Entries in the '' Категория

Загубени надежди

каббалист Михаэль ЛайтманРазвивали сме се непрекъснато, година след година в своето обществено, семейно и вътрешно развитие. Мислехме, че на децата ни ще им бъде по-добре, отколкото на нас и че животът действително ще става все по-добър и по-добър.

Днес загубихме тази надежда. Вече не строим планове за бъдещетото.

Навлязохме в зона, където човечеството вече не чувства бъдещето, защото природата, сякаш подтиквайки ни, вече не развива егоистичните ни желания. Напротив, тези егоистични желания, с които сме се развивали, сега започват да се сближават . Желанията на всеки от нас стават зависими от всички останали. И това е много голям проблем! При това тя е потвърдена от изследванията на много учени.

Ние никога не сме чувствали, че се намираме във взаимовръзка, в „ефект на пеперудата“. Не усещахме, че целият свят е глобален, интегрален. Не сме си и помисляли дори! Мислехме: „Взаимовръзката е нещо хубаво! Ще продам нещо на някого, той пък на мен ще продаде.Ще направим това-онова, а това или онова ще направим съвместно с тези и тези“. Тоест аз чувствах, че мога егоистично да използвам глобалността, мога да имам нещо общо с него. Добре е, че светът стана толкова малък, добре е, че мога да летя навсякъде и да правя всичко…

И изведнъж светът стана друг! Изведнъж се прояви, че глобалността не се стикова с моя егоизъм. Че започва да ме подтиска и да ме ограничава, ако не взаимодействам с нея правилно. Това се нарича криза.

В какво е проблемът?! Какво става?! Хората са си останали хора. Парите, промишлеността, стоките, храната – всичко е същото. В какво е кризата? В нашето несъответствие на този нов закон, който сега се проявява.

От беседата за глобалното възпитание, 04.09.2011

[57647]

Духовният свят – това не е мистика

каббалист Михаэль ЛайтманПроблемът е в това, че не можем да работим над съединяването помежду ни, все повече осъзнавайки неговата важност, при всякакви условия, във всяка ситуация и всеки ден. И единствената причина е, че човек си представя бъдещия свят като абсолютно откъснат от реалността в която се намира днес. Той си мисли, че духовният свят се намира в някакво друго място, в друго пространсво, в друга вселена.

Той не разбира, че ще разкрие висшия свят направо тук, като добавка към този свят. Приятно е да се мисли, че ще попаднем в духовния свят след смъртта. И когато човек разбере от науката кабала, че ще види своя духовен свят още в този живот – докато е жив, а не мъртъв, все пак му се струва, че ще разкрие някакъв отвъден свят, различен от всичко, което има сега.

Но това не е правилно! На нас просто ни се разкрива мрежата от сили между хората и Твореца, напълващи този свят, тази реалност. Разкрива ни се нова сила, управляваща и движеща мирозданието, която преди е била скрита. Но сега всичко това става явно.

А като допълнение към егоистичното желание, в което сме усещали явленията, наричани „този свят”, в нас се разкрива желанието за отдаване и в него ново явление, наречено „висш свят” или „бъдещ”, тоест „идващ” при нас.

И ако човек се опитва с всички сили да приближи към себе си формата на бъдещия, висш свят, Твореца, като интегрална свързваща мрежа, разкриваща се между всички тези форми, които той вижда сега в своя свят – това му помага да не си създаде „идол или въображаем образ”, да не се обърка в мъгла и мистика, а да бъде по-реален.

Висшият свят – това е мрежата на отдаването, която се проявява между всички части на тази реалност, а също и на онази, която допълнително ни се разкрива като система от сили. Няма нищо друго освен сили, защото всичко е силата на желанието, намерението, мисълта. И когато човек си представя така реалността, той започва да разбира, че всичките средства за достигане на тази нова, допълнителна реалност, се намират в неговите ръце.

Защото тя се достига с помощта на същите тези хора – носители на силите на отдаването, неговите другари, които искат да се намират в отдаване, в алтруистично намерение. И сега заедно с тях, притежаващите на тази сила, той може да започне да строи и разкрива системата на отдаване.

От урока по статия на Рабаш, 16.10.2011

[57843]

Стрелочник

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да се привикне към правилно възприятие на реалността. Или възприемаме реалността като сега – сякаш съществува външен свят, намиращ се пред нас. Или цялата реалност се намира вътре в мен.

Между тях има голяма разлика. Защото в първия случай, аз възприемам цялата реалност от гледна точка на използването в свой интерес и само в такава егоистична форма я усещам и разбирам. И ако възприемам реалността през такъв егоистичен филтър, то усещам така наречения „този свят“, представящ ми се в моето желание.

Ако възприемам света в обратна форма – насочена към отдаване. Не по формулата „всичко е за мене“ ,а „всичко е за тях“ – то усещам друга реалност, която се нарича висша реалност, духовен свят.

Човек трябва много строго да следи в какво сътояние се намира вътрешният му превключвател, който насочва мислите му – към самия него или на всички заедно. В това се заключава всеки път неговия избор.

Този превключвател стои по средата като прекъсвач. И аз мога да го притеглям към себе си и тогава ще усещам този свят. Или да го превключа на другите и да усетя духовното. Аз съм като стрелочник, който превърта стрелката и тогава усеща в желанията си или висшата светлина или този свят.

Този превклювател се намира в твоите ръце. И в това се състои изборът! Накъде да го обърнеш? Да отключиш себе си от егоизма, за да насочиш мислите си не към себе си, а към другите? И тогава ще преминеш на страната на отдаването и ще видиш висшия свят на същото това място, в същите тези желания.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57958]

В края на антракта преди последния звънец

каббалист Михаэль ЛайтманДокато още не са се случили сериозни икономически сътресения, ние ненатрапчиво разпространяваме това знание и се подготвяме, изграждаме предприятието и всичките  му отдели, преработваме материала, за да е готов. Засега ще се опитваме да действаме в рамките на възможното, чрез нашите групи и присъединяващите се към нас хора.

Но истинският удар на разпространението по целия свят ще се извърши, когато се разруши икономиката и то наистина потрябва на света. А докато Творецът ни подаде този сигнал, не е необходимо да излизаме навън, защото няма да ни чуят.

Преди това трябва да се случи крушението на предишния начин на живот, за да могат хората да разберат, че по този начин, в тази егоистична система, с такава форма на отношения в икономиката и в човешкото общество, няма да можем да оцелеем.

По целия свят ще започнат народни вълнения и безпорядъk, правителствата няма да могат да овладеят ситуацията, световната банка ще загуби контрола върху финансите. Банките, лихвите, кредитите – всичко това ще спре да работи и с мъка ще “поскърцва” за  да може едва – едва да ни даде възможност да си купим храна и да спечелим някакъв минимум. Ще започне такава икономическа стагнация, която ще изравни всички и ще ги натири под чертата на бедността.

И тогава вече ще може да се говори с хората или малко преди това. Ако не беше кризата, нямаше да имаме никаква  възможност да излезем на улиците и да заявим за идеята на поръчителството. Защото ние знаем, че Баал Сулам се е опитал да направи това даже в условията на приближаващата се война и свързаните с нея проблеми. Но хората още не са го усещали на собствения си джоб и затова нищо не ги е вълнувало.

Днес се случва същото – хората са готови да чуят само толкова, доколкото вече чувстват тези проблеми върху джоба си. Засега протестните демонстрации започнаха от Уол – Стрит и някои други места, но може да не се съмняваме, че през тази година те ще се разгърнат в пълна сила.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 02.10.2011

[57421]

Науката за бъдещето

каббалист Михаэль ЛайтманНие все още не познаваме науката за бъдещето. А бъдещето е в това, да бъдем в съгласие с природата и по някакъв начин да променяме себе си, да ставаме подобни на нея.

Tрябва да станем глобални, интегрални, взаимосвързани, взаимно доброжелателни, разбиращи, че само така може да стане по-лесно, по-добре и съвместно да достигнем до някакво общо решение: разделяне на продуктите, полезните изкопаеми, стокооборота и т.н. – тоест до всичко онова, което се случва във всяка държава.

Ако можехме да си представим такова човешко съобщество, което би било наистина човешко, а не хищническо, както днес, тогава, разбира се, бихме могли да достигнем пълен комфорт, правилно обединение с природата и между себе си, правилно използване на всичко, което получаваме от природата. Бихме живели в хармония и не бихме харчили милиарди сили, средства за отбрана или нападение. Тогава бихме имали огромни ресурси.

Проблемът е в нашата природа. Днес, за пръв път в цялата история на човечеството, заобикалящата ни природа ни показва, че трябва да сме взаимосвързани чрез добрите сили, добрите връзки помежду ни, иначе ще се намираме в постоянно нарастваща криза.

Още повече, тази криза е заплашителна, защото ние се намираме във война и сблъсъци не един с друг, а със самата природа. Затова днес ще усещаме природата все по-враждебна: в нейните екологични прояви, в измененията на климатичните условия, във всевъзможни проблеми със здравето, с епидемиите и т.н.

Това ще се проявява и като наши вътрешни проблеми: разпадане на семейството, проблеми с децата, проблеми в науката, изкуството, възпитанието, образованието, да не говорим за междудържавните и международните проблеми, които, в крайна сметка, ще доведат до големи страдания.

От беседата за глобалното възпитание, 04.09.2011

[57650]

А къде е съединителят?!

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Хората са съгласни с идеята за взаимното поръчителство, но не знаят, какво да правят с нея. Нашите обяснения се приемат благожелателно, а по нататък?

Отговор: Това е достатъчно. Като за начало ти си обяснил на човека ситуацията с интегралното взаимно свързване, той е чул от теб, че в глобалния свят е невъзможно да се поддаваш на протекционизъм и изолация. ”Къщичката ми не е накрая” ние всички по неволя сме свързани като зъбните колелца, и няма сцепителна сила, която да ни раздели един от друг. Друг изход няма, ние просто сме длъжни да се зачитаме един друг, да разбираме същността на взаимното обединение и единната човешка система.

Едва усвоили законите и ще можем да решим какво да правим заедно по-нататък. По-рано бяхме разделени, и аз можех да взема нещо от теб за свои, лични нужди. Но сега когато сме свързани помежду си аз не отнемам от теб ”чувала”, а просто го премествам от едно място на друго в общия склад. И в случая, това ще навреди на мен самия.

Ние още не осъзнаваме, какво е представлява единната система. Ако ти не вземаш предвид всичките и части, то не можеш да действаш. Светът днес ни демонстрира всеобща взаимна връзка – и това е за сега най-малката, близка до нас духовна степен. Ако не стъпим на нея, ние няма да можем в бъдеще да подредим живота си. Ден след ден външния натиск ще се увеличава, гайките ще се затягат все по-здраво, и условията на това първо стъпало ще предявяват все по ясни и отчетливи изисквания.

В случая ще ни се наложи да се запознаем с единната система, да я разберем, да я включим в себе си и да изградим отвътре съответствие на нейните закони. И тогава ще виждаме изобилие навсякъде. Само като достигнем единство, изобилието излиза на бял свят. Навсякъде цари покой и ред – достигнали сме в света на първото духовно стъпало.

А след това се разкрива следващото стъпало и отново пред нас безредица, несправедливост, смут… Така всеки път откриваме своето несъответствие на поредното стъпало към върха.

От урок по статията ”Мир в Света”, 16.10.2011

[57774]

Неприемливо, но е така

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Как да се обясни на хората законът за единната система, в която се оказахме?

Отговор: И в разума, и в чувствата си всеки трябва да осъзнае, че целият свят е неговото семейство.

Вярно, отначало това изглежда като нещо научено или напротив – нещо изтъркано. Но нека погледнем фактите в лицето: имаме ли друг изход? Днес по света се очертава такава ситуация, която изисква от нас ”семеен подход”.

Как да напредваме в това направление? Защото иначе няма да ни се отдаде да вземем и едно правилно решение. Да вземем, например, Европа, която отчаяно и безрезултатно се опитва да се измъкне от проблемите с дълговете. Работата тук не е в недостигът на пари. Те са готови да изложат всичко необходимо, но не виждат, че това не дава никакъв ефект. Същото това се случва и в САЩ. В течение на близките месеци, това ще се проявява все по-ясно: трябва да правим разчети, съответстващи на интегралната аналогова система, която съвсем не следва днешните ни представи и усещания.

Да се действа в полза на целия свят, да се уравновесява бурята с постепенен, всеобщ подем… Неспособен съм да почувствам този подход, да го преброя, защото самият аз не съм такъв. Като следствие, оказвайки се в глобалната, взаимосвързана система, лидерите взимат същите тези тясноегоистични решения. Просто не могат да вземат под внимание факта, че за ”моя полза” повече не съществува, има за ”наша полза”. Това твърде противоречи на човешката природа.

И сами го усещаме. Нима мисля за групата? Преди всичко, мисля за себе си, скъпия. Нима се грижа за другарите, за обединението им? Не, мисля как сам да се добера до духовното. Ето, ще се добера, ще се променя и тогава ще се погрижа за другите.

Дърдорим за единството, вдигаме тост за поръчителството, а вътре всеки преживява за ”себе си”, а не за ”нас”.

Обаче вървим по пътя на свободния избор, и това ни се разкрива ”меко”, а масите го намират за много жестока форма. Ако не им осигурим правилно обяснение, ще ни призоват към отговор и тогава абстрактната вече световна криза ще я усетим на собствения гръб.

От урок по статията ”Мир в света”, 16.10.2011

[57771]

Нека всички бъдем заедно

Мнение: (Хишам Каббани, суфиски шейх): Ние, съобществото и хората, обичащи света, трябва да се съберем и да обсъдим,  да намерим себе си, защото както, когато се делиш с мислите си от другите, можеш да узнаеш повече за себе си и тях, да откриеш заблужденията си с тяхна помощ, когато ти дават съвет, а те могат да открият своите заблуждения, когато на свой ред им даваш съвет. Това поддържа общата хармония.

Руми е казал така: ”Не зная кой съм аз: австриец или мюсюлманин, християнин или евреин, това или онова… аз съм всичко!” Нека се делим, да бъдем заедно, да се смесваме, да се претопяваме, да се обединяваме – за това, че бихме могли да дадем щастлив и мелодичен живот на човечеството.

Обиколих почти целия свят. Срещах се с президенти, политици, министри, премиер-министри, посланици, крале, принцове, принцеси, с всеки, с когото е възможно, и с най-обикновените хора. И разкрих това, което е казал пророкът Мохамед, мир на праха му: ”Всички хора са равни, както зъбците на гребена”.

Какво отличава краля от обикновения беден човек? Нищо. Един ден двамата ще умрат и ще бъдат погребани. Ако тях ги обединява взаимна любов, между тях възникват отношения, които поддържат добри качества, за да може единият да е като другия. Независимо от това  всичко изчезва, нищо друго не остава от хората!

Всички се движим в тази посока, в която Творецът иска, за да вървим. И ето защо Мухамед, мир на праха му, и всякакви други пророци, е  казал: ”Няма разлика между хората – те са равни, както са равни и зъбците на гребена”. Праведността не се брои! Всички се различават по нея и по чистосърдечието. Това е посланието ни за днешния ден. Днес говорят, че има взаимовръзка между всички – трябва да установяваме връзки, както е било преди в много религии и вярвания. Всеки е уникален, нека всеки бъде самият себе си, какъвто е, само да бъдем заедно, като букет цветя.

[57884]

Да се лекува не икономиката, а хората

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Казваме, че Европа не трябва да допусне разкол заради дълговата криза. В такъв случай какво трябва да направи?

Отговор: Ключът към успеха е – възпитанието. Няма да намериш решение, ако не възпиташ народа, ако не го издигнеш на ниво на взаимното поръчителство. Преди всичко, трябва да се обясни на хората, защо е належаща помощта за Гърция. Защото на никого не му се плащат чужди дългове.

Като цяло, всичките проблеми, цялата съвременна криза се разкрива, за да достигнем на дело взаимното поръчителство, за да може всеки от нас да почувства зависимостта от околните. Задачата на света е – да се стигне до вътрешна взаимна връзка между всичките хора, за да станат те единен съсъд и да разкрият Висшата сила, висшето измерение.

По такъв начин, кризата не е за да се опитваме да я поправим, а за да можем с нейна помощ да се изкачим на по-високо стъпало. И от тук идва необходимостта от възпитание. Веднага щом като престъпим към него – кризата постепенно ще се успокои. Ние даже няма да разберем, защо става така. Цялата работа е в това, че ние ще поведем хората към вътрешни промени, към целта на творението. Тъй като истинското предназначение на кризата е да се промени самия човек, а не финансовата система.

Европейските лидери все още предполагат, че ще могат да се върнат към предишните тенденции: да произвеждат все повече, да нараства потреблението… А всъщност, развитието върви в противоположно направление – и това трябва да се обяснява. Нека Европа да подържа проблемните страни и банки, но основното това са хората. Без възпитание няма да видим светлина в тунела. Светът трябва да знае тази истина.

Ако просто се наливат само пари в длъжниците – ще бъде още по-лошо. Паралелно трябва да се възпитава, да се обучават хората на закона за интегралния свят. Вътрешните промени в тях няма да настъпят веднага, но самото действие, е насочено към поправяне, това ще оздрави ситуацията.

От урок по статията ”Мир в света”, 17.10.2011

[57852]