Entries in the '' Категория

За първи път учени бяха наградени за откритие на неизвестно

Съобщение: За първи път шведската кралска академия на науките награди учени за откритието на неизвестна субстанция. Нобелевият комитет присъдил премия за изследователите на Вселената, американските учени Сол Перлмуттер, Адам Райсс и австралиеца Брайан Шмидт.

Тяхното откритие ( 1990 година): Вселената се разширява с ускорение, избутвана от неизвестна сила – това е тъмната енергия и тъмната материя, от които на 96% се състои Вселената. Какво представляват тези субстанции – не е ясно. Колко дълго ще тласкат Вселената – не се знае.

Мирозданието може да се ускорява безкрайно, а може и изведнъж да се затвори. Тъмната материя и енергия – са две различни субстанции. Тъмната енергия е равномерно разсеяна по Вселената и отговаря за нейното разширение. Тъмната материя след Големия взрив е започнала да се събира на снопчета, от които са се образували звездите и веществото на планетите – човечеството. Но Вселената се състои само от 4% от тази материя.

Последните 5 млрд. години  Вселената се разширява с ускорение, – и ние не разбираме, с какво е запълнено мирозданието на 70% – субстанция с непонятни свойства, „тъмна енергия“, антигравитация в мащаби на струпване на галактики. Тъй като ние  виждаме силата на отблъскване между всички тела, което не трябва да съществува за обичайното вещество. Обичайното вещество винаги привлича. Получава се, че ние – сме малка част от съществуващото, обкръжена от неведомото.

[57353]

Източникът на всички беди

Въпрос: Защо Вас не ви безпокои въпросът за пренаселването на света, гладът, а именно Обединението, което практически е невъзможно да се достигне?

Отговор: Защото:

– 2% от населението, работещо в селското стопанство, е способно да изхрани всички.

– 10% от населението, работещо в промишлеността, е способно да обезпечи всички с промишлени стоки.

– вече много години темпът на прираста на населението на планетата се забавя, преминава към постоянна численост, а след това е възможно да започне да намалява, както наблюдаваме в Европа. Защо произтича така, не знаем – само наблюдаваме произтичащото, като изпълнение на програмата на природата за развитие на човешкото общество.

Но главният наш проблем, източникът на всички беди е в неспазването на основния закон на природата, в несъответствието на човечеството, като част на природата, цялата глобална и интегрална природа, в неизпълнението на равновесието „човечество – природа“, когато не получаваме повече, отколкото трябва за нашето разумно съществуване, не изтощавайки природата, не създавайки за себе си ужасно бъдеще.

[57257]

До социалната справедливост е нужно да дорастеш

Въпрос: От една страна, хората излизат на улицата с искания за равенство и справедливост – с увереност, че могат да го достигнат. От друга страна, наричаме тези изисквания утопични и нереални. Как да обясним, че да се добиеш с желаното може не със сила, а по пътя на възпитание, обединение и поръчителство?

Отговор: За тях социална справедливост означава да разграбваш сейфовете на богатите и да раздаваш съдържанието. „Нахвърляме се на магнатите и приключваме с тях“.

Вече говорим: не, отначало, трябва да се разбере в какво е причината на произтичащото. Пред очите ни се разгръщат световни тенденции и работата тук не е просто в разслояването на богати и бедни, а в разноликата мулти-криза. Хайде да разберем какво представлява тя. И сами виждате, че с революции и изкуствено разпределение на ресурсите нищо не се добива. Реални примери – съвременен Египет, Русия в миналия век, израелските кибуци. Нарушавайки естествения ход на нещата, никога няма да се добиеш с успех.

Затова нашият отговор е – обединение. Още повече, днес става въпрос за социална честност и справедливост. Как да се обединим? Нека изучим този въпрос и нека се научим да го правим правилно. Ако нашите начинания са насочени към справедливост, равенство и всеобщо равновесие – дали това може да се реализира без сплотяване между хората? В такъв случай средството не съответства на поставената задача.

Искаш да направиш всички равни? Първо доведи твоето желание, твоите основи в съответствие с това. Ти с твоята група от хиляда човека искаш да установиш собствена социална справедливост, но има друга група от две хиляди човека, в която има свои планове за справедливост. Обозначават се всички нови групи, в процеса се въвлича армията, правителството, профсъюзи, магнати, а враговете през това време хищно настъпват към границата и в тях има техни представи за справедливост.

И как ще завърши всичко? Какво искаш да направиш? Можеш ли да достигнеш целта преди да си уравновесил всички противоречия, не достигайки поръчителство? Можеш ли да построиш нещо здраво, докато всички не разберат, че зависят един от друг и трябва да се потдържат? Само в такова поръчителство ще разкрием справедливост.

Не може просто така да се раздават пари на някого. Нима това е справедливо? Необходим е обществен консенсус, общо съгласие. И затова говорим: преди всичко, трябва да започне обсъждане, да се приемат в разчет интересите един на друг, да се обединим. Взаимното поръчителство – то ни е нужно. Ако го достигнем, тогава можем да продължим нататък. А дотогава ни чакат конфликти и взаимни стъпки.

Въпрос: Да, това звучи логично. Но понятието поръчителство все още изглежда нещо ефимерно. Неясно как ще се осъществи…

Отговор: Означава, че докато не успееш да убедиш хората, без това условие не трябва да се обръщаш към нищо друго. Сам за себе си не си го изяснил и не си го продемонстрирал на другите като нерушима основа, без която нищо няма да построим.

Нека всички да се опитват да те опровергаят – въпреки това трябва да направиш акцент само на това условие: няма да минем без пълното взаимно съгласие, че всеки зависи от всеки. Когато всички се съгласим с общите принципи, тогава ще можем да намерим правилното решение.

Какво и да искаме: социална справедливост, равенство, взаимност, обединение – всичко това е възможно само при условие, ако всички се съберем зад кръглата маса, ако зад нея седне целият народ и достигне всеобщо съгласие. Без това за никъде.

В отговор ще ти кажат: „Но това е невъзможно!“. Не знам, докато никой не е пробвал. Но така или иначе, без това сработват само диктаторските методи.

В действителност е невъзможно единствено заради това, че не ни достига възпитание, въздействие на обкръжението. Него трябва да формираме.

Ако решаващото условие за бъдещия разцвет е неизпълнимо днес, значи трябва да водим разпространение, обяснявайки на народа какво е взаимно поръчителство и как да го достигнем. Трябва да задействаме СМИ, да използваме всички възможни канали на влияние и да показваме на всеки, че за нас това е най- важното. Това е и интегрално възпитание, благодарение на което ще достигнем съгласие, единство, взаимно разбиране – и тогава ще направим следващите крачки.

Трябва постепенно да строим етапите на пътя, доказвайки на хората, че по друг начин е невъзможно да се действа. Без началния период на възпитание е невъзможно да се премине към реализация на поръчителство. Хората трябва да бъдат вътрешно готови за него.

От урока по статия „Мир в света“,10.10.2011

[57112]

Виртуален вирус

каббалист Михаэль ЛайтманЧовек расте под влияние на обкръжението. Всеки строи собствено обкръжение, в което се облича и получава висшата светлина . Не пряката, тъй като за нея все още няма съсъди, а под формата на обкръжаваща светлина. Ние получаваме обкръжаващата светлина от групата. А целият свят я получава от нас, ако станем за него обкръжение. Тогава светът получава тази светлина, която започва да го отглежда.

Не е нужно да ядосваме и да дразним хората – на тях и така им е достатъчно. Трябва да им дадем малко просветление, за да израстнат в усещанията и разбиранията си. Да разкрият нови желания. В тях вече има ненапълнено желание, но благодарение на светенето на висшата светлина, това желание ще придобие правилна форма.

Затова трябва да се тръгне към хората, които са излезли на улицата. Няма значени за какво крещят . Самите те не знаят точната причина. А ние трябва да вземем участие в това и да разпространим материали, които обясняват  какво става и къде е решението на днешната криза . Защото това е възможност да се издигнем на следващата степен.

И за да се вслушат сами в това, което им е нужно. Защото тези желания са вече по-качествени. Това вече е не просто желание за хляб, а нова форма на живот. Придобиване на загубена надежда, на обкръжаващата светлина. Точно това в човечеството го няма днес.

Тези вълнения се разпространяват като вирус по целия свят. Ако то беше просто желание за хляб, познато на тялото, то не би се разпространявало от държава на държава. Ти не можеш да предадеш на човек своя животински глад – това е чисто телесно усещане. Но страданието, че нямаш бъдеще – се предава абсолютно ясно от един човек на друг.

Както при гледане на филм – ние не се впечатляваме особено от това, че хората гладуват. Но ни впечатляват сложните човешки преживявания, не животинското тяло, а човека . Загуба на бъдеще, отчаяние, крах на всички планове и надежди на човешката степен. Тези страдания впечатляват всички, тъй като са близки на всички. Такива преживявания са отделени от животинското тяло и затова така лесно се предават и разпространяват по виртуалната мрежа. Всички мигновено се запалват именно от такива впечатления – усещането за загубено бъдеще.

Това отчаяние ще нараства все повече, светът все по-силно ще го усеща. И тук само ние можем да помогнем! Донасяйки на света обкръжаващата светлина чрез нашето разпространение. С това ще можем да привлечем хората към нашето послание и тогава те ще изпитат нужда от него, ще се устремят към него, както младенец се устремява към гърдата на майка си!

Ние виждаме, че хората възприемат много добре нашите изказвания „на кръглата маса“. Защото, ако умеем да обясняваме и да свързваме обясненията си с актуалните събития, хората носъзнато ще започнат да чувстват, че обкръжаващата светлина може да се прояви . Но само при условие, че се обединим „в един кръг“, като се стремим към единство, към връзка. И тогава те ще се съгласят на нея.

От урока по статия на Рабаш, 11.10.2011

[57320]

В човека има две създания – човек и жива душа

От статията на Баал а-Сулам ”Свобода на волята” (конспект)

Прахът земен. В началото е сътворен човека в четири типа желания за получаване: неживо, растително, животинско, говорящо. И в това той е подобен на всичките части на творението, като ”праха земен”. Силата ”желание за получаване” се облича и действа в обектите, които стават желателни за получаване. А действието получаване се нарича ” живот”. До възникването в човека на човешки видове за наслаждаване, различни от другите създания, той се брои за лишен от живот, за мъртъв, тъй като в неговото желание за получаване няма място за получаване и проявяване на живота.

Душа.”И вдъхна в ноздрите му душа за живот” – човек получа ”формата за получаване”, свойствена за човека. Думата ”душа” – от думата ”вдъхнал”, предал, вложил (страдателен залог).

Живот. ”И вдъхна в ноздрите му” – т.е. привнесе в него душа – цялата съвкупност от форми, достойни да бъдат в ”желанието за получаване”. И тогава силата ”желанието за получаване” на отделните желания, намира място, за да се облече и да действа в новите форми за получаване (за отдаване), което е постигнала от Твореца. И това действие се нарича”живот”.

Жива душа. За нея е казано: ”и стана човека жива душа”, – доколкото желанието ”за получаване” започнало да действа в новите форми за получаване (за отдаване) , то в него се разтвори живота, и станал той жива душа.

Мъртъв. А по-рано без да вземаме под внимание това, че е била в него силата на ”желанието за получаване”, се е броил за мъртъв, за безжизнено тяло, защото нямало в него нови форми, място, което да се изяви в действие. И без да се взема под внимание, че основата на човека е ”желанието за получаване”, но се брои за половината на цялото, защото е задължено да се облече в каквато и да е реалност, подхождаща му – когато то и придобития образ образуват едно цяло. В противен случай то няма да просъществува и един миг.

Среда за живот. По такъв начин, когато егоизмът на човека, в съответствие на неговата генетична запис (решимот), достигне пълното си развитие, човек усеща в себе си ”желанието за получаване” в цялата му пълнота и сила, т.е. желае богатства, почести и всичко каквото вижда. Това се нарича среда на живота. А след нея започва спада, всъщност смъртта – неговото его постепенно угасва и заедно с него изчезват образите на онова, което е желал да получи. Той се отказва от много удоволствия, за които е мечтал в юношеството. Материалните придобивки губят своя смисъл.

Смъртта. А през старостта, когато над него витаят сенките на смъртта, настъпва времето, което той не желае, тъй като неговото ”желание за получаване” е угаснало, изчезнало е. И не остава нищо, освен мъничка, незабележима за окото искрица, още облечена в нещо, което поддържа човека в неговия животински живот. Но вече няма никакво желание и надежди за получаване на каквото и да било.

Причина за смъртта. Виждаме, че ”желанието да получаваш” заедно с ”образа на желаемото” представляват едно цяло. При тези две съставни, техните проявления, величина и време на съществуване са равни. Разликата при отказа за насищане и при отказа за угасването – е в това, че при пресищането човек не изпитва съжаление от прекратяването.

Отказът е в следствие на отчаянието, пълен със съжаление и болка и затова се нарича ”частична смърт”. Но причината за отказа на човека от живота (от което той умира), не е в пресищането, както при сития, отказващ се от храна, а от отчаяние. Егото се свива, усеща своята слабост и смърт, усилва отчаянието и човек се отказва от младежките си надежди.

[57069]