Entries in the '' Категория

Възмутителят на спокойствието

каббалист Михаэль ЛайтманБаал а-Сулам, ”Мир в света”: Как може да се убеди индивида с обещание за равенство на всички членове на обществото? Защото няма нищо по-далечно от човешката природа. Всички копнежи на индивида, напротив, се състоят в това да се издигне над цялото общество.

Дори да сме придобили ”справедливо” разпределение и социална ”справедливост” – нима ще ме заболи сърцето от всяка потребност да се извися над другите? Защо трябва да съм като всички? Може ли да се търпи това?

Справедливото разпределение само по себе си е противоположно на основата ни, на нашето естество. Защото във всеки от нас се таи усещането за собствената изключителност. За нас няма нищо по-ненавистно от това да приличаме един на друг, да сме еднакви. Просто ми е необходимо с нещо да се различавам, в нещо да противореча на другите, да се издигам над тях. Иначе не се усещам човек.

Животните могат да бъдат еднакви, неразвитите хора също. Обаче това вече го израснахме. Не е проста работа, че зад гърбовете ни останаха хиляди години на развитие на човешката степен от нейното неживо, растително и животинско ниво. Днес се добрахме до ”човека в човека” и затова никой не може да бъде удовлетворен от общото еднообразие. В епохата на робството или феодализма това беше възможно, но съвременният свят се промени. Загледайте се във всеки негов ъгъл, погледнете китайците и индийците, които по-рано естествено се влачеха в общите редици. Днес вече не е така.

И значи, не е възможно да се установи социална справедливост, доколкото нито един човек, по своята природа, не може да бъде равен с другите. В нашия свят вече няма никаква възможност да се изравни обществото със собствени сили. Когато сме живеели с племената в пещерите, всичко е било наред, но днес нямаме дори малък шанс да достигнем света, доволството, общото съгласие, които самите ние да не пожелаем да нарушим за миг.

Това е много голям проблем, който ни избутва от нашата изключителност. Творецът ”коварно” е заложил именно такова ”провокативно” свойство – уникалността, която разбива социалните ни начинания, не ни позволява да се укротим, да се успокоим и да се съгласим с това, както всички.

Макар да изяснихме, че в изключителността е заложен голям, прекрасен и величествен смисъл, доколкото това свойство ни е дадено направо от Твореца – единственият корен на всички творения, но заедно с това, когато това усещане за изключителност се е загнездило в тесногръдия ни егоизъм, действието му е станало разрушително. В крайна сметка е станало източник на всички нещастия по света, както на миналите, така и на бъдещите.

И затова, независимо от всички усилия на демонстрантите, на искрените борци и на подстрекателите,  нищо няма да ни помогне. След едни ”поправители”, винаги ще последват други и конфликтите никога няма да позволят да преминем към съгласие на кръглата маса. Всеки договор ще повлече след себе си нови поправки и забележки, и нито една конструкция не ще се задържи за миг.

Не стига това, че хората не могат да бъдат равни помежду си, но днес от тях се изисква и взаимно обединение, доколкото същите тези са привели себе си в съответствие с Природата. Това вече е вторият голям проблем: как да достигнем единство над всички противоречия, над всички желания, над цялата наша изключителност?

Своята изключителност трябва да я ”издухаме”, ”да я отстраним”, иначе как да се обединим. Или трябва да използваме същата тази изключителност за обединение.

Настана много краен момент: пред нас е природата с всичките й противоречия и изключителност, която кара човекът да използва другите. А срещу него – необходимостта от единство…

От урок по статия ”Мир в света”, 10.10.2011

[57100]

Детайлен портрет на новата икономика

каббалист Михаэль ЛайтманТрябва да създадем гигантска система на агитация, преди всичко в Израел. Трябва с всички сили да разпространяваме нашите материали, трябва да положим здрава основа под понятието поръчителство в интернет и СМИ. Трябва да влезем в света с тези понятия, а в Израел да го направим ”велика държава” на нашия малък ивритоговорящ виртуален свят.

Скоро много европейски страни ще бъдат обхванати от сериозни безредици. Процесите се развиват стремително и това изисква действия от нас. Обаче, освен обяснението на причините и задачите, трябва да говорим за икономиката на отминаващия период. Световната система стана глобална, обаче специалистите по остарял начин я описват с термините на егоистичната, потребителска икономика. Така че трябва да зададем новия формат, описващ текущата ситуация в новия свят.

И затова ще осъществим същия този нов възглед в описанието на крайното състояние – балансираната икономика на базовите потребности, в която хората получават излишък вече на ”човешка” степен на развитие. На ”животинско” ниво обезпечаваме всичко необходимо: жилище, храна, лечение и пр. Човек живее в изобилие, не се грижи за нищо – това е базовото ниво. А в същото време ”човешките” му желания са преминали към духовно напълване.

По такъв начин обозначаваме целевото състояние и прокарваме ”мост” към него – формулираме процеса на прехода. Преходът не е елементарен и не можем да го осъществим сами. Обаче има специалисти, разбиращи, че друг изход няма. Постепенно те се съгласяват да се присъединят към нас, да разберат смисъла на обясненията ни, а ние на свой ред ще разберем техните формулировки. Така ще работим заедно, описвайки етап след етап.

Отначало формулираме общата задача, после ще я уточним в детайли, ще преминем към поетапна реализация, ще създадем блок-схема, ще разясним отделните места, и в крайна сметка ясно ще въведем какво трябва да се прави, в качеството на първата крачка.

Така ще изменим пронизващата света взаимовръзка, целия ред от конци, минаващи между хората. Защото икономиката е система от връзки между нас. Казано е в Тора: ”Идете и печелете един от друг”. С други думи: обединявайки се един с друг, ще достигнете напълване. Това вече е науката кабала в действие. Защото тя говори за това, как да се поправи светът, тоест да се поправят връзките между нас – от материалната, егоистична, потребителска връзка, прокарана чрез ”американската мечта”, до дълбоката връзка, която води към мечта от друг вид. В това и се състои работата ни.

Обаче не трябва изведнъж да се хвърляме напред. Единственото, което трябва да направим веднага е да помогнем на тези, които умират от глад. Това е необходимо. А всичко останало трябва да се върши осмислено. Тук е и проблемът: хората засега не могат да разберат, че е достатъчно да започне придвижването в правилната посока, даже ако още нищо не си осъществил на практика, и светът изведнъж ще се окаже на твое разположение.

Вече не си враждебен към Природата, не противоречиш с дискретността си и обособеността си на интегралната система. Напротив, обръщаш се към промените в себе си, твоето желание, мисли, вече са устремени към тях и това е достатъчно. Светът започва да работи над теб, и ето че все повече разбираш, повече желаеш да се промениш, все повече съответстваш на необходимите промени.

Представи си, какво ще бъде, когато огромна маса от хора се съгласи с това, че друг изход няма и трябва да осъществим тези промени. Тогава ще наберем огромна сила и ще осъществим замисленото.

От урок по статия ”Мир в света”, 11.10.2011

[57222]

Стари хора, изгубени в новия свят

Целият проблем е в подхода. Ако се опитвам да поправя тази криза, използвайки старите си методи, търсейки решения и опитвайки се да поправя икономическата система, която съм изградил, това се нарича Амалек (най-голямото, най-жестоко желание за получаване в нас) – нашият основен враг.

Но трябва да осъзная, че това разкриване идва при мен от природата. Нищо не може да се направи, като използваме старите методи, тъй като тази промяна се случва вътре в човешката природа. Промяната не е във всеки от нас по отделно, а в нашите отношения, във връзките между хората. Не съм искал това да се случва, но то се случи.

Трябва да започнем да виждаме това и да разберем, че всеки от нас е егоист и ще си остане такъв. В същото време, връзката между нас е станала по-силна и е различна от преди. Няма да мога да изградя тази връзка според изискванията на моето его.

А ние сме като твърди топчета вътре в една система и всяко топче е егоист. Обаче връзките между нас вече не са егоистични. Не са такива, каквито сме ги построили в старата икономическа система, която е била директен отпечатък  на старото ни его, точна демонстрация на егоистичните връзки.

Но днес се разкрива различен вид връзка и затова не можем да контролираме мрежата, която сме изградили. Това се нарича разкриване на Твореца и ние не се отнасяме правилно към него. Не разбираме, че трябва да се включим в новата природа.

Ние сме егоисти, но връзките между нас не са егоистични; те се променят. Трябва да бъдем по-чувствителни към тези промени и винаги да се приспособяваме към тях, да се съгласяваме с тази нова връзка. Правейки това, „ще заличим спомена за Амалек“, нашият най-лош враг.

По този начин премахваме нашето безразличие, пренебрежение и безгрижие. Превъзмогваме безгрижното си отношение към промените и започваме да изследваме какво се случва тук. Тогава ще имаме нужда от мъдростта на кабала, защото иначе не можем да вложим всички сили, които имаме, всички учени и всички средства в света в анализ и пак няма да направим и едно правилно заключение.

Това е защото бихме останали като непроницаеми топчета – всеки вътре в стария си егоизъм. Сега трябва да получим инструкцията (думата „Тора“ идва от думата „Ораа“  – инструкция), която ще ни научи как да действаме правилно, за да извършваме такива действия тук долу и това ще даде тласък на промени горе.

Самият Творец разкрива тази мрежа, новата връзка между нас. За нас обаче това означава криза, защото сме изградили определена система, а Той отпечатва различна върху нея.

Няма какво да правим с тази нова система. Можем само да променим себе си според тази новоразкрита система, да настроим тези топчета към новата връзка между нас. Това означава, че трябва да издигна молитва, тоест трябва да помоля за промяна в мен, за нещо, което липсва в мен, което ми пречи да се свържа с тази нова мрежа правилно.

Тази нова мрежа ще продължи да се разкрива все повече и повече; този облак ще продължи да се спуска по-ниско и по-ниско. Нашата работа е да се опитаме да разпознаем тази мрежа и да пожелаем да се настроим към нея с практически действия. Така ще призовем влияние свише, което ще реализира това вътре в нас.

Промяната няма да бъде в системата, а в нас. Ние ще се променим в съответствие с нея.

От урок по статия на Рабаш, 02.09.2011

[54349]

Неизвестна планета те чака

Не е важно дали разбирам правилно какво чета в книгата или колко съм объркан – зачита се моето желание да разбера! Човек напредва благодарение на влиянието, което получава от висшата система, докато учи, чува за нея, желае да бъде включен в нея, извършва всякакъв вид действия към нея и работи с обкръжението си и по разпространението.

Постепенно започва да усеща тази система отдалече: започва да разграничава, че тя е Аба ве Има, вътрешни и външни части, и светлината хасадим (милосърдие) или гвурот, които му влияят според това, доколко той е включен в системата.

Това е цял свят и е невъзможно да се обясни на някого, който не живее в него. Както е невъзможно накратко да обясниш на същество от друга планета това, което се случва в този свят. То самото трябва да бъде в него, да получи нашите инструменти, чувства, интелект и вкусове. Ако приеме нашия живот, тогава след известно време то също ще поеме всякакъв сорт впечатления от обкръжаващото го общество и ще разбере какво се случва в този свят.

Не е възможно да разберем нищо чрез думи. Всичко трябва да премине през теб и да остави вътрешни впечатления в теб. Тогава ще разбереш, както казват „едното вътре в другото“.

Ние също сме така. Пробуждайки обкръжаващата светлината върху себе си с нашето желание да влезем в тази система, започваме да усещаме какво е пред нас: че цялата система е основана на любов и отдаване.

„Аз за моя Любим“ – в крайна сметка, се стремя към отдаване чрез тази система, изградена от мои приятели. „И моят Любим за мен“ – защото тогава ще започна да чувствам как Той ме променя с помощта на обкръжаващата светлина от същата система, в която желая да вляза. И така се случва моето поправяне.

От урок по статия от книгата „Шамати“, 04.10.2011

[56433]

Причините за съвременната икономическа криза

Олег Яалом

Като начало, ще формулирам някои положения, които ще се постарая да поясня и, доколкото е възможно, да обоснова.

Причините за днешната икономическа криза нямат отношение към икономиката, както и причините за бронхопневмонията не са свързани с високата температура на болния. Нормален лекар няма да лекува такъв болен с лекарства, понижаващи температурата. Разбира се, такива хапчета се използват, но само като съпътстващо средство, облекчаващо процеса на основното лечение, а не заменящо го.

Количеството на хората в света се подчинява на проста формула – колкото повече хора могат да намерят своето място в света, толкова повече ще бъдат те. И обратно. Раждаемостта, екологията, войните и епидемиите не са причини за промяната на числеността на хората на Земята, а само инструменти, които глобалните закони на мирозданието използват, за да регулират тази численост.

Къде е причината за такова бързо нарастване на числеността на човечеството през последните сто години, особено през ХХ век? Кабала постулира зависимостта на който и да е процес на изменения в света от промяната на нивото на егоизма, неговото повишаване или, обратно, снижаване. Звучи просто, но какво именно се е повишавало?

Желанието да ядеш или да спиш не може да расте безпределно, то има естествени ограничители. Даже желанието да бъдеш богат има предел, макар мнозина да не се замислят над това. Лесно може да се намери човек, който иска да има един милион долара и достатъчно много са тези, които мечтаят за милиард. Но колко хора сте виждали да искат трилион? Сто трилиона? От този пример се вижда, че даже на пръв поглед неизмеримите видове егоизъм имат своя предел, просто той не се вижда достатъчно ясно в обикновения живот, както да си натъпчеш стомаха, например.

Тогава какво расте? Възникват нови видове желания, които по-рано не ги е имало изобщо, възниква процес на рекомбинация на желанията, тяхното взаимно включване, преплитане и цялото това разнообразие не заменя старите желания, а ги отмества на втори план. С хода на историята пирамидата на желанията расте, напомняйки баница от многолистно тесто, която се приготвя от вселенския кулинар, изпичайки все нови и нови пластове.

И сега достигаме до интересен извод: голямото количество хора в обществото е необходимо, за да се обслужват тези допълнителни желания. Новите поколения трябва нещо да ядат, нещо да обличат и някъде да живеят. Но с развитието на технологиите 2-3% от населението на Земята могат да нахранят цялото човечество. Излиза, че тези допълнителни хора няма какво да правят.

На пръв поглед, какво лошо има в това? Нека им дадем безплатна храна, минимум дрехи и удобства и нека си живеят. Но обществото като система, която е изградена на егоистичен принцип, просто органично не може да приеме хора, които не участват в процесите на всеобщата покупко–продажба. То изтласква безполезния баласт на периферията на обществените отношения и постепенно, така или иначе, ги „утилизира”. Унищожаването на милион души за месец – два  в Африка през 90–те години или няколко милиона в Камбоджа – това са класически примери на такава утилизация. А още съществуват епидемии, екология и лоша реколта, спонтанно възникнал локален ядрен конфликт и т.н.

(още…)

Нови правила на играта

каббалист Михаэль ЛайтманОбщата тенденция на желанието за наслаждение е все по-голямо съединение, но сега ще трябва сами да го реализираме. Разликата е много голяма в сравнение с цялото предишно развитие . Това се вижда дори в развитието на съвременната наука, която разкрива в наши дни, че в природата съществува скорост по-висока от скоростта на светлината.

Рамбам още през 12 век написа, че целият свят съществува под скоростта на светлината. Но Рамбам е бил кабалист, а кабалистите са могли да разкрият това още преди хиляди години. Но как обикновеният човек може да открие скорост по-висока от скоростта на светлината – нали не се намира в духовния свят?

Работата е в това, че желанието за наслаждение става толкова тясно преплетено и подобно на духовното и с такава сила ни задължава да се съединим, че ние започваме да разкриваме гранични явления – на границата между нашия свят и духовния. Това се случва вътре в нас – защото всички разкрития се случват вътре в мен, там се намира целия свят. И затова учените откриват такива явления, които са абсолютно неестествени, несвойствени за нашия свят и не съответстват на материалните закони.

Същото се случва с всички останали проблеми, които ни се разкриват сега в света. Ние откриваме вече духовните закони, но не искаме да ги признаем, защото тези закони са ни противоположни! Затова не искаме да ги спазваме и да ги изпълняваме, поради което и възниква такава криза.

Това е криза на възприятието! Разкрива ни се нова закономерност, но ние не я искаме – искаме да играем така, както и по-рано – на нашите си игри! Вече сме установили такива правила на играта и изведнъж – разкрива се нещо ново, но ние не го искаме. И така ще се противим, докато не получим достатъчно удари, за да се съгласим и да поискаме.

От урока по статия на книгата „Шамати“, 10.10.2011

[57207]

Единен организъм

Александър Демидов, театрален и кино актьор, мой отдавнашен ученик

Преди милиарди години най-разнообразни едноклетъчни отрганизми са населявали планетата ни. Но обкръжаващата среда започнала да се променя и те започнали да се обединяват в по-сложни структури, за да оцелеят. Сега американски учени достигнали до извода, че заплахата от глада е заставила едноклетъчните да се съберат заедно.

И се появили живи образувания, включващи в себе си множество клетки, т.е. възникнали многоклетъчните организми, които се оказали в равновесие с околната среда. Едноклетъчните организми, сякаш „разбрали“ , че е по-добре да живеят заедно, че е по-добре да се обединят в един организъм, който ще им даде възможност да оцелеят, влизайки в по-хармонични отношения с природата.

И така стъпка по стъпка, с изменението на обкръжаващата среда, се изменял и развивал животът на земята. Възникнали високоразвити форми на живот. И накрая се появил човека.

Сега обаче, преживяваме такъв етап, когато хората трябва да образуват още по-високо развит единен организъм. За да постигнат равновесие с обкръжаващата среда, която се изменила по своята природа. Станала е качествено друга.

И затова хората сега, както и едноклетъчните организми преди половин милиард години, трябва да образуват друга, по-високо развита структура, съединявайки се в едно по-съвършено същество.

Това ще позволи на човечеството да оцелее в изменящия се свят, който днес често се проявява като враждебен.

Но той е враждебен само по отношение на нас разединените, отделно живеещи днес индивиди. А ако се обединим, ще можем не просто да оцелеем, но и да разкрием друго ниво на съществуване. Да навлезем в друга среда, която след раждането на по-съвършения организъм ще се окаже благоприятна за него.

Ние сме високоразвити разумни същества. Но по отношение на това, което трябва да разкрием, сме като тези древни едноклетъчни. Дотогава, докато сме разделени.

Съществуват такива най-прости организми, в които има само две измерения – дължина и ширина, а липсва трето измерение – „дълбочина“. Е, за да разкрием новия свят, ние трябва да придобием „дълбочина“, т.е. това ново, засега неизвестно качество, което се придобива само при обединение с другите.

[56475]