Entries in the '' Категория

Желая на всички леко поправяне!

Въпрос: Откъде ще дойде промяната: в резултат на натиска, с който народът ще принуди правителството да вдигне бедните до нормално ниво на живот, но това ще бъде принудителна мярка, когато нито едните, нито другите ще разбират защо правят това? Или ще стане промяна на съзнанието на хората?

Отговор: Не е важно по какъв път ще бъде постигнато, но това непременно трябва да бъде първото състояние на нашия път към поправянето,за да не остане и човек, на когото да не му достига хляб, и за всеки да има възпитание в новия свят.

Иначе, няма да престанем да получаваме удари, целият ни път ще преминава в страдания и беди, ако не въведем такова възпитание. А ако обезпечим на всеки хляб и възпитание, то това е достатъчно на всеки човек, за да напредва и постигне своята цел.

Не зная какво ще застави правителството да се обърне в тази страна – възможно е нашето разпространение, а е възможно и общата криза, която все повече ще нараства.

Ясно е, че всичко зависи от вътрешните изменения в човека. Но какво да правим докато хората се променят – не можем да заставим бедните да чакат и да седят без хляб? Затова е необходимо да се погрижим хората да получат необходимото.

И сякаш може да се зарадваме, че хората имат проблеми, които ги заставят да излязат на демонстрации по улиците, и това дава възможност да отидем при тях и да им разкажем за поръчителството? Но не, именно законът за поръчителство ни задължава първо да се погрижим за това, всеки да има хляб!

Затова, на мястото на правителството, аз бих реализирал първо тези две програми. Първо: да се вдигне всеки по-високо от нивото на бедността – това трябва да е икономическа програма. И второ: да се обезпечи на всеки интегрално възпитание и знание за новия свят, което е необходимо на човека днес , за да оцелее.

С това решаваме и всички останали проблеми: възпитанието на децата, разпадането на семейството, отношенията между хората. Всички поправки ще изхождат от общото интегрално възпитание, което ще се раздели на множество частни предмети.

А дотогава, народът ще притиска правителството, и противоположните сили ще играят помежду си, докато не излезем на авансцената и не разпространим методиката на поръчителството така, че тя дълбоко да се внедри в народа.

Сега, всяка страна действа от гледна точка на своята истина, но никой няма да има успех, защото без предварително възпитание за взаимно поръчителство и съединение, нищо няма да помогне. Всеки привежда прекрасни аргументи, и сякаш от своя страна е прав, и заедно с това, нито един не е прав, защото всичко, което те предлагат – не е решение.

Можем да се съгласим само с едно – преди всичко ни е необходимо възпитание. А след възпитанието, ще видим какви промени трябва да се направят в обществото. Защото възпитанието ще ни даде знание за света, в който се намираме. И всеки разумен човек разбира, че е необходимо знание преди да започнем да приемаме някакви решения.

Такива съвместни обсъждания, въпроси, са много полезни за напредъка. След седмица, две, ти изведнъж откриваш, че си друг човек: изведнъж започваш да мислиш по-глобално, по друг начин се свързваш с другите – това вече става твое нормално, душевно състояние.

И такива промени се постигат леко. Вместо това, да получава тежки удари, човек се променя само от това, че е прочел статиите и ги е обсъдил с другите – и вече влиза в новия свят. Ето това се нарича поправяне!

Из урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[58090]

Живата матрица

каббалист Михаэль ЛайтманРедът на стъпалата никога не се променя, тъй като той произлиза от първото АВАЯ, от четирите степени на пряката светлина. И ако аз получавам светлина, то тя минава през всичките стъпала, (парцуфим), намиращи се между мен и Безкрайността.

Затова, мрежата, в която се намираме е непроменлива, с една дума – тя е като кристална решетка. В нея не могат да възникват никакви други връзки или да ме съединят по някакъв начин с някой друг. Но в тази система през цялото време стават някакви промени във формата, ако искам да получа от някъде нещо аз трябва да се наглася, да му се уподобя и тогава сякаш влизам във връзка с него.

Връзките се променят благодарение на промените в получаващия, и излиза, че аз през цялото време създавам различни състояния. Но те се определят от моите свойства, които всеки път се променят, обновяват се, за да съответстват на оня с когото аз се съединявам: към единия, другия, третия. Т.е. аз не определям какви ще бъдат промените, аз трябва да се грижа само за това, как да се издигам все по-високо и по-високо.

И когато се издигам в своите свойства (а аз имам 613 желания, в които стават всевъзможни промени) с това автоматически променям своите връзки, своето отношение с другите духовни обекти, с различните групи, с хората и другите съставни на общата душа. Затова всеки път ми се отваря един нов свят.

Но този свят зависи от мен – в сравнение с постоянно съществуващата система, която се намира пред мен в своята завършена и съвършена форма.

Затова кабалистите ни разкриват своите постижения, за да може всеки изминаващ този процес на поправяне, всеки път да се свързва с тази система в нова форма. Сякаш има за връзка някаква свързваща матрица, кристална решетка, в която ти през цялото време задействаш различни връзки. Но всеки изкачващ се по стъпалата и издигащ се от състояние в състояние, разкрива все по-широки, дълбоки, богати връзки – и като количество и като качество.

Благодарение на тази система за връзки, той постига нейния Създател.

От урока по ”Въведение в науката кабала ” Птиха, 18.10.2011

[57968]

”Хапни за татко, хапни за мама”

каббалист Михаэль ЛайтманВсичките празници са символи на духовното напредване на човека. Ако започна да развивам в себе се желания за отдаване, то минавам през ”покаяние”( период преди Нова година, Рош а-шана) , когато изяснявам своето зло. Тоест, виждам доколко е голямо моето его, на което не мога да се съпротивлявам, извършвайки много престъпления – както е казано в покаянието в молитвата на Рош а-шана: ”Ние престъпихме, ние предадохме”…

И тогава виждам, че съм задължен да започна соя път отначало и да извърша в себе си преврат от егоист, използващ всичко в своя полза – в отдаващ, грижещ се само за ползата на ближния. Тъй като започвам да разбирам, че аз самият съм истинския, т.е. ”ближният” това съм аз, който ми се струва чужд. А онзи който ми сер струваше, че съм аз самият – тъкмо това не съм аз, а тъмната сила, моето его, седящия в мен змей, който през цялото време изисква за себе си напълване.

Ако човек достига такова отношение спрямо себе си, като към хитрия змей, а към другите – както към самия себе си, към своето истинско АЗ, то такъв поврат в съзнанието се нарича за него начало на Новата година. След това, не му остава нищо, само да се поправи, т.е. да стане като висшата сила, силата на Твореца – отдаващ. Получаването за себе си ни дава усещане за “този Свят“. Ако моето Аз е настроено на отдаване, навън към другите, то аз започвам да усещам в това устремяване другия свят – висшия.

Отдаване е, когато обичам някого и затова искам да му дам наслаждение, сякаш другар на другаря си или стопанин на гостенина си. Толкова се грижа за него, че съкращавам своите собствени желания и не искам да получавам никакви наслаждения, мислейки само за неговото удоволствие.

А след като имам вече този “щит“ гарантиращ, че няма да получавам повече за себе си, сега съм готов да получавам и с това да доставям удоволствие на другия.

Цялото получаване е само за него, както казват на дете: “Хапни за татко, хапни за мама“. Но в духовния свят това не е просто действие. Аз трябва да съкратя своето желание и да го разкрия за наслаждаване, мислейки само за ближния. Т.е. моят разум и сърце се намират в него, и тогава цялото преминаващо през мен наслаждение – преминава с разчет единственно за другите.

От урока по статия от “Шамати“, 19.10.2011

[58133]

Айнщайн: ”Оръжие против злото – солидарността”

Мнение: Писмо, написано от Албърт Айнщайн на 10 юни 1939г., три месеца до началото на Втората световна война: ”Евреите нямат друго средство за самоотбрана, друго оръжие, освен солидарността”.

[57896]

Настолна книга за човечеството

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как книгата „Зоар“ може действително да бъде за народа, а не само за хората с точка в сърцето? Или за тези без тази точка в сърцето „Зоар“ е просто още една книга?

Отговор: Идва време, когато всеки човек по света ще разбере, че всички сме свързани помежду си в определена мрежа от връзки, както сега вече се разкрива на образованите хора, заинтересувани от това, да узнаят какво се случва по света, които се занимават, изучават и изследват това.

Има хора, които просто имат такова вътрешно усещане, има 10% алтруисти, които чувстват, че целият свят е взаимосвързан. Но това, че той е взаимосвързан още с нищо не го подсказва, човек просто смята, че понеже всички са свързани помежду си, трябва да се отнася добре с другите.

Но ако в степента на моето знание за всеобщата връзка вече трябва да задействам света и никакви мрежи от връзки по целия свят не работят: нито мрежата на снабдяване, нито на възпитанието, нито на промишлеността, нито на финансите – никакви връзки между хората не работят, тогава трябва да зная как да ги насладя. Значи, трябва да се уча. Откъде мога да зная къде да го науча? Никъде не е написано. В какъв университет го изучават? Къде е картата с разписанието на връзките ми с всеки? Нищо такова няма!

Работата е в това, че мрежата трябва да се разкрие между нас. Как се разкрива? Когато усещаме жизнена необходимост от това, защото искаме безопасен, устроен, благополучен живот за нас и нашите деца, без стихийни бедствия и удари от всички страни, тогава трябва да узнаем правилната връзка между нас. Как да я познаем?

Кабалистите казват: ”В тази особена книга, наречена ”Зоар”, е написано за правилната връзка между вас. Ако се стремите към това – четете!”. И тогава откривам книгата, чета страница след страница и виждам, че това работи.

Хората ще видят, че това работи, защото когато голяма маса от хора започнат да се занимават, се случва това. Във всеки случай ще им се наложи да бъдат свързани с кабалистичните източници – дори да е с нещо си, както сега религиозните хора четат тази книга, не знаейки за вътрешното й съдържание. Защото цялата Тора говори за връзките между хората, но те я изучават в друг план.

Затова по всякакъв начин трябва да завършим книгата ”Зоар за народа”, над която започнахме да работим и да я поднесем на света, понеже това ще е част от ученето. Без тази книга хората не ще могат да минат, както е написано: ”С помощта на книгата „Зоар“ ще се освободят от изгнанието” – не 1%, а всички. На всички ще им потрябва да се учат по нея в някаква степен.

От урок по книгата „Зоар“, 18.10.2011

[57964]