Entries in the '' Category

Светът се пробужда

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Хората по света се пробуждат и започват да говорят за обединение. Защо се случва това?

Отговор: Това произтича от вътрешното усещане. Човек може да учи 10 години, всеки ден да чува за важността на обединението и въпреки всичко, това да е напразно. Ако не усеща нужда, няма да чуе нищо.

Но изведнъж той започва да го разбира отвътре по естествен начин. Неочаквано започва да осъзнава, че всички сме свързани заедно, че се нуждаем от обществена справедливост и справедливо разпределение, и че всички трябва да постигнем баланс между нас и Природата. Иначе животът ни свърша.

Днес няколко хиляди луди хора изсмукват последните запаси на земята и с помощта на рекламата ни подтикват да купуваме каквото те правят само за да добавят още една нула към своята банкова сметка. А ние следваме техните указания като покорни роби: преследваме материалните блага.

Достатъчно от това, всичко се срива. Ние съзряваме, защото нашето желание за получаване расте всеки ден и докато се развива, то започва да пита: „За какво живея? Какво се случва с мен? Защо страдам? Защо не мога да постигна напълване?“.

Безработицата в САЩ се е увеличила извънредно, удряйки и младите, които срещат трудности в намирането на работа. Има огромна пропаст между богатите, които работят на Уол Стрийт, и младото поколение. На 20-25 години човек не вижда никакво бъдеще пред себе си. Без работа той не иска да се жени и да има деца. Какво бъдеще очаква неговите деца, ако неговите перспективи са неясни.

Случва се спонтанно пробуждане. Хората излизат на демонстрации в резултат на техните вътрешни импулси; просто не могат да си седят кротко вкъщи. Това е чиста анархия: човек не знае какво ще се случи с него утре или дори в следващата секунда, а по такъв начин той се успокоява и се отърсва от негативните емоции. Природата му го задължава да направи това. Хората започват да протестират без да имат ясен поглед върху ситуацията, без да знаят своята цел и без да приготвят програма. Просто се чувстват зле.

Постепенно превратностите на живота ги принуждават да поумнеят и те започват да схващат какво всъщност се случва.

Целият свят се пробужда днес. Ще видим какво ще се случи в Китай, Япония и Индия… Светът става „кръгъл“. Хората по своята природа изискват промяна. Интуитивно те чувства, че трябва да бъдат свързани, че трябва да бъдат в баланс помежду си и с Природата. Така се разкрива общата Сила на вселената: подсъзнателно внезапно усещаме, че точно това ни липсва.

И тогава всички започват да се противопоставят на неравенството и да изискват нещо: самотни майки, пенсионери, лекари и учители. Това не е съвпадение. Това е общата тенденция, общото изискване за баланс. Някой се чувства добре, някой друг – зле, а ние искаме всички да получават поравно. В нашия глобален, интегрален свят се разкриват силата на обединение и нов подход, който ни задължава да мислим така.

Въпросът е как да постигнем това състояние? Само мъдростта на кабала предлага решение. Тя обяснява как да постигнем справедливо разпределение, да постигнем баланс и да получим компенсация за вредите, причинени от нашия егоизъм.

Човек все още иска да бъде повече от всички други; иска да постигне, да напредне. Значи, ако всички достигнем състояние, където всеки получава само необходимите неща, какво следва? Как да компенсираме хората за това, което са загубили? Кабала обяснява, че това е възможно само чрез духовен подем, когато земното тяло получава само колкото му е нужно, а останалото се използва за развиването на душата.

От урока по статията „Една заповед“, 07.10.2011

[56865]

Стоиш с асансьора горе

каббалист Михаэль ЛайтманКонтакт с висшата степен може да се установи само за сметка на тези средства, които са ти дадени в този свят – група, с която трябва да се обединиш, като един човек с едно сърце, достигайки до взаимно поръчителство и любов към другарите.

Но отначало от теб се изисква да изпълниш единствено 1/125 част от пълните условия, а после още 1/125 и още – и така постепенно ще се приближиш до висшето. Обаче, всеки път висшето ще ти се струва безкрайност и ще мислиш, че не си способен да изпълниш това условие. А в крайна сметка, това е само по-близката до тебе степен.

Когато ти, обединявайки се с другарите, довеждаш себе си до висшата степен, за да влезеш в контакт с нея – това означава, че ”От любов към творението”, преминаваш ”към любов към Твореца”. Защото присъединявайки се към висшата степен, влизаш вътре в нея, като зародиш в майчиното лоно и започваш там да растеш.

Отменил си егото си, което си получил на предходната степен, виждайки, че не можеш да достигнеш успех с него и да напредваш по-нататък. Затова, да се обединиш с другите, трябва да отмениш егоизма си, работейки в групата. По такъв начин оставяш от него една точка – само желание да се прилепиш към висшето, ”точката в сърцето”, информационния ген (решимо).

А цялото ти его остава долу, за сметка че си прецедил желанието си през групата, както през филтър. През този мрежест филтър можеш единствено да прекараш духовното решимо, точката в сърцето, за да я внесеш в АХАП на висшето. И с това започва етапът на зародиша на по-висока степен.

Необходима ми е връзката с другите, за да може с нейна помощ да се отделя, да се освободя от егоизма си, който отзвучава от мен и се установява на дъното, благодарение на обединението ми с другарите. С това извършвам моята половина от работата, което се нарича ”моята половина на монетата”. А втората половина вече добивам от висшето.

Това се нарича ”От любов към творението – към любов към Твореца”. Любовта към творението това е построяване на съсъда, желанията. Любовта към Твореца –  включването ти във висшето, което започва да те възприема, като най-скъпата своя част. Защото ще успееш да влезеш в Него чист, без лошите си, егоистични сили.

Иначе, със заразения си плод би довел до отравяне висшето и би бил възприет като чуждо тяло. Но ако влизаш тук единствено с един свой духовен ген (решимо), точка в сърцето, не се възприемаш като чужд. Защото тази точка получаваш от висшето! От самото начало тя е била негова част.

Някога е пробил със своята степен долу егоистичната ти степен и е внедрил в теб своята частица, за да се намира заедно с теб в твоя егоизъм. И сега от цялата своя реалност трябва да отделиш една точка и да я върнеш на мястото ù, във висшата степен. Но твоето ”Аз” вече се е прилепило към този духовен ген и затова се повдигаш заедно с него.

Използваме точката в сърцето за това да пренесем своето ”Аз” от егоизма си, към който отначало сме прилепени, както животните. Пренасяме своето ”Аз” в точката в сърцето и се прилепяме към нея, искайки да се намираме само в нея и тогава тази точка ни повдига към АХАП на висшето. Тази точка в сърцето работи за мен като асансьор, издигащ ме нагоре.

Защото всички гени – решимот идват отгоре надолу и това не произвежда никакво обновление. Цялото обновление е в това, че моето ”Аз” всеки път се издига нагоре, заедно с тях.

От урок по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59141]

Приемна майка за моя зародиш отдаването

каббалист Михаэль ЛайтманЗа да ни дадат възможност да достигнем духовната цел, нас ни водят в особено място, към особени книги, в специално обкръжение. Защото същността на живота може да се постигне, единствено, ако се намираш отвъд пределите му. Затова трябва да разкрием силите, способностите, свойствата, усещанията, промъкващи се отвъд пределите на живота ни – отвъд границите на Вселената.

А това вече са съвършено други свойства, които да ги намериш e възможно само за сметка на особено обкръжение, в което всеки  иска да излезе от усещането на този материален свят.

Защото изначално на човека са дадени твърде малко сили – едно мъничко желание. А затова, действително, да се излезе извън границите на този живот, повдигайки се по-високо от него,  са му нужни огромни сили – не егоистични,  а сили на отдаване, противоположни на всички, които са в него.

Затова го привеждат в специално обкръжение, с което построява особени отношения и разкрива желанието си към отдаване. Макар отначало да не го привлича, но все пак, с течение на времето, той получава правилно впечатление, че за да реализира намиращото се в него желание и да усети живота извън тялото, независимо от него, е възможно само със силата на отдаване.

И тази сила на отдаване трябва да бъде много голяма, за да се осъществи мечтата му. Затова и му се предоставя такава възможност: моля, действай! Намираш се между други хора, не желаеш да се свържеш с тях, не желаеш да им отдаваш – това е очевидно. Така че, съжалявай за това, че не можеш да го направиш, защото без това не ще получиш власт над живота си!

Така човек започва да претегля: належащо ли е това дело или не. Понякога се съгласява, виждайки в това само средство, което се налага да бъде прието от безизходица. Готов е да достигне отдаване, само за да се издигне над този живот.

Но в течение на времето, все пак започва да разбира, че в силата на отдаване, която получава от обкръжението, е заключена самата същност на духовния живот. Това не е някакво  принудително, предварително възнаграждение да получи после духовен живот в егоистичното си желание. Не, самата сила на отдаване дава висш духовен живот и нови усещания.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2011

[58917]

Не просто като орехи в чувала

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Арава. Урок N:1

Въпрос: Когато се случва някаква беда, война, тогава целият народ се обединява, всички си помагат един на друг, пускат пострадалите да живеят в дома си – сякаш между нас вече съществува взаимното поръчителство. Как да се обясни, че поръчителството трябва просто да бъде между нас, а не срещу някоя трета страна?

Отговор: Мисля, че сега се разкрива нашата взаимозависимост не затова, че ни обединява обща беда.

По-рано сме усещали поръчителството  под натиска на обкръжаващата ни заплаха и затова се притискаме един към друг, като орехи в чувал. Макар и да не сме искали да се обединяваме помежду си, но чувала ни свързва заедно и по неволя сме били принудени да съществуваме в него.

Но днес ситуацията се променя. Сега имаме работа с природата, с висшата сила, а не с някакъв материален враг, намиращ се около нас, който можем да убием и да унищожим.

Природата ми показва, че съм зависим и свързан с всички останали. И ако бих живял просто с някой свой ненавистник, това още не би било проблем. Но работата е в това, че съвършено завися от него. Завися от него така, че не мога да му направя нищо лошо. Защото в тази степен, в която му причиня вреда поради ненавистта си, ще навредя на самия себе си.

Разкрива се такава взаимнозависима система, че във всяко място по света, във всеки детайл, във всяко направление, където бих причинил някому зло – така вредя на самия себе си. Така се разкрива общата интегрална система. Всъщност, всеки човек по света е част от самия мен, и чрез него цялото зло се връща към мен съвсем осезаемо!

Нима Германия не би могла да отхвърли Гърция и да се отдели? Но не може! Те не могат просто да отрежат нито нея, нито Италия, нито Испания. Защото вече е възникнала такава връзка, че ти зависиш от всички. И не можеш просто да ги възненавидиш, защото ще изстреляш ненавистта  право към нозете си.

Такова нещо преди никога не е било. И затова всички се чувстват ужасно безсилни и не знаят какво да правят. Това просто е смях през сълзи: ненавиждам го смъртоносно и не мога даже да се докосна до него, защото ударът незабавно ще се върне към мен. И нямаме никаква възможност да ”поправим” ситуацията и да скъсаме връзките си – невъзможно е!

Ако вредя на някой друг, то този ущърб ще се върне към мен в мащаб няколко пъти повече, отколкото бих навредил на самия себе си. И същото това се случва и в обратния случай: ако отдавам на ближния, то това добро се връща към мен 613 пъти в повече от първоначалното, вместо Нефеш де-Нефеш – НАРАНХАЙ.

Не дай си Боже, да кажа или да помисля нещо лошо за когото и да било, макар и половин дума. Така се разкрива в крайна сметка това. По-добре вече да проклинаш самия себе си. И това ще стане очевидно за всички – в такава форма тази глобализация ще ни задължи да се променим.

Но към това ни води дългият път на страданията, докато науката кабала ни го разкрива доста по-бързо.

От 1-ви урок от конгреса в Арава, 27.10.2011

[59057]

Любовта към другарите – наше общо богатство

Необходимо е дълго време, за да прозреш и разкриеш, че ако можеш да събереш всички сили, заложени в другарите, и да ги присъединиш към себе си, то това ще е и твоят духовен съсъд – органът за усещане на духовното, с който ти ще почувстваш и ще разбереш същността на живота, която е над материалното тяло и се намира вътре в душата.

Тогава човек ще разбере принципа: „Възлюби ближния, както самия себе си“, насочен изключително към тази висока цел. А неговите другари, техните желания и стремежи към духовното, към достигане на същата тази цел на творението – това, всъщност съставлява неговата собствена душа.

Всеки чувства, че стремежите към достигане на духовната цел, намиращи се в другаря – това са органи на неговото духовно тяло. Затова разбира, че любовта към другарите – това е присъединяването към техните духовни стремежи, от които всеки построява съсъда на своята душа.

А когато всички придобият „любовта към другаря“, съберат желанията на всеки за достигане на целта, постигат с това своята лична душа – обединявайки всички тези души заедно. Така възниква взаимна предана връзка, даваща на всеки това, което има в единия, втория, третия – защото всички са включени във всеки!

Има само разлика между моята начална, изконна точка, с която съм започнал да работя, корена на моята душа и всички останали желания, получени от другарите. Но и това, и другото – са сили на моята душа. И точно такива има и в другия, и в третия – във всички има същите сили. Отличието е само в това, че всеки се отнася към останалите от своята коренна, изходна точка.

Излиза, че в нас има общ съсъд-желание, една свързваща ни мрежа, с която достигаме исканата цел: любовта към другарите, съединяваща всички заедно. Така разкриваме взаимната връзка, стремежа, наречен взаимно отдаване, и общата сила, която се нарича Творец.

В това разкритие  се състои същността на нашия живот и достигане целта на творението.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2011

[58913]

Строители на духовните светове

Въпрос: Как да достигна разбирането, че ми е необходима любовта към другаря и от това зависи целият ми път?

Отговор: Някои мислят, че любовта към ближния, любовта към творенията, любовта към другарите, събранието на другарите – са им необходими като спомагателни средства, за да подскочат в някакво висше състояние, където ще се разкрият съвсем други отношения. А тази любов, която е била в мен към другарите и света, ще остане в миналото, губейки своята ценност.

Но това не е така. На това същото място, където строим отношенията помежду си – именно там и разкриваме душата. Връзката помежду ни се нарича светове, а това, което напълва тази връзка, се нарича Творец.

Получава се, че съединявайки се с другарите, с техните вътрешни желания и мисли, с това аз строя духовния свят. Защото той не съществува сам по себе си, и няма друго място, освен това място, където го построявам. Духовният свят – това е системата от връзки помежду ни, която разкривам. Затова най-главното, това е правилно да представим реалността.

И днес възприемам реалността в своето желание. Няма такова място, където независимо от мен да съществува Вселената, а в нея всички ние. Всичко това съществува в моето желание. Затова става въпрос само за поправяне на желанието, за да не бъде то изолирано и впечатляващо се само от това, което става в него, от преминаващите по него течения и флуиди – а да ми позволи да изляза от него „навън“. Тоест да придобия, благодарение на подобието на формата, друга сила в това желание – силата на отдаване, освен на получаване.

Не трябва да забравяме, че приближавайки към себе си другите души, аз приближавам не някой друг, а своите собствени частици, които ми се струват чужди заради моя егоизъм. А ако се съединявам с тях над своето его, то събирам по частица самия себе си.

От урока по статията на Рабаш, 16.10.2011

[59044]

Проверка на истинността на молбата

Въпрос: Как може човек да провери дали неговата молба е изяснена и правилна?

Отговор: Ако мога да извърша това, за което моля, тогава молбата ми е правилна. Разкривам недостатъци в мен и моля те да бъдат поправени и виждам, че след известно време (тъй като в нашия свят отнема време) действително разбирам, искам, стремя се и мога да го направя.

Всички предишни анализи сега стават много по-ясни. Изведнъж се съгласявам  и желая с всички действия и възможности да се приближа до другите, което отначало изглежда напълно нереалистично, нежелателно и отблъскващо за мен.

Критикувам хората по-малко и съм способен да се приближа към тях, разбирайки, че духовното може да се почувства само във връзката между нас. Възприемам духовните понятия по-правилно и разбирам, че говорим за вътрешна връзка между нас, защото там се разкрива духовният свят, а съсредоточаването на свойствата на отдаване е Творецът.

Разбирам, че духовното се постига само чрез практически действия в този свят, който специално е бил създаден по такъв начин, че да ми позволи да извършвам определени действия дори без никакво желание или намерение. Можем да накараме себе си да го направим, точно както можем да правим много други неща против желанието си: ходим на работа и изпълняваме различни задължения в живота.

Това е невъзможно в духовния свят, защото там има само чисто желание. В нашия свят обаче материалното тяло се облича в желанието и затова тялото може да извърши различни действия дори против своето желание. Благодарение на това можем да се приближим до другите в ситуации, които противоречат напълно на връзката. Това е прекрасното свойство на този свят!

Значи за да постигнем следващото, ново ниво, винаги трябва да падаме в този свят, което означава да падаме под властта на нашето тяло. Не говорим за физическото тяло, а за желанието, отделено от духовното, което ни позволява да извършваме различни действия дори без желание.

Започвам всяко духовно ниво с физическо действие, с егоистичното желание, намерението за себе си и със стремеж да извлека полза и да получа награда. След като съм започнал по такъв начин, мога да продължа към духовни действия.

Това се случва на всяко ниво до края на поправянето. Затова този свят трябва да съществува. Иначе няма да можем да достигаме всяко ново духовно ниво самостоятелно.

От урока по статия на Рабаш, 23.10.2011

[58404]

Да обичаш безусловно

Въпрос: Всички признават и уважават принципа на любов към ближния като към себе си. Но в новата ера как можем да накараме хората да се обърнат към любовта вместо омразата и отделението?

Отговор: За да направим това, постепенно преминаваме от егоистичното намерение към алтруистичното. Всеки човек иска да бъде обичан такъв какъвто е. С други думи, любовта е над всички разчети. Някой ми се струва красив, а друг грозен. Някой ми се вижда добър, а някой лош. И все пак, ако обичам някого, тогава го обичам сякаш е мое дете, без значение какъв е.

Просто обичаме децата си естествено, докато тук се нуждаем от любов, която е над нашата природа. Написано е: „Всеки човек отрича другите според собствените си недостатъци“. Ако виждаш недостатък в някого, това значи, че този недостатък е в теб.

По начало сме неспособни да постигнем безусловна любов, защото по природа се мразим един друг. Винаги търся недостатъци в другите, защото това ме кара да се чувствам по-добър и по-висш от тях, което вече само по себе си е приятно. Когато търся самоудовлетворение, трябва да видя недостатъци в другите, които ги поставят под мен поне в някакво отношение. Ако някой ми се вижда по-висш от мен и аз не мога да оправдая това, изпадам в депресия.

Тогава как можем да постигнем любов? Първо, „да обичаш“ означава да бъдеш проникнат от желанията на ближния и да бъдеш готов да ги напълниш. Сега съм готов да използвам и експлоатирам ближния, но ми казват: „Използвай себе си, за да напълниш него“. Все пак това е напълно противоположно на моята природа. Никога не мога да изкача тази стена.

Затова мъдрецът Хилел направил предизвикателството по-лесно, казвайки: „Не прави на ближния това, което ти самият мразиш“. Бъди неутрален, откажи се от омразата и любовта към ближния. Изпълнявайки това условие, ще преминеш първата половина от пътя.

Така ще се отделиш от своя егоизъм, от предишните желания. Ще се откажеш от злонамерените планове и намерения. От сега нататък повече няма да искаш да навредиш на ближния, било то по грешка или нарочно. Не искаш да го използваш, защото това винаги му вреди. И въпреки че още си мислиш, че можеш да извлечеш полза от него, вече започваш да разбираш, че самият ти ще се окажеш губещ. Това, което е добро за него, е добро за теб и каквото е лошо за него е лошо и за теб. Вече виждаш, че двамата сте свързани заедно чрез глобална мрежа, която се разкрива в света днес. Затова нямате друг избор освен да не си вредите един на друг, поне това.

Това е първият етап: Изключваш своята Малхут и се издигаш в Бина, в малкото състояние, Катнут, Хафец Хесед. И тогава трябва да продължиш по пътя на любовта.

Всички тези етапи се реализират при условие, че напредваш „от ло лишма към лишма“, ако в своя егоизъм, въпреки всичко, се стремиш към алтруистичната цел. „Струва си да се отнасям добре към ближния“ – си мислиш ти. „В крайна сметка, ние сме взаимосвързани и няма друг избор…“ И накрая, вървейки по този път, възбуждаш променящата светлина, която поправя разума и чувствата ти.

И тогава разбираш: „Трябва да обичам другите, но не защото ще се чувствам добре и не защото сме в една система, независимо колко глобална и интегрална може да е тя“. Не това е важното. Просто си очарован от свойството отдаване. Не знаеш какво го прави толкова добро, но усещаш, че освен отдаване, не искаш нищо друго. Не напълваш себе си и не очакваш наслаждение. Отдаваш от благоговение, почит и величие, от това, че виждаш отдаването като такова в чиста форма. Сега то е всичко за теб.

От урок по статията „Любов към Твореца и към творенията“, 27.10.2011

[58899]

На какво да вярваме

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Защо казват, че трябва да вярваме, че Творецът чува молитвите от всяка уста?

Отговор: Вярата – това не е концепция, което се използва в нашия свят. Вярата в духовния свят е закон, всъщност свойство. Да се вярва, че Творецът чува молитвите на всеки – това означава, да изучим системата. И макар още да не сме включени реално в нея и да не я усещаме – да виждаме, че сме съединени чрез определена връзка.

Вътре има такава специална връзка като в света на Безкрайността. И отвън, по отношение на мен, тази връзка изглежда разбита, счупена. В съвършената връзка цари светлината на Безкрайността. А в разбитата връзка – аз мисля само за себе си и към ближния усещам не просто безразличие, а истинска омраза. Желая да използвам всички в своя полза, без да се замислям какво ще стане с тях! Това е моята природа.

А съм в състояние да се скрия. Ако се опитам да достигна желаното състояние от нивото на действителното, ако искам да се приближа до нашето съединение и да разкрия това състояние. Което е да се издигна по стъпалата на стълбата, да вляза в духовния свят, в свойството отдаване, и да привличам светене от това състояние, което искам да постигна.

Това светене започва да ми влияе. Ставам като дете, което иска да порастне и в крайна сметка става възрастен, благодарение на своето старание, на желанието си. Стремежът ми ме приближава, привличайки светлина от бъдещето. Тъй като стремежът ми е като магнит, той привлича от това бъдещо състояние слабо светене, което ми въздейства. Ако искам много силно да го постигна и си го представям като желано – това и ще бъде моята молитва.

И ако аз знам, че всяко следващо състояние е все по-силно свързано, се оказва, че моята молитва е обща. Моля за всички, да се съединим и аз съм сред всички останали. И нека между нас да съществува Твореца, взаимната сила на въздействие.

По този начин ние напредваме, привличаме светлината, връщаща към източника. Това се нарича изучаване на Тора, създадена като средство за поправяне на егоистичното начало.

От урока по статия на Рабаш, 24.10.2011

[59048]