Ако искаме да въплътим целта на творението и да усетим приготвеното ни от Твореца наслаждение, трябва, от една страна, да се усетим като творение, което е противоположно на Твореца. А от друга страна, да станем като Твореца – защото не може да има съвършенство под това състояние.

Излиза, че ни е необходимо да включим в себе си тези противоположни точки – две състояния, две свойства. И когато те се пробуждат в нас – тогава празнуваме своето духовно раждане. След него, ние вече притежаваме две свойства: желанието за получаване и желанието за отдаване, едно срещу друго, а сами се намираме между тях и  усещаме и двете.

Това се случва в резултат на постепенно, стъпаловидно развитие, с преминаване през всички предишни форми: нежива> растителна> животинска> маймуна> човек от този свят. А след това в този човек изведнъж започват да се пробуждат нови усещания, емоции, той чувства, че му е зле и иска да разбере защо живее, какъв е смисълът на живота му.

От тук започва развитието на истинския човек. Но това още не е духовно раждане – до него може да има десетки години или няколко кръговрата на живота, докато човек действително не достигне истинските критерии и започне да изследва своята природа съотнесена към природата на Твореца.

И ако наистина е дошло неговото време и човек е способен да анализира такива свойства, тогава го довеждат към групата и обучението. Там той ще разбере, че се състои от желанието за наслаждение, а над него има желание за отдаване, Творец, който е целта и той е в процес на постигане на целта. А главното – това е обкръжението, което трябва да се изгради, за да има поправяне и осъвършенстване.

Той ще разбере,че цялото поправяне се осъществява така, че сам за себе си изгражда средства, които ще позволят да достигне Твореца и да стане такъв, както Той. С това реализира свободата на волята си и показва, че да стане подобен на Твореца е целта на живота.

И за това създава средства, които да му въздействат чрез свойствата на отдаване. Тогава, свойството отдаване, което всеки път получава от обществото, от своето обкръжение, започва да противоречи на природното му егоистично начало.

Той през цялото време се разкъсва между тези две свойства и по този начин получава свобода на избора – с кой да бъде: със своето егоистично желание, своята природа, или с желанието за отдаване, природата на Твореца.  А може би даже да се възползва от природата на Твореца, за да може с нейна помощ да изкачи там желанието си да се наслади и да го използва за отдаване. По този начин лявата линия се включва в дясната.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 07.10.2011

[56877]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →