Загубени надежди

каббалист Михаэль ЛайтманРазвивали сме се непрекъснато, година след година в своето обществено, семейно и вътрешно развитие. Мислехме, че на децата ни ще им бъде по-добре, отколкото на нас и че животът действително ще става все по-добър и по-добър.

Днес загубихме тази надежда. Вече не строим планове за бъдещетото.

Навлязохме в зона, където човечеството вече не чувства бъдещето, защото природата, сякаш подтиквайки ни, вече не развива егоистичните ни желания. Напротив, тези егоистични желания, с които сме се развивали, сега започват да се сближават . Желанията на всеки от нас стават зависими от всички останали. И това е много голям проблем! При това тя е потвърдена от изследванията на много учени.

Ние никога не сме чувствали, че се намираме във взаимовръзка, в „ефект на пеперудата“. Не усещахме, че целият свят е глобален, интегрален. Не сме си и помисляли дори! Мислехме: „Взаимовръзката е нещо хубаво! Ще продам нещо на някого, той пък на мен ще продаде.Ще направим това-онова, а това или онова ще направим съвместно с тези и тези“. Тоест аз чувствах, че мога егоистично да използвам глобалността, мога да имам нещо общо с него. Добре е, че светът стана толкова малък, добре е, че мога да летя навсякъде и да правя всичко…

И изведнъж светът стана друг! Изведнъж се прояви, че глобалността не се стикова с моя егоизъм. Че започва да ме подтиска и да ме ограничава, ако не взаимодействам с нея правилно. Това се нарича криза.

В какво е проблемът?! Какво става?! Хората са си останали хора. Парите, промишлеността, стоките, храната – всичко е същото. В какво е кризата? В нашето несъответствие на този нов закон, който сега се проявява.

От беседата за глобалното възпитание, 04.09.2011

[57647]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: