Entries in the '' Category

И даже вълкът ще заобича агнето

каббалист Михаэль ЛайтманМатериалът на творението се разделя на няколко нива: неживо, растително, животинско и човешко. И вътре в човека също има няколко нива. Едни водят пасивен начин на живот, без да се отдалечават много от животинския живот. Други са по-напреднали, а някои търсят целта извън пределите на обикновения материален живот.

Но в крайна сметка всички трябва да достигнат единствената цел на творението и тогава всеки от човешките типове ще усети желанието, разбираемо за него. Един ще се стреми към благополучен материален живот, друг ще пожелае да достигне нещо извън пределите на материалното, а ще има и такива, които ще искат да се издигнат над този живот.

Това е многостранно придвижване към една и съща цел, защото всичко се разделя на 4 нива, които съществуват и вътре в човешката степен и ще присъстват до края на поправянето.

И само когато всичко се съединява заедно, се образува едно съвършено желание, без каквито и да било различия. Но засега, в процеса на поправянето, между всички части има големи различия. И най-важното е всеки вид и тип да разкрие целта на творението и да достигне окончателното поправяне.

Той се съединява с останалите на своето ниво – трябва да го направи. Както е казано при пророците, че „ вълкът и агнето ще живеят заедно”, като приятели. До такава степен цялото творение, благодарение на поправения човек, ще получи силата на отдаването и ще се възцари мир на всичките му стъпала.

Затова „любовта към другарите” – това не е красив лозунг, а основното място за нашата работа. Човек трябва да разбира, че мястото на цялата му борба, на цяла атака, централната точка на цялото му усилие за достигане на целта – това е „любовта към другарите”, съсъда, в който ще разкрие висшата сила, Твореца, същността на живота.

Това е единственото, на което е необходимо да се съсредоточи цялото внимание. А всичко останало: учене и всичките други действия се извършват за да се достигне този духовен съсъд – любовта към другарите.

От урока по статията на Рабаш, 27.10.2011

[58910]

Не раздавайте благотворителност напразно

Въпрос: Случи се инцидент в Тел Авив, при който жена видяла бездомен човек и решила не само да му даде пари, а действително да му помогне. Тя му намерила работа и се погрижила за него, а след това той я убил…

Отговор: Тя е отнела от скитника свободата на живота. Той си е седял на улицата без да се замисля за времето, дали е утро, ден или вечер, без да мисли какво е и какво ще бъде. Той е бил над времето и пространството, над тревогите.

Хората винаги ще му дадат някоя стотинка и нещо за ядене… Бездомните са особен народ – те не искат да зависят от някого или от нещо. Това е прекрасно усещане: не ме е грижа за нищо.

–      Къде живееш?

–      На земята.

–      Трябва ли да отидеш някъде или да направиш нещо на време?

–      Аз дори нямам часовник. Не ме е грижа колко е часа.

–      Но може би дължиш нещо на някого? Или някой ти дължи нещо?

–      Нищо подобно.

А сега погледнете себе си: трябва да свършите един куп неща на работното място и още хиляди други извън него. Хората ви се обаждат, очаквайки нещо от вас, семейството също очаква своето… Просто си нямате представа какво е да сте бездомен. „Без дом” означава без граници. Пожелавам ви да почувствате поне веднъж тази безгрижност.

Това не е почивен или ваканционен ден, когато също сте затрупани от задължения. При бездомникът всичко е чисто, няма никакви притеснения и пречки в главата си – сякаш лети в облаците на бъдещия свят.

А сега някой се поява и го сваля на земята, затваря го между четири стени и го принуждава да спазва график: събуждане, миене, бръснене, миене на зъбите, обличане… Що за живот е това?

Ние не разбираме тези хора. Те живеят с усещане, което ги издига над материята.

Въпрос: Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Да помогнеш на някого не означава да отдадеш себе си, така както израелците се опитват да приютят в апартаменти бедоините. Бедоините не искат да живеят между четири стени и затова наново отварят своите палатки срещу новопостроените квартали. Дори ако им предоставиш десетстаен апартамент, те няма да го поискат, защото имат своя идея за дом.

Когато помагаш на някого, трябва да следваш неговите желания, а не своите.

Въпрос: Значи в такъв случай не трябва да им помагаме?

Отговор: Не. Човек разполага с всичко необходимо и от нищо друго не се нуждае. Ако се нуждае от къща, ще си намери. Но той не иска. За него установяването на „свое собствено кътче” е вече ограничение. Това го поставя под натиск. Той обича да спи на различни места без да се притеснява за бъдещето.

В сравнение с него ние не разбираме какво е свободата. Ние сме роби, а той господар.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.10.2011

[58896]

Да излезем от Египет без да напускаме своето място

Всички красиви описания в Тора ни разказват за една изключително здрава връзка между хората. В духовния свят човек не излиза от материалния Египет, не преминава Червено море и пустинята Синай, и не достига до географските земи на Израел. В духовния свят всичко това символизира различни степени на връзка между душите, между хората, които се свързват вътрешно, в своите желания.

Тора ни разказва за връзката, а не за географията или историята на някоя група, странстваща по земите на Кнаан или Египет. Тя ни описва само връзката, в която разкриваме тези степени. „Иди си от своята земя” означава да излезеш от егоистичните желания, т.е. живота във Вавилон. Трябва да оставиш това желание и да достигнеш до по-голямо, в което се свързваш все по-силно с групата. Това желание се нарича „земята Кнаан” („земя” означа „желание”).

После влизаме в лявата линия, нашите желания се увеличават, злото се разкрива все повече – това се нарича  „спускане в Египет”. А когато се изкачим от това състояние „Египет”, съединявайки се заедно, тогава е казано, че попадаме в „Синайската пустиня”.

След съединяването над всички проблеми, които ни се разкриват, се изкачваме до стъпалото на „земята Израел”. Всичко това са степени на връзка, а не географски места.

Имената са взети от нашия свят, но те описват духовни стъпала. Можем да вземе автобус и да пътуваме от Вавилон до Кнаан, а след това до Египет и обратно, но това няма да бъде духовно пътуване – то ще бъде само материално.

Всичко зависи от това, как, седейки на едно място, изкачваме стъпалата и разкриваме духовните светове в нас. Това се разкрива само съобразно със силата на връзката между нас. След като се обединим, разкриваме духовните стъпала съобразно със силата на нашето обединение.

Свързваме всичките „613 желания” само чрез съединяване. Ако човек не се свърже с другите, той не изпълнява всички „заповеди”, не прави никаква връзка на желанието за получаване. Всички желания са разделени едно от друго в следствие на разбиването и те могат да бъдат свързани само чрез обединение едно с друго.

От урока по статия на Рабаш, 14.10.2011
[57571]

7 милиарда свята

Намираме се в такова скриване, че дори не го усещаме. Възприемаме цялата реалност само вътре в себе си – всичко, което усещаме, е впечатление вътре в нашето егоистично желание, което в действителност не съществува.

В духовния свят няма подобно твърдение като желание за получаване, което получава заради себе си. Ако желанието е насочено към себе си, то не може да получи нищо и остава в тъмнина. Нашето егоистично желание се намира на толкова ниско, нищожно ниво, че можем да почувстваме някаква реалност в него – отпечатък на изглеждащото ни като реалност.

Когато започваме да се развиваме и получаваме по-големи желания и намерения заради отдаване, тогава започваме да усещаме висшата система. А преди това всеки един е сякаш в безсъзнание, усещайки някакъв въображаем свят, в който съществува – като човек, изпаднал в кома, който вижда различни образи в главата си, както се случва в сънищата.

Когато се събудим и възвърнем усещанията си, тогава желанието ни е на друго ниво и притежава намерение заради отдаване. Така разбираме, че чувстваме всичко вътре в своето желание и че няма нищо навън. Всичко, което ни е изглеждало външно, е било усещане вътре в желанието за получаване.

Ние постигаме духовния свят в своето желание за получаване. Неживото, растителното и животинското ниво, всички хора, всички големи светове и всичко, случващо се в тях, са просто изменения в моето желание за получаване, което ме кара да чувствам, че светът се променя. Аз разкривам останалите души, т.е. чуждите желания, за да мога да ги свържа със себе си с намерение заради отдаване. Тогава те стават части от мен, които ми помагат да преценя до каква степен се намирам в отдаване.

Целенасочено съм държан в недоумение, за да мога да не чувствам другите, докато се опитвам да ги приближа по-близо и да ги почувствам като неотделима част от себе си. Ако се опитам да приближа към себе си всичко, което ми изглежда като външна реалност, то мога да поправя своя съсъд за отдаване.

До степента, в която събирам външните, чуждите желания (неживо, растително, животинско и човешко) в едно, в един духовен организъм, който има „мозък, кости, сухожилия, тъкани, кожа” (моца, ацамот, гидин, басар, ор) или „корен, душа, тяло, одежди, дворци” (шореш, нешама, гуф, левуш, ейхаля), така измервам своето приближаване до истината. Всъщност няма никой освен мен, който усеща цялата реалност вътре в себе си и така изгражда съсъд, в който да възприема Твореца.

Аз трябва да съединя всички части заедно, докато всички те станат като „един човек с едно сърце” и всички, които са ми изглеждали като чужди, станат част от моята душа. Така всеки един напредва без да обезпокоява другите. Всеки един изгражда свой собствен свят на своята собствена плоскост, в своя разрез, постигайки го като свой вътрешен свят. А Творецът напълва този свят, т.е. човекът е в сливане със светлината, с Твореца, който го напълва.

От урока по писмо на Рабаш, 12.10.2011
[57427]