Entries in the '' Category

Печелим само от отдаването

каббалист Михаэль ЛайтманПоложението ни ще се поправи не от това, че ще построим сами нещо ново. Ние само ще приведем себе си в съответствие с разкриващата ни се, вече свъществуваща система на взаимно поръчителство.

Нашето поправяне, единственото ни действие – е да се съединим. И когато се съединяваме, разкриваме, че се включваме в единна висша система и всичко се подрежда.

Ако до сега икономистите трябваше да строят най-сложните системи от връзки и да сключват договори – то повече това няма да се налага. В тази нова система има вече всичко ! Трябва само да построим под нея нашите човешките взаимни връзки – това е всичко. Нищо повече не е нужно – всички борсови брокери могат да отидат да си починат.

Изведнъж ще открием, че е пропаднала необходимостта от всички професии, освен тези, които обезпечават най-необходимото за живота. В тази нова система на взаимна връзка няма да съществуват никакви други професии, тъй като тя ще се разкрие вече съединена, съвършена, съгласувана, вече построена.

Това не са тези системи, които трябва постоянно да строим за сметка на егоизма си – да правим революционни преобразувания, да установяваме нови връзки. Нищо такова няма да е нужно. За сметка на това, че поправяме отношенията помежду си, свойствата си, ние ще се включваме във вече съществуващата идеална система.

Тя съществува и днес. Просто не знаем как да се включим в нея, затова се случва и такава криза.

И така човечеството ще открие, че всъщност нищо не трябва да се прави! Целият този минал, животински разум трябва да се изхвърли – с него нищо повече не можем да направим. А всичко, което ни е нужно, е да поправим себе си във взаимното поръчителство, с което да влезем във висшата система, която ще се разкрива все по-ясно. Вече готова и съвършена. И ние ще се включим в нея и така ще продължим да съществуваме.

Докато не ни се разкрие, че тази система е вътрешният разум на творението, природата или Твореца, което е едно и също. Ние ще разкрием вечния и съвършен живот вътре в тази система, навлизайки по-дълбоко в нея. Животинските ни тела ще умират и изчезват, но ние въобще няма да го чувстваме и ще съществуваме в тази система слети с разума на Създателя.

Тази система от връзки, която днес откриваме помежду си, е разкриването на висшата, духовна система. Затова се случва и икономическата криза – т.е. криза на отношенията между нас. Защото именно икономиката ни свързва един с друг. Както е написано в Тора – „Вървете и печелете взаимно“.

Това и трябва да разкрием – какво можем да спечелим  от това, че ще отдаваме един на друг. Настъпва съвършено особен период, в който встъпваме в наши дни.

От урока по статия „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58348]

Какво е това разум?

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава висшият разум, който всеки човек трябва да постигне в края на поправянето?

Отговор: Разумът – това е светът Хохма, който постигам с това, че привеждам себе си от страна на желанието си, Малхут, в съответствие с 9-те първи сфирот.

Малхут – това е получаващият съсъд, желание за наслаждение. И ако я обърна на отдаване, която ми представят 9-те първи сфирот, то така я обръщам в съсъд за светлината Хохма (мъдрост). Това се и нарича разум – светлината на мъдростта (Хохма), обличаща се в желанието на творението.

Със земния си разум не можем да достигнем висш разум. Висшият, съзидаващ разум – разумът на Твореца, който е създал творението със светлината на Мъдростта (Хохма). Можем да го постигнем съгласно подобието на свойствата, в степента на поправянето му.

Ако поправям желанието си за наслаждение на отдаване, тоест напълвам със светлината Хасадим (милосърдие), то намирам антиегоистичен екран, с който произвеждам ударно сливане със светлината (зивуг де-акаа), повдигайки отразената светлина. И тогава висшата светлина се облича в мен и постигам разума на Съзидателя.

Затова науката кабала се нарича така (хохмат кабала), защото учи как да се получи (получаване – кабала) тази светлина на мъдростта (Хохма), светлината на разума, и така се постига Твореца. Но постигаме този разум постепенно, в степента на подобието ни, отдавайки Му.

Това не е този земен, животински разум, с който се раждаме. Трябва да намерим Висшия разум, благодарение на поправянето си. Колкото повече човек се поправя, толкова по-голям духовен разум постига.

И това съвсем не зависи от земните му интелектуални способности. Той може да бъде Айнщайн, но това ни най-малко няма да му помогне в духовното напредване.

Земният разум, помагащ на човека да разбере, как по-добре да се възползва от егоизма си, няма никакво отношение към този разум, който получава именно за сметка на принизяването си, на работата в група, на такива действия, които сякаш са неразумни, нерационални и презрени от всеки.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58269]

Нещастие заради егоистичния ум

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да отделим ума, получен по рождение, от съзидаващия, висш разум?

Отговор: Постепенно, чрез жизнения опит ще започнем да се убеждаваме, че земният ни разум не струва нищо. Макар засега да го въздигаме, защото това е единственото, което ни отличава от животните.

Но в крайна сметка виждаме, че с целия си ум и интелектуални способности, вървим към такъв живот, който е още по-зле от този на животните. Постоянно пребиваваме в страх, опасения, преживявания, в напрежение, в някакви си хиляди разчети. Сами провокираме в себе си болка, отравяме обкръжаващата ни среда. Кое животно разваля така средата на обитаването си?

А ние нарочно създаваме около себе си врагове и ненавистници. Кой друг постъпва така, освен човекът?! Накрая всички наши действия ще ни доведат до разрушение. Разумът прави от човека най-лошото и действително нещастно животно. С какво ни помага той?!

До  какви изводи достигаме постепенно, макар и да не ни е лесно да се съгласим. Това е този разум, който сме получили от природата, определящ всички наши желания и наклонности. И с разума (главата) и в желанията си (сърцето) трябва да решим, че всичко това ни вреди, и би било по-добре, ако въобще не ги използваме.

Постепенно човечеството започва да разкрива това. Пропадат желанията ни да се занимаваме с развитие на науката, която не води до усещането, че животът става по-щастлив. А в наши дни човечеството пристъпва към нова система на отношения и скоро ще ни се разкрие, показвайки абсолютната ни връзка и зависимост един от друг.

Намираме се в обща система, която ни свързва и в ръцете, и в краката и вече нито чувствата, нито разума могат да ни помогнат. Ако съм окован с милиарди други хора, съединен с невидими нишки така, че не мога да направя нито едно независимо движение, то с какво може да ми помогне чувствителността ми и интелекта? Защото вече изначално не  мога да извърша и най-малкото действие в такава система по собствен избор.

Изведнъж откривам, че съм някакво винтче, мъничък елемент от системата, който действа принудително и не притежава никаква свобода. Мога колкото си искам да се паля, но всички тези движения се случват само във въображението ми – само ми се струва, че нещо променям. А в крайна сметка се намираме в твърда и добре уравновесена система и никой не ни пита дали сме съгласни.

От урок по статия ”Съзидаващият разум”, 21.10.2011

[58356]

Общосветовна ”кесия”

каббалист Михаэль ЛайтманЕвропейските страни предположиха, че създавайки обща валута и обединявайки се срещу Америка и Русия, ще станат третата сила. Но се оказва, че обединението предвижда още и доверие, и усещане за общност, взаимно участие, общи финанси, туширане на границите, тоест културно – всичко по-общо.

Границите между страните още могат да се оправят, но не бива да се създава обща ”кесия”. Ами че това е най-главното! Това отразява чувствата и отношенията ни. Кога се смята, че хората живеят заедно? Когато у тях има ”общ котел”. Така е било и в древността, и в наше време.

Ако и жените, и мъжете имат различни сметки в банката, отиват на ресторант и всеки плаща за себе си – нима това е семейство? Но днес това се счита за норма, аз плащам за това, а ти за онова и така си живеем.

Еволюционният прогрес е довел до това, че днес се оказваме свързани един с друг не само в Европа, но и по целия свят. Макар че по различните места се усеща различно. Светът трябва да стигне до състояние, когато хората ще се отнасят добре един с друг. Ето в какво е проблемът!

Не можем просто дипломатично да се договорим един с друг. Това например се вижда в Европа. Не могат! Необходимо е да се разрушат егоистичните връзки и вместо тях постепенно да се създадат алтруистични, тоест общи връзки. Трябва да има общност! И тази общност да стои най-високо над всичките ни различия. Няма се в предвид тук противоречията. Те трябва да се унищожат, а различията да се оставят, и над тях  да създадем общност, която ще се нарича ”общ народ” – европейци. Това е всичко. Нищо друго.

Защо испанците, италианците, гърците, французите, немците и т.н. трябва да се чувстват като отделни народи? Защото говорят на различни езици ли? Постепенно тях ще ги замени един език или смесица от езици, да речем –  есперанто. Не е важно! Природата ни принуждава към това, иначе няма да можем да се оправим.

От беседа за поръчителството, 25.09.2011

[58081]

Товарен кран

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да измерим усилията? Виждаме, че във времето пътят за някои кабалисти е бил лесен, а за други е струвал огромни страдания. Какво ако един е минал махсом за пет години, а друг – за трийсет, а трети впрягащ се като вол, изобщо нищо не е постигнал?

Отговор: Ние съизмерваме усилията на хората. Тъй като не ни е известна стартовата позиция на всеки и неговото място в общата система.

Да допуснем, че някой заема петата отгоре надолу позиция в пирамидата на душите. Обаче в съответствие на това, той се ражда с най-лошите желания, с най-порочните свойства и трябва да работи над тях много години, да речем не просто трийсет, а трийсет, умножени на десет прераждания. Колко време отнема пътя към тези състояния, които ще му позволят да заеме своята ”кутийка”, да достигне корена на своята душа. А през това време ти го съжаляваш: ”Бедничкия!”

Затова пък друг се отнася към средните пластове и с лекота преодолява своята работа за няколко години.

Що се отнася до нас, хората с точка в сърцето, с други думи, душите отнасящи се към Исраел – ние ще трябва да извършим много тежка работа. Преди всичко, ние вече сме пребивавали горе и сме се разбили (разпръснали), за разлика от ”народите на света”. Тяхното получаващо желание изначално е било такова, а в нас то – няколко пъти по- лошо и затова нашата поправка е по-тежка. Виждаме това по онази ненавист и онези бедствия, които са съпровождали народа на Исраел през цялата история.

И самият духовен път, изкачването на тази планина, ни се дава многократно по-трудно, отколкото на света, за който този подем ще бъде лесен. Хората просто ще се присъединят към нас: ”да, ние искаме, да – готови сме”. Те действително ще усетят, колко струва това. Имено в нас, а не в тях се крие злото начало – разбитото (разпръснатото) желание. И сега ти трябва да изобретиш механизъм, който да издигне тази тежест.

Как да си направим такъв кран? Как той ще работи? Какви материали са необходими? Това трябва да решим ние. Хората ни донасят своя багаж и го слагат на конвейера, както на аерогарата, а товаренето и доставката са предоставени на нас.

Тук няма на какво да се възмущаваме. Повече от това, никой не може да утвърждава, че му се дава по-лек или по-труден път, отколкото на някой друг. Тъй като ти не си ”облечен” с друг и затова не можеш да направиш сравнение и да предявиш някакви претенции. По своята природа, ти си вглъбен в себе си и си лишен от възможността да съпоставяш усилията.

От урока по статията”Една заповед”, 21.10.2011

[58287]

Ти стоиш пред света…

Ти стоиш пред света и сега всичко зависи от това, как се отнасяш към него: към себе си ли го дърпаш или искаш да му дадеш всичко и да го свържеш със себе си, за да му повлияеш добре? Ти определяш всичко и цялата светлина, сила на връзка, посвещаване и изясняване, тоест всички форми на отдаване могат да преминат през теб.

Точно както когато лекуваш болен – първо, е необходимо да изясниш от какво е болен, какво лечение изисква болестта и какви лекарства трябва да се използват. Когато лекарството най-после започне да работи, проверяваш дали пациентът се е излекувал напълно и дали е в отлично състояние.

Или използваш всеки за своя лична ползва, възползвайки се от лъжата, в която живеем сега, или се опитваш, независимо от всичко, да отдаваш на всички във всички обстоятелства и условия. Ако отдаваш на другите, се наричаш „Израел“, което идва от думите на иврит „ли рош“ (аз съм глава), тоест този, който определя всичко и се грижи за другите.

Няма нищо освен намерение. Всичко си остава така, както е: ти, твоите желания и този свят. Единственото нещо, което се променя, е твоето намерение към света и тогава го виждаш различно. Ако го приближиш към себе си чрез любов, ти и светът се сливате в едно цяло. Ще видиш всичко това със собствените си очи.

Ще видиш, че неживото, растителното, животинското и говорящото ниво на природата са една затворена система. Неживата, растителната и животинската природа са ангели, а хората са души. Тази картина се проявява, докато висшата светлина действа. Ти молиш, изискваш, изясняваш и се опитваш да го изпълниш, и тогава светлината идва и осъществява тази връзка.

От урок по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57952]

Средства за масово възпитание срещу масовите медии

Масовите медии са средства за „промиване на мозъка“, за създаване на напълно програмиран човек. Резултати от психологични, социологични и психиатрични изследвания потвърждават, че масовите медии влияят на поведението на хората. Това не са масови медии, а средство за „масова манипулация“.

Това, което ние правим, се нарича „средство за масово възпитание“. Възпитание! То трябва да може да даде на хората усещане за общност и зависимост. Осланяме се на нормалния, здрав егоизъм, който ще покаже на хората, че са напълно зависими от всички останали. Още повече, ние не ги подвеждаме. Просто им показваме реалната картина, която егоизмът скрива от тях.

Ако аз наистина завися от всички други хора в света, но не взимам това под внимание и нямам желание да го направя, то е само защото моят егоизъм целенасочено ме подвежда. Той ми пречи и ме кара да се чувствам зле, което ми причинява страдание.

Средството за масово възпитание увеличава усещането за моята зависимост от другите и започвам да усещам, че завися от всички други. Точно както обясняваме на едно дете, с кого трябва и с кого не трябва да играе, така и аз, получавайки това влияние, ставам по-чувствителен към моите връзки с другите и започвам да ги изграждам според напълно различна система.

Тогава ще мога да вляза в напълно различна финансова и икономическа система и да преодолея кризата. Наистина ще можем да облекчим обединението на Европа, вместо да бъдем в ситуация, където някой заема нещо на някого, за да може последният да оцелее, въпреки че накрая колапсът е неизбежен.

Трябва да усещаме по-голяма зависимост един от друг, не формална или въображаема, а истинска, която съществува в природата и се проявява пред нас като все по-голяма връзка всеки ден. Има голяма разлика между начина, по който сме били свързани преди 100, 50 или дори 5 години. Непрекъснато се движим към дори по-голяма зависимост.

Трябва да получа необходимата информация, влияние от всички страни, през всички мои усещания, така че вместо информация и влияние, трябва да възникне усещане и възприемане. Трябва да увеличим усещането ни към зависимостта един от друг и тогава ще изградим напълно различни социални връзки.

От беседа за поръчителство, 25.09.2011

[58077]

Бегли мисли върху „Шамати“ – „Денят на Твореца и нощта на Твореца“

Казано е: „Тъмнината ще свети като светлината“. Няма ден или нощ в нашата вътрешна работа. Светлината свети във всичко и запълва цялата малхут на Безкрайността. Съществуваме в океан от светлина. Как може да има нощ?…

Няма ден или нощ в духовното, а усещаме различни промени в нашите състояния. Нужно е да разграничим тези промени. Може би това са моите дни и нощи, които чувствам в своя егоизъм, когато ден означава, че съм получил и завладял, а нощ показва, че не съм успял. Междувременно, денят и нощта на Твореца са противоположни. За Него ден е способността да отдаваш, обичаш, напълваш и да се свързваш, а нощта, обратно, е липса на силата на отдаване и любов.

Затова винаги трябва да разграничаваме в какво живеем: в тъмнината на нощта или в светлината на деня, моя или на Твореца, и да се опитваме да останем в правилното определение.

От 6-тия урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[57316]

Разкриване на съзидаващия разум

каббалист Михаэль ЛайтманОт поколение на поколение сме се развивали, стремейки се да израстнем своето желание за наслаждение и да го напълним с всичко възможно. Тези напълвания само са увеличавали желанието ни. Та нали, когато съм получавал 100, аз незабавно съм започвал да желая 200, а получавайки 200 – съм искал 400. Напълването, идвайки към егоистичното желание, само още повече го е раздразвало и го е тласкало да търси нови напълвания.

Десет килограма напълвания влиза в 10 кг желания и създава вътре в желанието допълнитено още 10 кг напълване, т.е. аз съм започнал да искам 20 кг и т.н. Така напълванията само са увеличавали желанието. Тъй като неутрализирали наслаждението и затова са предизвиквали ново желание, двойно по-голямо от предишното.

И сега, съгласно програмата на природата, ние започваме да откриваме, че не можем да напълним егоистичното си желание. А от друга страна намираме, че това желание ни свързва един с друг. Тоест това вече не е лично желание на всеки, отделящо го от останалите, а съединено с другите. И това създава двоен проблем.

В такова развитие има особена цел – постигане разума на Създателя. Нали  ако аз се развивам само вътре в своя егоизъм, както е било в течение на нашата история, то при това не постигам никакъв съзидателен разум, без да мислим за Създателя – за някой, стоящ зад мен.

Но когато нашето егоистично желание започне да се проявява като свързано  едно с друго и отнасящо се към единна система, аз започвам да разглеждам себе си по отношение на тази система. Възможно е все още да не разбирам какво става, но вече виждам, че има разрив между това, което съм способен да разбера и усвоя със своя индивидуален личен разум  и между това, което става в света. Защото светът представлява някаква огромна система, в която всичко е свързано помежду си. Всички части на науката, всички процеси, всички явления.

Аз, със своя единичен, обособен разум не съм способен да възприема такава система, за да се впиша в нея и да я обърна в своя полза. Именно затова човечеството сега усеща себе си безпомощно. А всичко това е, за да разбере съзидателният разум, започващ да ни се разкрива днес вътре  в общата, съвършенна система, всички части, на която са свързани и зависими една от друга.

И ако всичко е така свързано, то се получава, че ние не можем да напредваме, да управляваме състоянието си и да го подобряваме. В такова състояние изобщо не можем да действаме и точно това се разкрива сега на човечеството. Така е направено специално, за да може чрез тази безпомощност да напреднем към постигането на съзидателният разум, който управлява тази система отвътре.

От урока по статията „Съзидаващия разум“, 21.10.2011

[58266]

Доброволен затвор за човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманЧовечеството не ще може да се съхрани като вид, не ще успее да продължи съществуването си, ако не унищожи съществуващия между нас егоизъм. Само това ще ни позволи да се отнасяме към Земното кълбо като към наш общ дом.

Създадохме помежду си егоистична система на взаимосвързаност, която се нарича „икономика и финансии“. Това е много ясна, правилна система – ти на мене, аз на тебе! Колкото заработиш, толкова ти се полага. Аз съм по-умен от тебе и съм заработил повече – полага ми се повече. Ти си по-слаб, по-ленив – полага ти се по-малко. „От всекиго според способностите, всекиму според труда“ – това е демокрацията. Цялата.

Откъде накъде трябва да даваме на всекиго според потребностите?! Аз съм против това. Всеки ще заявява за потребностите, които трябва да му се обезпечават?! Не. Всекиму според труда – в съответствие с вложеното. Всичко е нормално и върви добре…

Само че се оказва, че не е достатъчно. Оказва се, че с това нарушаваме помежду  си някакъв баланс. Днес не сме в състояние да свържем двата края. Между нас се появява нова връзка, която нарушава всички икономически разчети, всички финансови мрежи. И ние не знаем какво да правим с това!

Виждаме че става някакво странно, ново продължение на еволюцията? Какво? „Ефекта на пеперудата“ – всеки влияе на всички.

Как да оцелеем в свят, в който зависиш от всички  и всички зависят от тебе? Да купя гранатомет и да се добера до вишката и така да прекарам целия си живот, без да мигвам с очи – и тогава няма да ме прострелят? Това е невъзможно! Значи, трябва да се сдобием с някакви други връзки между нас.

Идваме до състояние, когато егоизмът ни ще унищожи не само обкръжаващата среда, но ще започне да поглъща сам себе си. Да унищожава семействата, спокойствието, живота.

Поради егоистичното си отношение към света човек сам си строи затвор. От работа – в къщи, от къщи – на работа. И това е – няма друго. Към това се добавя телевизора, хамбургерите и това е цялото ми съществуване. След работа сядам пред екрана на телевизора, по време на работа – пред екрана на компютъра. Пред мен са два екрана, нищо друго няма.

Днес не можем да устроим живота си, ако не оправим общочовешките си отношения. В това е проблема.

От беседата по  поръчителството, 25.09.2011

[58079]