещаме светлината, възвръщаща към Източника, разкриването на Тора и т.н.

Затова, четейки книгата „Зоар“, в която се говори за всички състояния – лоши и хубави, за негативните и позитивните сили, които взаимно действат в равна степен за постигане на целта, – трябва да се постараем да се включим в тези велики кабалисти, които са усетили всички тези състояния, да бъдем слети с тях.

Тоест, сега искам да вляза в това събрание на раби Шимон, където се намират също така Баал а-Сулам, Рабаш и всички велики кабалисти – всичко това е един апарат, една система, поправената част на съсъда, в която вече е станало поправянето. И там, в тези желания, се намират великите души, пребиваващи в усещането, в постижението на Твореца, в тези свойства, както в Него. За това те ни разказват, както родителите на своите деца. И макар детето да не  разбира напълно за какво говорят възрастните , то трябва да се постарае да разбере.

От урока по Книгата „Зоар“, 29.11.2011

[62053]

Придобиваме индивидуалност

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Същност на религията и нейната цел”: Крайната ни цел е готовност за сливане с Твореца, за да се възцари Той в нас. Тази цел е задължителна и няма никаква възможност да се отклоним от нея, тъй като висшата сила твърдо ни управлява по два начина: по пътя на страданието и по пътя на Тора.

Обаче в обкръжаващата ни действителност ние виждаме, че Неговото управление се осъществява по двата начина едновременно. Мъдреците са ги нарекли ”пътя на земята” и ”пътя на Тора”.

Съществува Висша сила, която е създала желанието за наслаждаване и го е отгледала. Тя е дала на това желание всичко, каквото е необходимо за израстването му, но пораствайки, то изведнъж открило, че на него му е зле, че всъщност не получава желаното. През юношеството, докато растяло, всичко било наред: каквото поискало това и получавало. След това то искало повече и отново получавало желаното. Но сега, когато порасло, нищо не изглежда така: то вече не получава напълване автоматично. Тъкмо обратно, колкото повече му се иска, толкова по-малко получава.

И тогава желанието се замислило: Кой или какво ми причинява зло?

По този въпрос човечеството се разделя на няколко категории. Едните (99%) просто продължават пътя си, точат се от злото към доброто и се наслаждават както могат. Други се впускат в търсене на същността, источника на причината за ставащото.

Човечеството се е опитвало да обясни този контраст на Управление, което толкова кардинално се променя, когато човек израства. Отначало всички се отнасят към него добре, а след това настава истински преврат и сега все нещо искат от него и проявяват лошото си отношение. Това противоречие много ни бърка и затова някои започват да търсят отговора на гатанката.

Що се отнася до Висшата сила, която е създала желанието за наслада и го е отгледала до голям егоизъм – в крайна сметка тя ще съумее да го завърши и да го доведе до вярното състояние.

С тази цел в реалността действат две сили, помагащи ни по пътя: Привличаща и отблъскваща. Егоистическото желание не обича страданията, а обича наслажденията – иначе казано не обича пустотата, а обича напълването. По такъв начин, с него може да се управлява с помощта на тези две състояния. Когато го опустошава то бяга напред и търси напълване. Когато го напълват, то се привлича от това. Посредством тези две юзди с него може да правиш каквото си поискаш.

Но каква полза от това, че желанието стопроцентово се подчинява на браздата на Твореца? Всъщност, неживата, растителната и животинската природа се развиват имено така, но за какво тогава е творението? Тъй като при това той няма никаква индивидуалност, както при човека, когото го водят по пътя на живота на наслаждението и страданието. Своеобразието и индивидуалността във всички светове, сред всички създания могат да се проявят само в особени създания, които притежават способността да действат между тези две юзди.

Нека желанието напълно да е подчинено на висшето управление, няма къде да избяга – отвсякъде го обкръжават тези същите сили, ако не явно, то скрито.

Но основното е в това, че тези създания искат да постигнат действия: какви са те? Защо са те? Върху какви желания се извършват? Те искат сами да опознаят системата си и по нея започват да разбират, кой управлява нашите желания. Така по принципа ”по Твоите действията ще Те познаем”, те постигат действащия разум – Силата, действаща в творението.

И затова, когато порастваме и откриваме, че ни управляват две сили: позитивната и негативната, когато различаваме юздите, които направляват нашия бяг – това вече е добре, това вече е признак, че ние вече сме преминали от 99% в 1 особен %, заради който е създадено и самото творение.

Разкривайки въздействието на Твореца във вид на страдания и наслаждения, на зло и добро, топло и студено, глад и насищане ние трябва да разбираме, че всичко това е призовано така да ни доведе до осъзнаване на Твореца като Абсолютно благо. Кабала е наука за разкриване на Твореца, разкриване на неговите действия. И затова ние постоянно правим изследвания върху себе си. Кой съм аз и какво съм аз? Цялата реалност, включвайки групата – в мен”. И в крайна сметка аз откривам, че там, дълбоко дълбоко вътре във мен действа Твореца, Абсолютното благо.

От урока ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61976]

Да добавиш себе си

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Съгласно изследванията, човек се учи по-добре, когато получава стимули и възнаграждения, а не наказания. Защо в желанията си чувстваме, че Творецът ни възпитава чрез наказания?

Отговор: Също както непослушното дете не иска да полага усилия и получава подарък за това. Предпочита да бездейства, независимо от заплахата от наказание.

Аз например, като дете бях голям инат. Не исках да изучавам предметите в училище, бяха ми безинтересни. Бях много наказван заради това, но въпреки всичко не исках да посвещавам време и сили на това, което не харесвах. Много четях и научавах, но от това, което ме интересуваше, а не от предметите в училище. Независимо от наказанията – не отстъпвах, защото за мен беше по-важна свободата да се занимавам с това, което искам. По такъв начин, губех двойно, отказвайки се от възнагражденията и навличайки си наказания.

Ето, че и ние се намираме в същата ситуация. Първо, трябва да се откажем от живота, с който сме свикнали. Но, това не е такъв проблем, защото съвременният свят вече ни подготвя за това. И второ, трябва да се откажем от егоизма си, от своето ”Аз”, от познатата отплата – самонапълването. Напротив, възнаграждението ни трябва да бъде възможността да напълним ближния – защото това е още по-лошо от училищна програма, за която най-малкото се полагат подаръци.

Действително, засега не чувствам наказание за това, че не извършвам отдаване на ближния. И разбира се вече не виждам подарък в това да раздавам на всички останали. Че кой ще се съгласи на това?

Тогава за какво тука са се спуснали хора от целия свят? Заради какво са се отказали от отпуските и от удобствата? За какво са вложили пари и време? На човек му дават първото усещане за обединение и трябва да приеме този призив, да не го пуска, трябва да работи над това зачатъчно желание.

Представи си, колко пари, време, усилия, нерви са вложили хората, за да прелетят до нас. И сега трябва да разсъдят по следния начин: ”Всичко, което съм направил до този момент, в крайна сметка не съм го направил аз. Защото няма никой друг освен Него. Творецът ме е довел до тук, пренасяйки ме през хиляди километри.

И ето сега, получавайки импулс свише, трябва да се погрижа за това, как да добавя към него от себе си.” Колкото повече усилия коства на човек идването, толкова по-важно е да му се обезпечи тази добавка. Защото иначе няма да внесе в работата своето ”Аз”. Излиза, че Творецът го е хванал ”за ухото”, качил го е на самолета и го е довел на Конгреса.

Навсякъде е управление свише. Къде съм тук аз? Аз съм този, който трябва да Го разкрия и да приема участието Му в деянията. Не е просто да добавя себе си към това, но именно тук в мен има такава възможност. И по този начин идвам към Абсолютното добро. Защото Творецът ме е отвел до особено действие – и сега аз, от своя страна, също съм длъжен да стана особен.

От урок по статия ”Същност на религията и нейната цел”, 28.11.2011

[61972]

Пулт за управление на висшите светове

В книгата „Зоар” четем за висшата система – така, както четем за устройството на някаква електронна или механична система. Просто четем, свързваме се с нея, но не я привеждаме в действие.

Да я приведем в действие не означава да знаем как работи тя. Защото пускаме различни системи и работим с тях, даже не знаейки устройство им: пред мен има някаква система и ме обучават кои бутони да натисна, на коя страна да завъртя лоста, за да заработи. И колкото по-малко знаеш за вътрешното устройство на системата, толкова по-добре – в краен случай няма да се объркаш.

Затова трябва да знаем как да пуснем висшата система. А след това, от нашите действия, както е казано: „От действията Ти ще Те позная“, започваме да виждаме тази система, да я разбираме, да я усещаме, да придобиваме връзка с нея. Както стругарят, в процеса на работа на струга, започва да познава характера именно на своя струг, а не на друг, свойствата на металите, от които трябва да направи детайли с различни форми. Той знае, слуша, усеща и даже чувства мириса, излизащ от струга.

Тоест, в процеса на работа, от действието, започваме да познаваме тази система. Но в началото ни обучават кой „бутон” да натиснем, за да видим. Така учим детето: „Виж, ако натиснеш копчето – лампичката светва. Завърташ лоста – и машината се движи“. Така започваме да опознаваме света.

Същото е и с духовния свят. Изучаваме система, която е изключително разнообразна, многостранна и сложна, в нея има безчислено множество елементи и връзки, съединяващи помежду им всички души, във всички ситуации, и не само в този свят, а във всички висши светове – нещо, което даже не сме способни да си представим с нашия разум. Цялата тази система въобще не се съотнася с нашия разум, защото връзките, измерението, всичко съществуващо там е над времето, движението и пространството, над скоростта на светлината.

Но, независимо от това, можем да пуснем тази система, за да ни въздейства. Не знаем как действа, но я пускаме. Така в много случаи в нашия живот използваме природата. Например, има много „бабини“ рецепти за отвари от треви, предаващи се от поколение на поколение. Нима знаем как действат? Не. Само ни е известно, че помагат. Така животните по мирис намират именно тази трева, която може да ги излекува, – и няма да се объркат, за разлика от нас с нашите аптеки и лекарства.

Тоест, необходимо ни е да знаем, че това помага, че така „натискаме” и получаваме отговор. Това не е никак просто. Не знам какво е написано в книгата „Зоар”, за какво се обяснява вътре. Но за сметка на това я чета заедно с всички, имам възможност да възбудя системата, за да работи тя върху мен. Иначе, ако не натисна „бутона” – тя няма да работи над мен лично, а ще въздейства въобще на цялата реалност, на цялото човечество. За да работи над мен лично, трябва сам да я пробудя.

Затова четем книгата „Зоар” и с това натискаме „бутона“, за да ни въздейства системата персонално – и на нашата група като цяло, защото заедно четем тази книга, и лично на всеки от нас. Така, хайде да се постараем да пуснем тази система.

От урока по Книгата „Зоар”, 28.11.2011

[61946]

Елате в светлината

каббались Михаэль ЛайтманВъпрос: Нима по духовния път можем да напредваме само посредством страданията?

Отговор: Не. Напредвай с добро, това зависи  от теб. Страданията идват свише по реда си, а ти от своя страна можеш да вървиш напред с помощта на светлината. Издигни МАН, молитва за поправяне – тогава ще дойде светлината и ще те издърпа напред с добро. А ако не молиш, ще напредваш по трудния начин.

Съществува   сила на доброто и сила на злото. И въпросът е в това – ще се обърна ли с молба към добрата сила, която ще ме издърпа пред мощната сила на злото, натискаща ме отзад.

Отрицателната сила действа в съответствие с плана (във времето), а положителната – съгласно желанията и спойката в поръчителството. Моята задача е да се опитам да не ме достига силата на злото, да изпреваря злото с добро.

Въпрос: Как да го направим, ако всички ние страдаме?

Отговор: Освен тебе, всички другари се радват на всеки момент от живота. Ние чувстваме себе си в Твореца, който ни напълва и обгръща. Ние чувстваме вечността и съвършенството. Ние се къпем в растящо изобилие. Така че, присъединявай се към нас и ще изпревариш злото с добро.

Въпрос: Как?

Отговор: Прави това, което ние искаме.

Въпрос: Какво искате вие?

Отговор: Искаме да се потопиш вътре, да се разделиш с егоизма си. „Другар“ е този, който забравя за себе си. А и защо са ти собствени грижи, ако там, в себе си изпитваш лоши усещания? Остави желанията и мислите, в които ти е зле и ела в светлината. Тук ще вземеш от нас други мисли и други желания.

Изборът е в твоите ръце.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел“, 28.11.2011

[61968]

Искам социална справедливост!

каббалист Михаэль ЛайтманБез взаимно поръчителство е невъзможно да се достигне социална справедливост.

Каква трябва да бъде социалната справедливост? Съществуват десетки всевъзможни методики, планове, които са съвършено несъпоставими помежду си. Нито в една от тях няма отговор на този въпрос, защото не е възможно да се достигне до справедливост, ако не гледаш на всички като на едно семейство.

Трябва да достигнеш до такова вътрешно състояние, когато за теб са равни всички, когато седиш заедно с всички на кръглата маса, като в семейство, обсъждаш общите проблеми и чувстваш всички еднакво близки. Само когато можеш да разпределиш общата ”баница”, спрямо всеки за всичко и съвместно с тях да решаваш проблемите, съветвайки се с останалите и взимайки под внимание всичките им мнения, защото са ти скъпи. Само тогава ще достигнеш социална справедливост. Иначе е невъзможно! Затова всичките им прекрасни лозунги, също както в Съветския съюз, са обречени на провал.

Днес трябва да се обръщаме към всички, постепенно да подготвяме населението, да се обяснява, че стачката днес не е метод и че не ”камъкът е оръдието на пролетариата.”

Искате социална справедливост – заповядайте, ще имате справедливост, ако станете равни.

По какъв начин да се достигне равенство? Ти си беден и искаш да няма богати? Давай да направим това с помощта на взаимното поръчителство.

Ти си богат и виждаш, че не можеш да управляваш нищо? Не! – можеш да управляваш и да получаваш наслаждение от управлението – само че не от парите във вид на нули в сметката, които не са ти нужни, а от чувствата на благодарност за управлението ти.

Големите индустриалци, финансисти – те са велики хора. Постигнали са всичко, благодарение на труда си и умеят да управляват големи системи. Оставете им това, което могат да правят, само им дайте друго наслаждение. Днес получават едни страдания от това, че милионите и властта им ”убягват”. Дайте им друго: почит, уважение, одобрение, възхищение от това, което правят за обществото, и ще дойдат при вас.

Тоест трябва да имаме подход към всички слоеве на обществото.

От ТВ програмата „Интегрален свят“, 30.10.2011

[61764]

В топлите ръце на Безкрайността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Има ли при четенето на книгата Зоар време, когато трябва да полагаме усилия, и време, когато Зоар ни дава тласък от своя страна?

Отговор: Преди всичко трябва да разбереш, срещу какво се намираш.

Ако гледаш стар филм от преди 30-40 г. то се удивяваш: какви наивни са били хората, как са играли, как са направили филм. Но за тях всичко това, е било истина, те са мислели, че показват своя живот със цялата сериозност. Артистите са били прекрасни. Но хората са били други. Ако погледнеш хора от преди 200-300 години назад, то би ги видял още по-обикновени и примитивни.

А какво би открил, гледайки на всички народи, на целия свят 2000 години назад? Как са живели? Всички почти на „дърветата“, наистина диваци – даже в Европа през средните векове.

Но ако погледнете на хора, които пишат такива книги, както Зоар, 2000 години назад? Това е наука, философия, възприемане на света, достигане на реалността… Дори ако такъв човек седи сред нас сега, би се почувствал нищожен в сравнение с него. Тук няма понятие за време. На теб ти дават да се докоснеш до нещо, което се намира извън нашия свят – със системата, управляваща цялата реалност.

Затова към тази управляваща система, към тези сили, към тези души, написали ти за това, да издигнеш своята молба, да заплачеш, като младенец, желаещ да расте с тяхна помощ, на техните ръце! И не е важно, колко разбираш, в какво състояние се намираш – не ти го организираш. Но от даденото ти състояние старай се да разбереш, къде се намираш, на чии ръце можеш да бъдеш – и да се обърнеш към тях с молба.

Въпрос: С каква молба?

Отговор: Не зная. Ти трябва да усетиш потребност. „В мен няма недостатък от нещо. Само ме вземете на ръце – искам да спя…“ Това също е молба – да те вземат на ръце, за да се усетиш в тях, като младенец, на когото е топло и надеждно в ръцете на майката, – той чувства нейната миризма, нейната гръд, пълна с мляко, – и тогава спокойно спи. Искаш това? – Тогава го разкрий! Най-малко това.

А може би, искаш нещо по-изяснено – на основата на това състояние, когато оставаш в техните ръце, но може повече да се възползваш от тяхната помощ. Защото  порасналият съхранява в себе си всички свои предишни връзки с майката. Пъпната връв не пропада, расте все повече в разбиране, осъзнаване.

Колкото висшият е по-голям, и колкото повече мога да се възползвам от неговата помощ, да го възвеличавам в  очите си – толкова повече го задължавам да се издигне. С това се извършва нещо по-възвишено, отколкото аз, равно на Безконечността, – и тогава мога да получа от него, както от Безкрайността. Ако пренебрегвам висшия, какво мога да получа от него?… Напротив.

Затова всичко се крие в отношение към моето ниво, където сега се намирам. Ако възвишавам висшия над себе си, то мога да получа от него. Колкото по-високо го издигам, на по-високо стъпало, каквото само мога да си представя, – толкова повече мога да получа от него. Ако започна да го снижавам, считайки се за по-висш, – какво мога да получа от по-низшия, отколкото аз?…

От урока по книгата „Зоар“, 23.11.2011

[61634]

На какво екосистемите биха могли да научат еврозоната

Мнение NewScientist:  Еврозоната представлява сложна система от мрежи, подобна на тези, които съществуват в природата. Това й придава свойства, които рядко се разглеждат от икономистите, но биха могли да помогнат за днешната криза.

Какво означава сложна мрежа?

Сложните мрежи се състоят от много взаимносвързани компоненти, които си влияят върху поведението. Изменението, породено от един елемент в друг, като ехо откликва в първия. Може би, най-известния пример за такава система е – взаимоотношения между хищници и животни. Седемнайсет страни на еврозоната са подчинени точно на такива механизми с обратна връзка.

Сложните мрежи се регулират от баланса между отрицателната обратна връзка (например, лихвените проценти), която оказва стабилизиращо въздействие, и положителна обратна връзка (например, самоусилващия се спад в доверието към пазара), дестабилизираща обстановка.

Как това помага да се разберат икономическите кризи?

При определени обстоятелства един от видовете обратна връзка може да стане толкова силна, че да застави системата да се измени и премине в друго състояние. Например, популацията на животните може внезапно да се съкрати, а икономиката – да премине в рецесия.

Такива преломни моменти, като правило, са непредсказуеми. Компютърните модели са способни да покажат, как може да се измени системата, но болшинството икономисти не ги приемат.

Може ли да се разберат сложните системи толкова добре, че да се контролират?

На устойчивостта на системите  (съпротивление на промените) влияят разнообразие от компоненти в мрежата, а също така плътност и продължителност на връзките (включвания). Колкото по-голямо съединение, толкова по-гъвкава система: ако един от елементите се повреди, неговата работа изпълняват другите. Но във всяка гъвкавост има предел. Само като премине определен праг, голямо количество връзки правят системата по-малко устойчива, понеже един неуспех може да предизвика каскаден ефект. Задачата е в това, как да се намери техния правилен баланс.

Може ли да се говори за това, че самия факт по обединението на седемнадесетте валутни зони в една е предрешил колапса в системата?

Да. Именно затова гръцката криза по дълга е станала криза за всички в еврозоната, дори Гърция да има 2,5% БВП в Евросъюза. Ръста на гръцкия дълг води към стремително падане на доверието в пазара на гръцките държавни облигации. А кредиторите на Гърция основно се намират в еврозоната, затова пазарите са започнали да губят доверие и към други по-слаби нейни участници, например, към Италия.

Възможно ли е било да се избегне кризата?

Германия се е отказала от идеята за еврооблигации, за да не прехвърли върху себе си слабите- това е било прибързано решение. Биологическите примери са показали, че ако силният в системата иска да остане в безопасност, то трябва да инвестира в защита на слабите, както в мравуняка.

Ако образуването на съединение е толкова рисковано, защо е нужно еврото?

Сложната мрежа прави икономиката по-ефективна. Тя също позволява адаптация към проблемите: например, други страни просто да помогнат на Гърция и заедно с нея да построят нова защита от дефолт.

Просто от време на време системата се налага да принася в жертва ефективността, за да стане по-стабилна ( за това трябва да се намалят връзките или да се плати за мерки на защита). Впрочем, някои отношения имат не толкова икономическа, колкото политическа природа, и практически е невъзможно да се намалят.

Защо икономистите отказват да го разберат?

Някои вече започват да разбират, че да потушиш няколко малки пожара е просто, отколкото един голям. Банковата сфера е станала лъч в тъмното царство на еврозоната, власт която не поставя колективните интереси на преден план.

[61086]

В любовта подобието привлича

Съобщение: Утвърдилото се дългогодишно мнение, че противоположностите се привличат, може да се окаже напълно невярно според новите проучвания.

Изследователи от Университета в Калифорния откриха, че хората попадат в романтични връзка само ако има подобие между двамата партньори.

Според „теорията за подобие” мъжът и жената се влюбват в подобни на тях или с подобно на тях желание партньори. Въпреки че личността и общите интереси играят важна роля, подобното се притегля към подобното, когато говорим за любов от пръв поглед.

Учените изследваха 3 000 хетеросексуални потребители на сайт за запознанства.

Най-популярните потребители се свързваха с други популярни в много по-голяма степен от очакваното. Също така, по-неизвестните ползватели предпочетоха да контактуват с други по-неизвестни ползватели.

В още едно изследване учените откриха подобни резултати, в които един партньор търси за среща друг с подобни на него качества. Изследването заключи, че хората предпочитат да избират партньори, които имат подобно на тях обществено желание.

Реплика: Кабала говори за общия закон на света: закона за подобие на формата. Сега това се разкрива и от учените.

[61354]

Към съвършенството от противоположното

Баал а-Сулам „Даряването на Тора” (съкратен вариант): Защо Творецът не е създал човек с всички величия, необходими за достигане на сливане с Него? Защо трябва да прилагаме усилия? Защото трябва със собствени усилия да заслужим подема.

Творецът ни предоставя възможност сами да заслужим величието. Прилагаме собствени усилия, за да достигнем до Него без срам.

Защо Той е създал срама и ни е заставил да положим старания? Защо Той се е скрил от нас? Защото трябва да разберем общата система. Единственият начин за това е, започвайки от не поправеното към поправеното състояние. Затова Творецът ни е разделил и ни е дал възможност да поправим себе си и да пресъздадем съвършената система. Така ще разберем цялата природа, която всъщност е Творецът.

Няма друг изход. Само така можем напълно да разберем творението. Всички действия и състояния, през които преминаваме по този път, са необходими, защото благодарение на тях и на поправянията, които произлизат от тях, включваме в себе си всички съсъди и светлини и така ставаме съвършени като Твореца. Няма друг начин да достигнем до това състояние.

И все пак, защо не сме били създадени съвършени от самото начало? В крайна сметка, нали Творецът е всемогъщ? Тук трябва да разберем, че създавайки нещо на Неговото стъпало, в същото състояние, в което е и Той, не би се считало за всемогъщо. Би излязло, че Той не е сътворил нищо. Ако Той действително сътворява нещо, то това творение трябва да бъде противоположно на Него. Тогава нямаме друг избор освен да се уподобим на Него от своята противоположност.

„Творението” е нещо, което има свойства, противоположни на тези на Твореца, но в същото време, то е свързано с Него благодарение на поправянето. Затова творението трябва да премине през всички състояния по този начин, разкривайки цялата дълбина на пропастта, която съществува между него и Твореца. В крайна сметка, така творението се изкачва до Неговото стъпало.
От урока по статията „Даряването на Тора”, 06.11.2011

[61104]

Питате? – Отговарям… – 82

Въпрос: В публикацията „Разсейвайки тъмнината” Вие пишете за необходимостта да обясним на света случващото се. Хората просто се нуждаят от метод! Имате ли метод, който да обясните с прости думи! Все още не съм чувал, но може би Вие и Вашите ученици можете да ми обясните това като на 5 годишно дете? Каква на практика е тази методика?

Сега уроците са разделени на много малки частици, които трудно се свързват една с друга – това създава големи обърквания.

Отговор: Надявам се Вашите приятели да Ви помогнат да намерите най-простите обяснение на моите занятия – понякога не мога да обясня всичко добре. Но ние не обясняваме всичко това на света, защото той иска да разбере само своите егоистични напълвания.

Въпрос: Ако Творецът е чисто отдаване и няма желание за получаване, как може Той да има желание за нещо? Желание означава недостиг, който нарушава „няма никой освен Него”. Така че е безсмислено да говорим какво иска Той от нас, защото Той има всичко и няма никакъв недостатък!

Отговор: По отношение на нас, висшият се възприема от нас като сила, която желае да отдава, напълва и обича, като силата, която създава и направлява всичко към целта. Тъй като тя иска да отдава, тоест не чувства такава възможност, усеща за недостиг, както е казано: „Повече отколкото телето иска да сучи, кравата иска да кърми.”
[60025]

Какво да се прави, ако ”не гори”?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: През изминалите две и половина години, разбирам, че намерението – е най важната работа в духовния път. Как да се справя с нежеланието да се включа в групата, което внезапно се стовари отгоре ми и не ми позволи да съхраня намерението?

Отговор: Плати на някого, да те кара всеки ден на урок. Подпиши се, че се задължаваш да се лишиш от нещо каквото и да е, ако не изпълняваш в групата определени поръчения. Щом си способен да уреждаш живота си само в материални рамки, то се завържи за групата така, както си свързан със семейството си или към работата, че неизпълнението на обещанията да водят до някаква загуба за теб.

”Ожени” се за групата и я издържай така, както трябва да издържаш жена си и децата си. Човек е задължен да работи със себе си. Ти чакаш докато в теб възникне желание за духовен подем. Е, чакай. Такова желание никога няма да те споходи. Тъкмо обратното, все по-леко ще ти бъде да оправдаваш бездействието си с ”трезв и реалистичен подход”.

Възможно е да ти изпратят, повече страдания или презрение към този свят. Така или иначе, нещо ще има. Щом ”не гори”, то почакай – ще видиш …

Днес светът преминава през такива етапи, на които на хората им е по-лесно да се издигнат над ежедневието. Това е направено специално, за да помагат на духовно слабите слоеве от населението, все пак позволявайки им да се приближават до висшето. Затова са нужни съвременните кризи.

Е, на силните хора в период на материален разцвет и изобилие предоставят възможност да се борят с материалното.

Духовното се изгражда на основата на свободния избор. Ако човек не се задължи пред групата, а групата пред него, то от него не се проявява натиск. Тъй като той не се намира в семейството, не се е нагърбил с бремето, и затова няма какво да изисква. Той е свободен в избора си.

Какви въпроси може да задава човек, който не се обвързва с групата физически, за да стане тя за него лифт, изкачващ го на по-високо стъпало. Глупаво е да се оплакваш от отсъствие на желание – по добре действай физически. Улови мига на краткия порив и сключи с групата съюз, който ще те задължи след това, когато желанието изчезне.

Постави се в безизходица, направи се на враг, прояви се като ненавистник – за да продължиш пътя тогава, когато няма да ти се иска. Нима ти харесва началника ти? И все пак отиваш на работа защото нямаш друг избор.

Ако не работим, за да се свържем здраво с групата, то ние няма да построим съсъд за поръчителство. И затова на конгреса в пустинята Арава ние реализирахме важен етап като подготовка за декемврийския Конгрес. Достигнахме едно общо усещане – и сега трябва да го запазим. Трябва да се задължим с всички сили да запазим това усещане, за да го пренесем на конгреса и да запалим от него още хиляди участници, а също така стотици хиляди и милиони по света, които са свързани с нас.

Доколко всеки участва физически в тази подготовка, дотолкова той ще се обвърже с групата. Неслучайно кабалистите – например Рамхал и Ари – съгласно обичая, подписвали помежду си договор. Подписал си се – няма мърдане, сега си задължен да изпълниш поетото обещание. В живота става същото: ти подписваш трудов договор, за да получаваш заплата. Само тук, вместо пари, ти ще получиш друго възнаграждение, доста по-ценно и по-високо.

Ще се надяваме да посрещнем Конгреса подготвени и сплотени. Тогава наистина ще се издигнем и ще станем светлина за целия свят.

От урока по статията ”Поръчителство”, 20.11.2011

[61773]

По наклонената надолу

каббалист Михаэль ЛайтманСъобщение: В МВФ и Световната банка са настроени песимистично – новата рецесия е на прага. Всеки десети американец е на помощти. Белият дом са изхарчили милиарди за да не банкрутират банките. Финансовата система удържа. Но лишавайки се от работа, хората все по-малко харчат и хазната не се пълни от данъците. Прогнозите са мрачни. Най-сериозният риск е забавяне на ръста на икономиката. А той е невъзможен, ако не се появят работни места. Евросъюзът ще се разпадне. Защото е банкрутирал. Бизнесът свива производството. Държавите се опитват ”да се затворят” за съседите, независимо, че икономиката е неразривно обвързана. Всеки се стреми да оцелее по единично – в това финансистите виждат основния проблем.

Реплика: Проблемите са два:

  1. Че смятат, че доброто бъдеще е в ръста на икономиката, т.е. в продължаване на пагубната система, друг път не виждат, а колко и накъде да расте е без значение, иначе построената система няма да издържи – по-голям ръст, повече пазари, купувай – изхвърляй – печели – и пак отначало. А действителността има нови изисквания – равновесие между хората, системите, институциите, в равно обединение – постигане на хармония, пълно взаимодействие. Може частично да се опита – и да се убедят, че ще настане успокояване, напълване , удовлетворяване.
  2. Да се смята, че днес може да се живее отделно – означава просто да се подчиниш на слепия егоизъм, който с това ни води към гроба. И не само затова, че не е възможно да се върнем към ”натуралното” стопанство в рамките на държавата, а защото природата вече е хвърлила върху ни мрежата на всеобщата връзка, като рибар върху ято риби и ние не ще се отървем от тази мрежа. Затова протекционизмът, стремежът ни да оцелеем по единично –е пътя на противопоставянето, пътя към световна война.

[61889]

Психология на душата

каббалист Михаэль ЛайтманНа уроците изучаваме, наред с другите неща, строежа и взаимовръзката на духовните светове, парцуфи и сфирот. Възниква въпрос: защо ми е нужно? Защото трябва само да предизвиквам върху себе си светлината, възвръщаща към Източника.

Дори и на моя роден език да не е издадена нито една кабалистична книга, мога да седя на урока и да слушам четенето на книгата Зоар, не разбирайки и дума. И това наистина е достатъчно. При Бал а-Сулам, например, е имало няколко ученика, не знаещи идиш, на които е водел занятия.

Едновременно тук се крие и нещо друго. В степента на придвижване започваме да усещаме, да разпознаваме в себе си различни духовни явления. Какво да правим с тях? Ето защо човек все пак изучава науката кабала – във вид на своя вътрешна психология. Благодарение на нея всичко се свързва в една картина.

Разбира се, не веднага, но все пак по-малко той разкрива в себе си това, което произтича на уроците. Така малкото дете учи език, запомня думи, свързва ги с предмети и явления, а след това във всяка дума внася цяло понятие, включващо широк спектър оттенъци, детайли и усещания.

Ето защо трябва да знаем материала, да изучаваме езика на науката кабала, описваща нашата дълбока психология. Както говори Бал а-Сулам, много важно е да встъпиш в кабала също и от страна на материалистичната психология. По този начин изучаваме себе си, започвайки от животинското ниво на този свят и по нататък към човешкото стъпало.

Разбира се, на нас не ни е нужен университетски курс по психология – това ще го добави сумбура. Но когато идваме към науката кабала, струва си да търсим тези детайли на възприятие, за които тя говори.

От урока по „Въведение в книгата „Зоар“, 25.11.2011

[61752]

Немците сами провокираха кризата на еврото

Мнение (В. Шулц, депутат от Европарламента): Германия получава най-големите печалби от износ и затова нейно задължение е да раздели експортната свръхпечалба.

Връщането към марката би направило немските стоки скъпи на световния пазар и би лишило Германия от обемен пазар на продажби.

Немските данъкоплатци имат работа и соц. гаранции – за сметка на постъпленията от износа. Ние сами провокирахме кризата с дълговете в Гърция, Испания, Португалия по пътя на активния износ. Немците ги „закачиха” за немските стоки и сега трябва да им помогнат да се измъкнат от дълговете.

Кризата не е краят на света, а търсене на по-нататъшно съвместно развитие. Връщането към националните държави в условия на кризата би било грешка. Затова нашата сила е по-нататъшната консолидация на ЕС. Необходими са мощни наднационални институти, способни да определят развитието на ЕС като единен регион.

[61084]

Митотворци

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Можем ли да се отървем от вярвания, ако трябва да вярваме в нещо, което още не е открито?

Отговор: Авраам се издигна до първата си степен, разбивайки всички идоли. А на втората степен влезе в „огнената пещ“. Чрез тези етапи човек се откъсва от всички въображаеми връзки между неговата „животинска“ реалност в петте сетива и реалността на духовното.

Това е много трудно. Невъзможно е да се отървеш напълно от митовете, навиците и излишните представи, докато не излезеш в духовния свят. От безнадежност, човек все още си представя духовното по аналогия с материалното, което напълно владее неговите желания, свойствата и чувствата му.

Само разкриването на светлината ще помогне на човек да управлява всички митични образи и познати фантазии. А до тогава, „ангели“, „бесове“, „духове“, Творец и творение, „дворци“ и „небеса“ все едно, ще му се представят като нещо външно. Дори, ако той разбира, че това са сили, му се струва, че те действат извън, а не в него. Вътре той още просто не ги е разкрил.

Така че, аз трябва да ги внеса вътре, да ги разпозная като сили на душата си. Освен тях, няма нищо друго, включвайки всичко, което чувствам сега, включвайки групата, реалността, Твореца. Всичко усещам в своите желания, нямам ни най-малка представа извън тях. Но живот в тази вътрешна картина може да се постигне само чрез  разкриване. Само тогава ще се промени отношението ми към философията, вярванията, към обичайните заблуди и митове. Но не преди това.

През това време човек носи червен конец на ръката, медитира върху картинки и дори достига до приятни усещания, но краткотрайни – на материално, земно ниво. Той се успокоява психически, придобива една въображаема увереност в бъдещето…

Но ние говорим за вярно възприятие, за качествена промяна в мен, когато се издигам, поправяйки себе си и благодарение на това се отнасям правилно към своите проблеми. Все пак, те идват, за да ги разпозная и веднага да изменя отношението си от получаване на отдаване.

Но вместо това, да кажем, купувам светена вода, дарявам за благотворителност и т.н. С други думи, аз не поправям причината за злото, което усещам в едно от своите желания,  а  си купувам психологическа компенсация, ако имам пари разбира се.

Това е абсолютно в противоречие с мъдростта на Кабала, която посочва голямата вреда на тези методи, които само отдалечават човека от поправянето.

От урока по статия „Същност на религията и нейната цел“, 27.11.2011

[61853]