7 милиарда свята

Намираме се в такова скриване, че дори не го усещаме. Възприемаме цялата реалност само вътре в себе си – всичко, което усещаме, е впечатление вътре в нашето егоистично желание, което в действителност не съществува.

В духовния свят няма подобно твърдение като желание за получаване, което получава заради себе си. Ако желанието е насочено към себе си, то не може да получи нищо и остава в тъмнина. Нашето егоистично желание се намира на толкова ниско, нищожно ниво, че можем да почувстваме някаква реалност в него – отпечатък на изглеждащото ни като реалност.

Когато започваме да се развиваме и получаваме по-големи желания и намерения заради отдаване, тогава започваме да усещаме висшата система. А преди това всеки един е сякаш в безсъзнание, усещайки някакъв въображаем свят, в който съществува – като човек, изпаднал в кома, който вижда различни образи в главата си, както се случва в сънищата.

Когато се събудим и възвърнем усещанията си, тогава желанието ни е на друго ниво и притежава намерение заради отдаване. Така разбираме, че чувстваме всичко вътре в своето желание и че няма нищо навън. Всичко, което ни е изглеждало външно, е било усещане вътре в желанието за получаване.

Ние постигаме духовния свят в своето желание за получаване. Неживото, растителното и животинското ниво, всички хора, всички големи светове и всичко, случващо се в тях, са просто изменения в моето желание за получаване, което ме кара да чувствам, че светът се променя. Аз разкривам останалите души, т.е. чуждите желания, за да мога да ги свържа със себе си с намерение заради отдаване. Тогава те стават части от мен, които ми помагат да преценя до каква степен се намирам в отдаване.

Целенасочено съм държан в недоумение, за да мога да не чувствам другите, докато се опитвам да ги приближа по-близо и да ги почувствам като неотделима част от себе си. Ако се опитам да приближа към себе си всичко, което ми изглежда като външна реалност, то мога да поправя своя съсъд за отдаване.

До степента, в която събирам външните, чуждите желания (неживо, растително, животинско и човешко) в едно, в един духовен организъм, който има „мозък, кости, сухожилия, тъкани, кожа” (моца, ацамот, гидин, басар, ор) или „корен, душа, тяло, одежди, дворци” (шореш, нешама, гуф, левуш, ейхаля), така измервам своето приближаване до истината. Всъщност няма никой освен мен, който усеща цялата реалност вътре в себе си и така изгражда съсъд, в който да възприема Твореца.

Аз трябва да съединя всички части заедно, докато всички те станат като „един човек с едно сърце” и всички, които са ми изглеждали като чужди, станат част от моята душа. Така всеки един напредва без да обезпокоява другите. Всеки един изгражда свой собствен свят на своята собствена плоскост, в своя разрез, постигайки го като свой вътрешен свят. А Творецът напълва този свят, т.е. човекът е в сливане със светлината, с Твореца, който го напълва.

От урока по писмо на Рабаш, 12.10.2011
[57427]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Предишна публикация: