Entries in the '' Категория

Тъмни букви, носещи светлина

Постижението е вътрешно и няма нищо извън нас. Всичко, което сякаш ни заобикаля, е просто временна илюзия, включително този въображаем свят и дори духовният свят. Но в духовния свят поне знаем, че нещо само ни изглежда като външно, защото нашето его го отблъсква.

Включваме желанията на другите само доколкото сме способни да засенчим егото си и да го скрием, да му дадем намерение заради отдаване и да направим това според принципа „обичай ближния както себе си“, закона на светлината.

Символът на всички тези поправяния е особена конструкция, наречена Сука, която ни показва как да изградим сянката. Моят вътрешен човек ще седи вътре в Суката и ще вземе четирите символа на Сукот със себе си: три, принадлежащи на Зеир Анпин (Лулав, Адасим и Аравот), и четвъртия (Етрог), принадлежащ на Малхут. Той ще ги свърже заедно и ще започне да ги люлее: надясно, наляво, напред, назад, нагоре и надолу – във всичките шест посоки, които съответстват на шестте Сфирот на Зеир Анпин (ВАК). И в същото време той е вътре в Суката, където нейните три стени съответстват на трите Сфирот на Хесед-Гвура-Теферет (ХAГAТ). Сфира Нецах е покривът на Суката, а Сфира Ход е дъното.

Излиза, че човек се съединява със Зеир Анпин напълно, който представлява висшите свойства на отдаване. И когато той се свърже с всички тези свойства във всички посоки, тоест във всички свойства на ВАК на Зеир Анпин, докато той самият представлява Малхут, тогава той поправя и съединява всички тези свойства заедно.

И всичко това се прави благодарение на сянката, която може или да скрива, или да разкрива. Скриваща сянка е, когато работим против нашето зло начало, егоистичното желание. А разкриващата сянка е, когато ние самите пишем буквите на нашата работа, сякаш използвайки черно мастило на бял лист. Така създаваме различни форми на скриване, които са подобни на светлината. Постепенно цялата тъмнина става светлина, поради създаването на различни сенки (например, под формата на криле).

Човек не се свързва със светлината, а с нейните форми, и обратно, скривайки себе си от светлината с помощта на сенките, той изгражда форми, подобни на светлината, на отдаване. Това е нашата работа. Работим, докато не постигнем подобие на формата и сливане (Зивуг) със светлината с помощта на всички сенки, всички форми на тъмнина, „буквите“, и сблъсъци със светлината. И накрая цялата тъмнина ще блести като светлина.

Нашата работа е да създадем форми на тъмнина, букви като черни линии и криви, и да ги направим подобни на под Сука. И цялата ни работа лежи в това, да намерим как да изградим това покритие върху себе си и да стоим в неговата сянка, която ще ни позволи да постигнем светлината. Цялата обкръжаваща светлина, която ни достига и остава над покрива на Суката, ни въздейства по такъв начин, че формите на тъмнина блестят като светлина за нас.

От урок по статия на Рабаш, 12.10.2011


[57423]

Главното е да намерим верния път

Проблемът е в това, че човек, даже много години занимавайки се с кабала, не може да осъзнае, че цялата Тора се реализира само във връзката между хората. Това толкова ни отблъсква, че го забравяме всеки миг. Готови сме да се занимаваме с всичко, но само не и с това!

Това е първото препятствие на пътя. И тук всичко зависи от построяването на обкръжение, което постоянно ще удържа човека в правилната линия. Само вътре в групата, във връзката с другарите – и именно във вътрешната, а не във външната, в задълбочаването на тази връзка, разкриваме духовния свят. Защото духовният свят – това е взаимната връзка помежду ни.

Постепенно развиваме тази връзка етап след етап и привличаме светлината, възвръщаща към източника, желаейки между нас скрито да се възцари общата сила на отдаване, която се нарича Творец. Ние искаме да Го разкрием, за да поправи Той връзката помежду ни.

И тогава, вътре в нашите желания, ще се разкрие такава връзка и взаимно отдаване, каквито присъстват в самата висша светлина, за да може съсъда-желанието и светлината да станат равни. Това се нарича сливане на творенията с Твореца.

Трябва да пренесем ударението от цялата работа – върху групата, връзките между нас, нашите желания и мисли, отнасящи се към взаимното отдаване, за да може всички мисли, освен само най-необходимите, отнасящи се към поддържане на животинското тяло, да бъдат насочени към благото на ближния. И тогава относително бързо ще минем всички етапи до достигане на целта за разкриване на силите на отдаване или разкриване на Твореца от творенията.

Главното е да се насочим така, че да имаме ясна и точно определена линия на работа, която е само в съединяването между творенията. А това отнема дълго време, защото това е работа срещу своя егоизъм, разочароване, отсяване на всевъзможни други пътища, подходи и средства. И в това минава много време.

Но след като човек вземе такова решение, тоест светлината го довежда до такова състояние и го насочва към връзката между творенията – след това, той вече застава на правилния път.

От урока по статията на Рабаш, 24.10.2011

[58515]

Да разкриеш себе си в Безкайността

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: В статията „Мир в света“ Баал а-Сулам пише, че „ние отдаваме на ближния си без всякаква изгода за себе си“. Какво значит това?

Отговор: Всички се намираме в света на Безкрайността, в чудесна система. Отдаваме един на друг, всички души са изцяло поправени и напълнени. Края на действието е заложен в първоначалния замисъл. Нищо не ни разделя и всички сме слети с Твореца. Той и името му са единни.

Да,намираме се в света на Безкрайността, но за да осъзнаем това състояние, да го изживеем, да го притежаваме, да го разбираме в цялата му дълбочина и чрез него да осъзнаваме Силата, която го е породила, ще ни е необходимо разбиране и осъзнаване на всичките му детайли.

И затова се намираме в съвсем друго състояние и започваме помалко да се развиваме. По същия начин бебето не знае къде се намира, какво става наоколо и кой се грижи за него. Но постепенно му помагат да порастне, докато не стане голям човек.

Вярно е, че и сега се намираме в света на Безкрайността, но не в усещанията си. И цялата ни работа се състои в това да се върнем в истинската реалност – да разкрием съществуващото. По този начин Творецът ще се разкрие на творението.

Аз разкривам вече съществуващото и всичко зависи от мен. Затова Баал а-Сулам казва, че става дума не за друго, а за психологическа работа със себе си. С помощта на вътрешни промени разкриваме истинското състояние, в което изначално се намираме.

От урока по статията „Мир в света“, 25.10.2011

[58637]

Безкрайно наслаждение? Има патент!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как можем да си представим парцуфа? Как се проявява в човека?

Отговор: Парцуф – е порционно получаване на светлина заради отдаване.

Ако имам някакво желание и го реализирам заради себе си – то е егоистично желание. Да предположим сега имам желание, в което мога да получа някакво наслаждение. Светлина. Когато светлината влиза в желанието, то тя мигновено го неутрализира. Става нещо като унищожаване. По същият начин, по който наслаждението, с което напълвам себе си, изпразва дори много силното желание.

Желанието не може да се съхрани, ако то получава желаното. И затова при получаване на наслаждение то угасва. Загуби ли се желанието – и наслаждението не се усеща. Тоест получаването на наслаждение унищожава самото наслаждение и аз в резултат на това оставам празен. Именно това става днес в света. Усещането за празнота ни гони напред, неизвестно къде. Изведнъж чувстваме, че наслаждението  не ни носи усещане за удоволствие. И в резултат на това сме празни.

В какво е същината на безкрайното наслаждение?

Ако съществуват два обекта и аз получавам от единия и предавам на другия, то през мен протича цялата светлина. Аз я получавам от някой не заради себе си и я предавам на друг, за да го насладя и т.н. по кръга.

Да предположим, че съществува огромно място и в него – множество части на разстояние една от друга. Какво означава „разстояние“? Всяка от частите усеща егоизма си и над този егоизъм те започват да строят помежду си връзки, получавайки една заради друга.

В резултат на това между тях циркулира постоянно, безкрайно наслаждение, което в никакъв случай, в нито един от тях не се унищожава. То е съвършено, напълва всички и изцяло, защото нито един от тях не получава заради себе си – всеки получава, за да предаде на другите. Но наслаждението, което преминава между тях и се предава от един на друг, в резултат циркулира между всички.

Така човек, получаващ заради себе си, ако той може,нека да държи дори и само един килограм наслаждение, то с това би „запушил“ себе си. И не е в състояние да получи повече, защото той вече се радва. Когато получава, за да отдаде на другите през него може да премине безкрайно наслаждение – не само по количество, но и по качество. Това е всичко, което можете да си представите. Всички други желания, които се усещат като наслаждение, той започва да чувства и в себе си. В резултат всеки от нас, като отделен малък егоист, расте и чувства тази светлина като светлина на безкрайността.

Ето какви възможности имаме благодарение на това, че можем да се обединим и да започнем по този начин да се включваме в единна информационна система. Днес, в нашето развитие постепенно пристъпваме към това.

От виртуалния урок, 16.10.2011

[58616]