Entries in the '' Category

Хората ще се нуждаят един от друг

каббалист Михаэль ЛайтманМнение (Л. Еделкоорт, най-влиятелният дизайнер, прогнозиращ тенденции): Сега най-важното събитие за обществото е краят на ерата на индивидуализма. По естествен начин се приближихме един към друг, за да работим заедно, да обменяме опит, да бъдем партньори, да бъдем отбор, да създаваме съвместни предприятия, да работим заедно над проектите.

Това може коренно да промени политиката, икономиката, армията, полицията, правителството, едрия бизнес. Пирамидата на властта е готова всеки момент да рухне – сега това няма да е пирамида, а по-скоро здание с тераси. Хората ще имат естествена необходимост един от друг.

Реплика: Появяването на такива мнения в последно време става тенденция – това радва и дава увереност, че се сближават вижданията за бъдещото единение на хората по света.

[58839]

Днес сме се събрали в подножието на Синай

каббалист Михаэль ЛайтманКазано е, че всеки ден трябва да видим себе си като отново излизащи от Египет. За да търсим в себе си разкриване на злото, за да изпитаме нужда от Тора. Светлината, възвръщаща към източника. Ако човек достигне до такова състояние – от този момент той започва да живее , застава на правилния път.

А ако не чувства потребност от поправяне, ако не се чувства с разбито желание. Егото, Фараона, съсъдите, които са взети от Египет, от държавата, в която той разкрива злото си за връзка с другите . То той няма с какво да дойде до Синайската планина. Защото тук идват само, за да се съединят.

Ако сме готови за това – то получаваме Тора . Светлината на поправянето, която извършва свързването ни. И за това е казано: „Днес сте се събрали всички…“ Ако това го няма – то няма точка, от която да се започне.

Затова преди всичко ни е нужна най-простата работа, на която сме способни, в своето състояние. А възможност да започнем работа ни дава именно този материален свят, в който мога да извършвам действия, дори без правилното намерение. И затова отивам да се свържа с другарите си, въпреки че не чувствам никакво желание. Или преследвам някакви егоистични цели и се надявам чрез това да спечеля нещо.

За тази цел сме поставени в материалния свят и от него започваме извисяването. Всеки път се опитваме все по-естествено да играем в духовно състояние. И с това привличаме към себе си светлината, връщаща към източника. Защото духовния свят се крие и ако се стремим към него, това вече е достатъчно, за да привлечем светлината оттам.

От урока по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58796]

Светлината от бъдещите стъпала

За да ни пробудят към по-напреднали състояния, тези напреднали състояния започват да ни светят от далеч – от там ни свети нещо хубаво. Да кажем, на детето от далеч му показват сладолед. А на него от това му става не по-добре, а по-зле – защото го дразнят с този сладолед, който то няма!

Така и ние. И тогава започваме да се стремим напред. Нашето сегашно състояние ни се струва лошо, и ние се устремяваме към по-добро състояние – и така напредваме.

Винаги ни се разкрива все по-напреднало, високо, духовно стъпало, и в нас възниква проблем с него. И ако на детето му е ясно, че ще му бъде добре, ако получи сладолед, то при нас това не е съвсем ясно, защото нашето състояние е обратно на духовното напредване. И затова се усещаме в падение, в неприятни състояния. Затова ни трябват допълнителни средства за поддръжка: група, учене, за да се убедим, че пред нас свети по-доброто бъдеще.

От урока по Книгата „Зоар“, 26.10.2011

[58802]

Каторгата на „цивилизованото“ общество

Въпрос: Как да доведем до хората необходимостта от обединение, ако те още не виждат неговите реални плодове? Защото това е лудост – да работиш, без да виждаш резултати.

Отговор: Разбира се, науката кабала не предлага да се действа без гориво и далеч от резултатите. Трябва да построим такова обкръжение, такова общество, което ще обезпечава на човека гориво за неговото отдаване. Обкръжението трябва да ми влияе така, че аз да поискам да се присъединя към него и да се насладя на отдаването на него. Именно обществото ще ме зареди със силите, които са необходими за това.

Кой ще построи такова общество? Това е наше задължение. Ние, представляващите един процент от човечеството, трябва да сформираме обкръжение за себе си и за целия свят, утвърждавайки в него такива ценности, за да иска човек да служи на другите и да получава удовлетворение от това. Няма да му бъде трудно – напротив, отдаването ще му стане необходимо, той ще открие в него своя прелест и възможност да заслужи всеобщо уважение. Това е много по-висока отплата, отколкото паричната награда или друго „бонбонче“. Защото тази духовна награда се дава от признание, почит и поощрение от страна на обкръжаващите.

Излиза, че човек има гориво и той се наслаждава на всеки миг на отдаване – много повече, отколкото се наслаждаваме днес от получаването. Още повече, това го подтиква да приложи още повече усилия за благото на обществото. Защото това си заслужава, той веднага чувства колко е хубаво това. Духовната светлина – това е светлината на наслаждението, разпространяваща се в даващия, когато той извършва отдаване. Така че, науката кабала не те оставя опустошен – ти излизаш на такова ниво, когато наслаждението те напълва по време на действието.

Тук може да се зададе въпросът за намерението, но за масите сега той не стои. Засега става дума за егоистичното намерение ло-лишма. Обществото може буквално да задължи човека към отдаване – при това не със силата, а с нравите.

В своя живот много от нещата, които правя, са за да заслужа уважението на обкръжаващите. Заради това прилагам огромни усилия и харча много пари. Да вземем за пример моят гардероб: на кого е нужно всичко това? Лично на мен ли? Не, това е моят дан към общоприетите норми. А нима не мога да си купя прост, евтин автомобил, който не изисква няколко години каторжен труд? Но не, избирам си престижна марка, за да може да събирам очите на съседите си.

И така е във всичко, било то покупка на жилище, брак, раждане на деца, във всеки детайл от живота. Ако само знаехме своите истински потребности…Винаги се проверявам по ценностите на обкръжението, като роб съм на другите. Какво представлява телевизията, тя просто ме зарибява със старанието на тези, които искат да спечелят от мен.

Но нима извършвам отдаване, купувайки техните стоки и услуги? Те ме разрушават. Вечно мисля за какво да похарча пари – на кого ги давам? А ако умеехме да отдаваме за благото на обкръжаващите, за благото на общата система, то бих се наслаждавал на това, както сега се наслаждавам, изпълнявайки егоистичното желание на поредния търговец, който ми се натрапва. Бих влагал усилия в обкръжението и то би ми отговаряло с взаимност, поддържайки ме в моменти на слабост обезпечавайки ме с необходимото…

Какво получаваме днес от магнатите, които ни засипват със стоки? Нищо. Отвори си очите и виж какво става в света. 99% от твоите усилия отиват за егоистичните желания на обкръжаващите. Затова пък в общество на поръчителство ти би служил на обкръжение, построено на принципа на равенството, ще изпитваш увереност и покой, ще получаваш в отговор топло, сърдечно отношение.

Трудно е да се опише картината на днешния разпад в сърцата и ума. Попаднали сме в най-лошото робство, дословно сме хипнотизирани, програмирани върху безкрайната конкуренция: още не всичко е купено, още не всички са останали назад – заставят те да работиш не отстъпвайки и не отхвърляйки този закон. Обществото те притиска ежесекундно. Струва ти се, че се трудиш заради семейството, заради децата, заради себе си – какво ти! Това е само илюзия.

Ако погледнем от страната на това, което сме изградили – ще  открием ужасни неща. Всички тези системи се базират само на егоистичния натиск един на друг.

От урока по статията „Мир в света“, 25.10.2011

[58634]

Прозрачен разчет

каббалист Михаэль ЛайтманВ статията ”Мир в света” Баал а-Сулам разбира същността на предстоящия преход, който издига човечеството на нова степен:

Макар на пръв поглед програмата да е фантастична, но, ориентирайки се, ще разберем, че всяко противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния се явява единствено психологическо. Получаването за себе си, макар то да ни се представя в различни форми, се определя от една дума: наслаждение.”

Днес това вече е ясно. Естеството ни, разумът и чувството, всяка клетка на тялото ни се стреми към напълване. Това може да се усеща просто като прилив на жизнени сили, но може да приеме и други форми, докато не излезе на психологическо ниво, където го определяме като наслада. Ако ръката ми лежи неподвижно на масата, то не се наслаждава тя, а аз. Така или иначе напълването за нас е винаги наслаждение. Само това искаме всички ние.

Оттук и въпросът: ако материята ми иска единствено да напълни себе си, за да изпита наслаждение, то способен ли съм да поддържам връзка с другите? Способен ли съм, по волята на Природата, да участвам в живота на общата система и заедно с това да се наслаждавам? Ако това е осъществимо, ако Баал а-Сулам казва, че това е психологически момент, то възможно е да се объркам, да надхитря себе си. Защото психологията, както се нарича – е житейско дело. В крайна сметка, изпълнявайки изискването на Природата, ще се наслаждавам сам и ще наслаждавам другите на нова, глобална степен на битието.

Какво човек получава за себе си в нашия свят? Ако се предположи, че за своя живот достига 20% наслаждение в сравнение с 80% страдание, то при съпоставката на едното с другото ще остане 60% страдание без всякаква отплата”.

Правейки правилния разчет, човек не би понесъл такъв живот. По най-естествен начин веднага би решил да приключи с него. Аритметиката тук е проста:”наслаждение, минус страдание, е равно на…” – след което следва решение и незабавна реализация. Но не правим точния разчет и затова продължаваме да живеем.

Обаче всичко, казано по-горе, се отнася към личния разчет, когато човек работи за себе си. При разчет в световен мащаб индивидът, напротив, ще произвежда повече, отколкото получава за собственото си съществуване и наслаждение. Ако посоката се промени от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава от всичко свое изработено без многочислените страдания.”

Ако правим разчет: колко можем да получим в отговор от целия свят затова че му даваме – тогава си заслужава да се живее.

По такъв начин, всичко зависи от ясния, точен, прозрачен разчет: какво имам от получаването и отдаването. При което Баал а-Сулам говори тук единствено за материалния разчет, поставяйки в скоби духовния. В нашия свят всеки така или иначе страда и се примирява с това. Обаче ако нагледно се демонстрира на човек всички негови ”доходи” и ”разходи”, ще разбере, че го обират до кости. От друга страна, в духовен смисъл, може да се запише за сметка на вечния живот, несравним с жалкото животинско съществование.

И така, пред нас е психологически проблем и в този източник трябва да го разглеждаме като поправяне на света. Всички тези разчети, а дори и възможности, откриващи се благодарение на кабалистичната методика, са обусловени от възпитанието. И означава, че трябва да създадем система на просвещение и възпитание – и тогава светът, намиращ се в отчаяно положение, ще разбере, че в крайна сметка се оказва в точката на старта, по пътя на ново начало.

От урок по статия ”Мир в света”, 25.10.2011

[58639]

Съюз за взаимопомощ

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек трябва да направи това, на което е способен за обединението, опитвайки се да достигне отдаване. И в резултат на материалните си, егоистични усилия, ще почувства доколко, в крайна сметка, не желае това обединение, не желае единството, поръчителството, не желае да стане един човек с едно сърце, не виждайки в това никаква изгода. Всичко това го отблъсква.

Така разкрива желанията си, изискващи поправяне – създадените от Твореца като ”зло начало” в човека. И след това разкриване ще започне да вижда как му помагат отгоре, независимо от цялото му нежелание.

Разкриването на злото идва свише, като част от процеса на поправяне. Творецът сключва съюз с човека, че няма да го остави, че ще му помага да напредва. Нека човекът не желае обединението, нека то да го отблъсква, но като поддръжка получава вдъхновение от предходното състояние, в което е приложил усилията си за напредване.

Така постепенно идва до това, че по малко му се открехва, какво е това отдаване, сила на любовта. Започва да разбира, че неговата задача – е само да разкрие потребността в нея. И тогава вече има възможност осъзнато или неосъзнато да разбере, да почувства, да крещи и да моли за сила за поправяне.

Към правилното желание се присъединява правилната молба (МА”Н) – потребност да се излезе от това състояние и да се премине в по-добро. Това желание може да бъде още егоистично, което се нарича ”ло лишма”, но то вече съответства на правилния път.

Така по малко, стъпка по стъпка, човек изяснява желанията и намеренията си. Разбира се, не самият той определя етапите на развитието си, а те се пробуждат съгласно заложените в тях информационни гени (решимот). Висшата сила, светлината ръководи всички тези процеси. А на човек му е необходимо единствено да се стреми напред през цялото време и даже да извършва най-малките действия, които макар и малко да го предвижат напред.

И тогава ще достигне желаното: ще получи светлината, възвръщаща към източника, да придобие намерение за отдаване, да се напълни с отразена светлина, даващи усещане за духовен живот – живот в отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 26.10.2011

[58793]

„Шалит, ако имах страна, подобна на твоята“

Съобщение: В арабския свят може да намерите рядко срещана оценка за готовността на Израел да плати толкова висока цена за войник.

Сирийският публицист Халас Джалаби в саудитски вестник: „У нас правителството стреля в теб, а Израел се старае да върне дори изгнилите кости. Може би, проблемът е в нас? За войника Шалит, Шалит – човекът, с когото са били заети всички политици и военни на вражеската страна.“

Хамас се противопоставя на жестокото потушаване на демонстрации в Сирия. „Кой е враг и кой приятел? Ще успеем ли да разберем, че нашият проблем е вътрешен, и че израелският въпрос играе второстепенна роля? Ще разберем ли, че се завоюваме един друг много по жестоко, отколкото Израел? С всяка сделка гръмогласно заявяваме, че сме разбили Израел и че става въпрос за решаващия бой, за сделката на десетилетието. Ние – сме народ, който обича да се посмее, не е ли истина? 11 октомври ( денят за обявяване на сделката) трябва да се приеме със съболезнования и сълзи, въздишайки за положението на арабския народ“.

Кувейтската журналистка Акбал Ал- Ахмад се осмелила да изкаже във вестник „Ал Кабас“ непопулярно мнение: “ Шалит, ти имаш късмет с родина…Иска ни се, всички да бъдем като теб… Алах да те благослови за твоята родина, Шалит. Знаете ли, защо завиждам на Шалит?… Защото бих искала да бъда на неговото място?… Защото неговата родина цени човека и му придава важност…В нашия арабски свят властта убива, арестува и скрива слънчевата светлина от своите поданици, мъже и жени…

Моля се ден и нощ, да бъда както Шалит в моята страна… средствата за масова информация да се интересуват от мен… Искам да приличам на Шалит и нека да бъде оказан натиск във всички форми и способи, за да се върна в лоното на семейството, ако се разделя с него заради своята родина. Твоето щастие, Шалит, е че ти си гражданин на родината си, притежаваш важност и ценност. Твое щастие е, че целият свят, а не само твоята Родина, наблюдават за теб от първия ден на твоя плен…Шалит, ти имаш късмет с родината”.

[58462]

Строители на новото общество

Въпрос: Вие казвате, че масите трябва да седнат и да учат, а разбирате ли, че масите въобще нe сa в състояние да научат нещо?

Отговор: Работата е там, че в Европа, също и САЩ в близко време ще се стане унищожаване на средната класа, а това са –  умните и образовани хора, а не възрастните –  те са и ще бъдат най-активните строители на новото общество на взаимно поръчителство.

Те са в състояние бързо да проумеят истинския смисъл на случващото се с развитието на човешкото общество – неговото движение към единение (глобалност и интегралност), и решението на всички проблеми – нашето съответствие с този закон за развитие на обществото.

[58686]

Доларът днес вече умря, в САЩ – фалити

Мнение: (Д. Кеза, Депутат на Европарламента, антиглобалист): Намираме се в началото на преходен период, който няма прецеденти в историята.

Днес е ясно, че е невъзможно развитие вътре в тясната система от ресурси – светът е достигнал пределите на развитие. Въглища, нефт, уран – всички ресурси на планетата са почти изчерпани и е само въпрос на време кога те окончателно ще свършат. Всичко, към което сме привикнали, ще се промени. Цивилизацията на парите изчезва.

Това действително е глобална криза. В това число и енергетична криза. Дори и водата използваме в повече, отколкото природата е способна да ни даде. Произвеждаме отпадъци, които не могат да бъдат преработени. Изменили сме курса на самата природа.

Трябва да разберем, че предишната демокрация умира. В Европа половината от населението не ходи да гласува – трябва да създаваме нова система на представителство и това движение трябва да идва отдолу. Под знамето на самоограничение на себе си и собствения начин на живот. Нужна е културна, организирана, политическа революция.

Става въпрос не за гладуващите. Но дори тези, които могат да се ограничат, не мислят за това. Защото ни манипулират, мамят ни! Хората се превръщат в инструменти за покупки. Телевизията по 24 часа ни говори, че трябва да купуваме, че нашата скала от ценности е покупателната ни способност.

Трябва да се национализират средствата за масова информация (СМИ), защото те са тези, които формират фундаменталните права на хората, и не могат да бъдат приватизирани. Трябва да се национализират банките, освобождаващи парите. Губим контрол над парите.

Ние сме гражданите на държавата. Ръководителите на няколкото световни банки – това са уважавани престъпници, влиятелни политици, тъй като те имат реална власт над парите.

Откъде произлиза основната заплаха на планетата? – от Уол-стрийт и САЩ. Доларът вече умря, в  САЩ – фалити, но добре въоръжени фалити. Всички икономически атаки са провокирани, за да намалее суверинитета на европейската валута и Европа като цяло. Защото реално днес еврото е по-силно, отколкото доларът – дори и да е само защото дългът на ЕС е по-нисък, отколкото този на САЩ.

Реплика: Все повече хора започват да осъзнават, че бъдещето е възможно само в рамките на икономика на разумно (необходимо) потребление, в пълно подобие и равновесие с природата, в обединение на всички по принципа на взаимно поръчителство. Приближаваме се към това, за което кабалистите са говорили хиляди години назад.

[58543]

Светът се управлява от една свръхкорпорация

Съобщение: Експерти от Цюрихския университет са стигнали до заключение, че цялата световна икономика се ръководи от една гигантска корпорация. След анализ на движението на капитали е установено, че контролният пакет акции в „корпорация Земя“ го владеят 1318 компании, на части, което представлява 60% от общите приходи.

Списъкът откриват британския Barclayis, френския АХА и швейцарския UBS, американските компании, Merrill Lynsh, немската Deutsche Bank. Това е същото корпоративно чудовище, против властта на което протестираха на Wall Street. Неговите вътрешни връзки във вид на пресичащи се активи са толкова силни, че когато се разделят дори в едно място, може да произтече взрив.

Изхождайки от това, образа на кукловода, дърпащ конците, губи смисъл. Би ли се появила криза, ако  съществуваше световно правителство в сянка, състоящо се от банкери и инвеститори, фактически? – Връзките толкова оковават, че тази тясна бизнес-корпорация не е в състояние да осъществява никакво управление. А опитите в условия на криза да се осъществява такова управление, водят само до задълбочаване на кризата. И ако тази свръх-корпорация не управлява, то е време да се сменят правилата на играта.

Реплика: Изводът е неочакван – светът никой не го ръководи, нито евреите, нито богаташи, нито правителства- и това е вярно. Светът го управлява Природата или Творецът, а ние можем да влияем не на програмата за развитие на света, а на това, в какъв вид ще се прояви пред нас, повече или по-малко доброжелателна към нас – ще преминем ли към следващото наше задължително състояние, общество на всеобщо поръчителство, през нацистки режим, 3-та световна война, унищожаване на голяма част от човечеството, или просто към общество на поръчителство и разумно потребление.

[58370]