Въпрос: Има ли връзка между моето отношение към висшия и към хората?

Отговор: Връзка има и тя е много проста. Преди всичко, човек трябва да поправи своето отношение към ближния, както е казано: ”от любов към творенията – към любов към Твореца”. Ще мога вярно да си представя и да разбера висшия единствено при условие, че организирам своя съсъд – желание.

Моето желание се състои от две части; вътрешно, в което усещам самия себе си, вътре в своето тяло, в своето семейство – най-близкия за мен и важния кръг от хора, намиращи се вътре в моето его, който искам да приближа към себе си.

А вторият, много по-широк, външен кръг – това са хора, които усещам като чужди за мен и ги отблъсквам. Аз се наслаждавам от успехите си за разлика от тях: колкото повече губят те, толкова на мен ми е по-приятно, колкото по-високо съм аз – толкова ми е по-хубаво. Независимо, че към своето семейство, роднините и към самия себе си – аз се отнасям по друг начин. Аз искам, всичките те да получат напълване, и съм готов за това всичко да им отдам.

Такова войнствено  отношение произлиза от строежа на нашите желания, които се разделят на вътрешни и външни.”Корен – душа – тяло” (шореш – нешама –  гуф) – това са вътрешни желания, а ’’одежди – дворец” (левуш – ейхал) – са външни. Затова нивото ”левуш – ейхал” възприемам като чужди и не се нуждая от тях. Аз съм заинтересуван само от тяхното използване за собствена изгода.

Но ние не можем да се доближим до следващото по-високо стъпало, докато не съединим всичките тези желания заедно. Както е казано: че в пълното духовно изграждане (парцуфа) трябва да има точно 10 сфирот, а не 9 и не 11. Затова съм задължен преди всичко, да поправя своето отношение към обкръжението.

Вместо целият голям свят – на мен ми дават да работя в групата, за да я направя за себе си толкова близка, колкото усещам самия себе си. И ако ми се отдаде да отстраня тази разлика между вътрешните и външните желания, дотолкова, че да не причиня на другаря си това, което аз самия ненавиждам, или да обикна ближния като самия себе си – тогава ще се свържа с висшето стъпало, с Твореца.

В такъв случай, ще имам вече с какво да отида при Него. А сега нямам с какво, тъй като не съм Нему подобен, нямам подходящ съсъд, и нямам възможност за връзка. Ние с Него сякаш сме щепсел и контакт, които не си подхождат, т.е. от различен тип.

Затова, за да постигнеш подобие на формата с висшия, на теб ти е дадена групата. Казано е: ако се организирате помежду си така, че да се получи едно цяло – нека дори да не е веднага по всички условия, а само 1/125 част, то ти вече може да влезеш в контакт с висшия. Това сякаш е адаптер, чрез който ти постепенно проникваш във висшия – както при колите, постепенно отпускаш съединителя, докато не се получи пълен контакт с двигателя, за да потегли колата.

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →