И даже вълкът ще заобича агнето
Материалът на творението се разделя на няколко нива: неживо, растително, животинско и човешко. И вътре в човека също има няколко нива. Едни водят пасивен начин на живот, без да се отдалечават много от животинския живот. Други са по-напреднали, а някои търсят целта извън пределите на обикновения материален живот.
Но в крайна сметка всички трябва да достигнат единствената цел на творението и тогава всеки от човешките типове ще усети желанието, разбираемо за него. Един ще се стреми към благополучен материален живот, друг ще пожелае да достигне нещо извън пределите на материалното, а ще има и такива, които ще искат да се издигнат над този живот.
Това е многостранно придвижване към една и съща цел, защото всичко се разделя на 4 нива, които съществуват и вътре в човешката степен и ще присъстват до края на поправянето.
И само когато всичко се съединява заедно, се образува едно съвършено желание, без каквито и да било различия. Но засега, в процеса на поправянето, между всички части има големи различия. И най-важното е всеки вид и тип да разкрие целта на творението и да достигне окончателното поправяне.
Той се съединява с останалите на своето ниво – трябва да го направи. Както е казано при пророците, че „ вълкът и агнето ще живеят заедно”, като приятели. До такава степен цялото творение, благодарение на поправения човек, ще получи силата на отдаването и ще се възцари мир на всичките му стъпала.
Затова „любовта към другарите” – това не е красив лозунг, а основното място за нашата работа. Човек трябва да разбира, че мястото на цялата му борба, на цяла атака, централната точка на цялото му усилие за достигане на целта – това е „любовта към другарите”, съсъда, в който ще разкрие висшата сила, Твореца, същността на живота.
Това е единственото, на което е необходимо да се съсредоточи цялото внимание. А всичко останало: учене и всичките други действия се извършват за да се достигне този духовен съсъд – любовта към другарите.
От урока по статията на Рабаш, 27.10.2011
[58910]