Entries in the '' Category

Нямаме друго предназначение

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос от английския блог: Защо отделяте толкова време и сили за разглеждането на такива въпроси от материалния живот, като икономическата и световна криза? Като новак в изучаването на науката кабала,струва ми се, че това противоречи на онова, за което ни говореха на курса за начинаещи, относно ”духовния” и ”материалния” живот.

Отговор: Целта на пребиваването ни в този свят на мнима реалност, усещана в свойството ”получаване”, се заключава в това, да разкрием другата реалност, усещана в свойството отдаване и любов. За това ни довеждат при учителя и групата, за да се опитаме да се съединим с тях в едно цяло, като по този начин бихме предизвикали проявата на висшата светлина и бихме разкрили света на отдаването.

А днес освен групата, целият наш свят се разкрива, като една група, която открива в себе си егоизма, който и вреди и постепенно осъзнава, че е толкова вреден, че желае да се освободи от него. А ние трябва да разкажем, че това е напълно възможно и как трябва да се направи – да не се изучава Кабала, а да изучаваме нашия свят, като глобална, интегрална, затворена система, която все повече се събира в едно цяло и как трябва да построим човешкото общество на основата на взаимното поръчителство.

Ако им помагаме, тогава и ние израстваме, защото нямаме друго предназначение. За това пише Баал а-Сулам в статията ”Даряването на Тора”, ”Поръчителство” и др.

[58908]

По стъпките на динозаврите?

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Мир в Света”: Цялата трудност се състои в промяната на нашата природа: от желание за получаване за себе си в желание за отдаване на ближния, тъй като тези две неща взаимно се отричат. И затова тази програма се приема като фантастична…

Тази трудност ние още не осъзнаваме истински. Попитай хората от улицата, и те ще ти кажат: „”Какво сложно има в това? Ние умеем да помагаме на другите”. Някои си признават, че егоизмът в някаква си степен е свойствен за човешката природа – но не повече. Ние все още не усещаме нужда, да преминем от получаване към отдаване.

Обаче кризата в случая ще ни покаже, че просто сме задължени да го направим. Иначе няма да оцелеем – ще загубим дори онова, което имаме днес, и ще се самоубием. Безизходицата ни принуждава все пак да анализираме ситуацията: имаме ли възможност да се обединим в единна система, както това го изисква Природата? Или не? Възможно ли е да не сме в състояние да се справим с това условие и да се обречем на гибел?

В края на краищата, може и това да се случи. Някога динозаврите не са съумели да се приспособят към новите условия, а сега и ние се озовахме в подобно положение. Пред очите ни изчезват много видове растения и животни. Та можеби и на човешкия род да е съдено да изчезне. Разсъждавайки, ние населяваме една малка планета в задния двор на галактиката и е възможно по плана на Природата, да трябва да отстъпим място на някакъв друг вид с по-голям потенциал и тегло, който ще се впише по-добре в тази мащабна картина.

И така се оглеждаме в ситуацията: нашето естество е еоистично, а Природата ни поставя условия за взаимно отдаване и изисква да се сплотим в едно цяло. Това изискване на общата система ще се проявява все по-ясно. Притиснати между желанието и действителността, ние се подлагаме на тежко “пресиране“.

И ето, на помощ ни идва науката кабала. Нея сякаш я “спускат отгоре“. Ако нямахме тази методика, позволяваща ни да призовем силата за поправяне и за изкачването на ново стъпало, ние наистина бихме измрели като динозаврите. Тъй като не бихме имали и най-малко понятие за това, което се случва и каква е в действителност програмата на Природата.

Има условие, което на пръв поглед е неизпълнимо. Ние не можем да се обединим. Какво можем да направим? Остава само да развържем войните и конфликтите. Когато човек няма друг изход, той е готов на всичко – само и само да изчезнат съмненията. Неопределеността за нас е нетърпима. По-добре е да започне война и да умрем. В края на краищата ние се движим в някаква посока и това е главното. Щом сме приели такова решение, то вече е без значение, ще останем ли живи или не – процесът е започнат. Това е много по-лесно, отколкото да се лутаме в мъглата. Неопределеността ни разкъсва на части и да се изтърпи това е просто невъзможно.

Ето защо в света, днес се разкрива науката кабала – разкрива се “изкуствено“, отгоре, по веригата на кабалистите, посредством някои паралелни програми. По пътя на естественото развитие нямаше да ни се удаде да я разкрием и да извършим поправянето. Тъй като в сегашната ситуация прехода от получаване към отдаване в действителност ни се струва за нереален.

От урока “Мир в света“, 25.10.2011

[58659]

От къде да вземем недостигащата половина на съда

каббалист Михаэль ЛайтманНие през цялото време работим със своето егоистическо желание, което действа съгласно своето природно свойство – желанието да получи напълване, което е наш, единствен материал. А ние чакаме, да дойде светлината за поправяне и да добави на това желание – намерение за отдаване.

Трябва да се разделя желанието от намерението. С желанието за наслаждаване аз винаги имам възможността да работя и да напредвам, и за това е написано: ”Направи всичко, което е по силите ти!”. Но намерението за отдаване на ближния или на Твореца – идва в резултат на въздействието на обкръжаващата светлина. Нея трябва да молим.

Тоест, аз вече имам половината от духовния съсъд – желанието да се насладя. Аз не го пренебрегвам, не го отменям, а само искам да му сменя намерението. Ако човек правилно разделя своето отношение към действието и намерението, то винаги ще му се отдаде да извърши някакви действия или работа – и в същото време, когато духовното го привлича, и когато не го привлича, но му помага силата на съюза, заключена в миналото.

Той винаги може да се обърне с молитва, с молба за правилно намерение, за да се присъедини то към неговото действие и да определи духовното му качество. Така напредва човек.

И когато започне повече да разбира, да усеща, да навлиза в духовния свят, то вижда, че няма голяма разлика между духовното и материалното. Изисква се само психологическа промяна в човека, за да усети духовното.

От нас не се иска да зачеркнем изминалата част от живота си и да отменим всичките си основи. От всичко това само трябва да се извлече намерението и да се приведе в изпълнение.

Затова, човек е щастлив от това, че е излязъл от Египет и е изнесъл от там множество съсъди, желания, много сили. А от друга страна той е пълен с егоистически чувства и намерения, които са противоположни на истината. Над това той сега започва да работи. От това състояние, започва работата и затова то се смята за точка на духовното раждане.

Човек усеща, че ”ние днес сме се събрали всички” – пред Твореца, със своите повредени желания, които можем да Му предявим, като готови за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58790]