Днес постъпваме в система, която ни показва, че трябва да действаме към отдаване, към връзка между нас, към връзка с групата и към едно ново преобразование. Намираме се в криза: не лично ние, които изучаваме кабала, а светът. От къде произлиза всичко? Какво е кризата? Това е усещането на световния егоизъм относно системата, която започва да се проявява в нас, както една снимка се проявява на фотографически лист. Постепенно, като от мъгла, се появява нова картина, която не ни съответства.

Изведнъж свойствата на светлината, отдаването, връзката помежду ни, се пораждат в нас, докато егоистичните, индивидуалните свойства (отблъскването, използването един друг) съществуват в нас. Противостоенето на тези две системи и тяхното въздействие една на друга образуват огромна, многообразна, нова конструкция: от една страна, егоистичната система, а от друга, алтруистичната.

Така никога не е било с нас. Винаги сме имали само една егоистична сила и сме работили в нея. Желанията са се появявали в нас и сме ги реализирали. Мислили сме си, че това е всичко: искали сме да се развиваме, да действаме, да работим, да правим всичко.

Защо? Защото се отъждествяваме с възникналия егоизъм, който се развива в нас, с нашите желания. В нас не са възниквали въпроси за техния произход, защото сме ги чувствали като наши собствени: аз искам това и това, и това. В мен не е съществувал въпросът „защо аз искам това?”. Аз искам. Не усещам, че някой ми дава тези въпроси, „вкарва” ги вътре в мен и започвам да работя. Не! Напълно се сливам с тези желания: чувствам се като едно цяло с тях. Това са моите желания, които се зараждат в мен: аз искам.

Как изведнъж се е случило това? Аз съм едно обикновено животно с естествени, инстинктивни, малки желания, необходими за съществуването ми. И изведнъж в мен възникват нови егоистични желания, свързани с развитието на технологията, обществото, семейството, образованието, възпитанието, културата, банките, финансите и икономическите връзки между нас, търговията и обмена, откриването на нови земи, развитие, общуване. От къде се е развило това в човека в сравнение с животните, които не се развиват по този начин?

Работата е там, че нашият егоизъм се развива през цялото време и ни подтиква все повече и повече да реализираме своите нови желания. Не чувствам, че зараждащите се в мен желания идват отвън. Усещам, че те се появяват в мен и затова се впускам да реализирам така наречените „мои” желания.

Всъщност това не са мои желания. Просто не чувствам, че не са мои и затова се впускам напред и действам. Не усещам, че съм като един малак механичен заек, който се навива с ключ и подскача. Не усещам това до правилния момент – до днес.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56098]

Filed under: Духовна работа, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - No Comments→

Виждаме, че не можем да успеем в този свят! Изведнъж нещо започва да ми пречи. Искам да сключа договор с разни бизнесмени, правителства; искам да доставям и да купувам стоки, да произвеждам и да продавам. Искам да работя с пари, с механизми и изведнъж виждам, че съм попаднал в някаква мрежа от взаимоотношения, които не разбирам. Сякаш зад гърба ми се наговарят и някой ми пречи, сякаш съществува някаква тайна мрежа, някакъв заговор.

Чувстваме, че не можем да успеем! Работя според старите закони, които съм изучавал в Института: какво е икономика, взаимовръзка, търговия, промишленост, технология, държавни връзки, управление. Мога да бъда човек, който знае целия съвременен свят, всички достъпни за човешкия разум науки, който знае всички подходи и все едно – няма да преуспея! Независимо от това, аз не знам какво да правя! Днес не мога да сключа и един договор, да играя на борсата, да създам каквото и да е предприятие и да бъда при все това уверен, че то утре ще е успешно. Няма да бъде! Просто всичко върви на провал.

Възниква въпросът: „Какво още не знаем за нашия свят?“. При това, не знаем не за самата природа, не за всевъзможните селскостопански науки, не за биологията, географията и т.н. За нас изведнъж се оказва загадка именно нашето човешко общуване. То не работи така, както е работело по-рано – при това, не работи на едно много ясно ниво: пари, промишленост, производство, продажба, покупка, тоест обмен и т.н. Нещо не достига, все още не знаем някои допълнителни данни: някои коефициенти, неизвесни са ни формулите. Икономиката не работи, а икономиката е всичко.

Изхождайки от това, че сме взаимосвързани, нека направим изводите, какви трябва да бъдем, за да можем да използваме правилно тази взаимовръзка? Ако говорим за всеобща зависимост, то трябва да намерим помежду си нови, реални формули за връзки, за да могат нашите договори, планове – да се сбъдват.

От беседата за глобалното възпитание, 07.09.2011

[56779]

Filed under: Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Любовта трябва да се лекува – до такъв извод е достигнала Международната оррганизация по здравеопазване (МОЗ). Внесли нежното чувство в официалния регистър като сериозен недъг и са му дали шифър – „Ф63.9″.

Любовта отнесли към психическите отклонения – към „разстройство на навиците и влеченията“. За симптоми се смятат постоянните мисли за друг човек, смяна на настроянията и дори алергична реакция. А къде да се излекуваме от всичко това, МОЗ не съобщава.

Реплика: Любов няма, а има желание да се наслаждавам от другия и ако това потиска другите желания, то се явява психично отклонение. Любов се нарича не когато искаш да се насладиш или се наслаждаваш от някого, а когато желаеш да насладиш другия без каквато и да е връзка със себе си.

В такъв случай, трябва отначало напълно да се освободиш от мисли за себе си, обективно да усетиш желанията на другия и да ги напълниш абсолютно безкористно, т.е. без всякакъв резултат за себе си. Проверка на истинността на чувството за безкористна любов може да бъде това, ако ти абсолютно се отстраняваш от напълването на другия и предоставяш това на страничния човек дотолкова, че за теб никой и да не узнае.

[56720]

Filed under: Здраве - No Comments→

Въпрос: Съвременната икономика се измерва с реални показатели и индекси. Ще има ли икономиката през  преходния период свой показател – индекс на поръчителство? И как да го измерваме?

Отговор: Също с пари. Тъй като ”парите” (кесеф) – това е покритие (кисуф), екран.

Въпрос: Кой ще определя този индекс?

Отговор: Единният управляващ орган, действащ съобразно потребностите и доколкото всички те са способни да се присъединят към него според подобието по свойства. Не е изключено, тази формула да може да се изведе дори сега. Защото ние не говорим за някакви отвлечени работи.

Като начало, трябва да намерим простички слова, да напишем няколко статии за това, какво представлява сегашната икономика, да разкажем за нейната история, за нейната база, на каква основа се изгражда взаимната връзка между хората.

Тъй като икономиката е израз на нашите връзки, на егоизма ни. Но заедно с това, в нея се проявяват симпатията и ненавистта, тя е свързана с политиката и с чувствата, с рекламата и лъжата на съвременния свят.

По такъв начин икономическата наука не е точна, доколкото в нея са включени човешките преживявания и връзките между хората.

Ако в нея не е било заложено нашето усещане, ако само отразяваше разходите и приходите, ние никога нямаше да се сблъскаме с кризата и нямаше да имаме никакви проблеми. Обаче както пише Баал а-Сулам в статията си ”Мир в Света”, ние не можем да измерваме с пари усилията, успеха, удовлетворението, човешките взаимоотношения. …

Да речем, че аз не желая да работя с някой човек дори за 1000 $ на ден, а с друг съм готов да работя и за 50$.

Ние не сме машини, и затова икономиката не е точна наука, а нещо промеждутъчно: измерваме каквото можем, но егоизмът честичко ни разваля ”железните” разчетите и ние нямаме сили да се справим с това.

Това е направено преднамерено, Творецът изначално ни е ”подложил крак”: Ние всички сме създадени различни и затова не можем да се оценяваме един друг по стандартни критерии. От тук са и проблемите с икономиката.

Кога ще можем да изградим ”идеалната” икономика? Кога ще се научим да измерваме желанията и страстите – всичките ъгълчета на вътрешния ни свят. Ето, че излиза така – днешният икономист без кабалиста е безсилен. Сам, само разваля нещата.

Ние трябва да покажем на хората, че може да се разработи нова система за измерване. И преди всичко ще ни помогнат серия от статии за икономиката като огледало на нашите взаимоотношения, в това число и чувствените. Тази психологическа подготовка ще ни позволи гладко да присъединим читателя към кабалата.

Неслучайно икономическата криза стана своего рода ”врата” към новия Свят. Именно тя най-пълно отразява картината на нашия свят, и в него ние ще усетим, какво не ни достига за да оживеем и да се спасим.

А не ни достига поръчителство. Какво е това? Поръчителството попълва между нас тъкмо онези фактори, които икономиката не може да вземе под внимание. Тях не можеш да ги измериш с пари, но ние отрано компенсираме тяхното разминаване. Да кажем, защо един трябва да получи килограм напълване, а друг – 500 грама, а третия 700 грама? Икономическата наука няма да даде отговор, но ние компенсираме нейните пропуски с помощта на духовните сили. Издигайки се над всичките ни желания, такива различни ние ги напълваме с много по- висок разчет, който ще стане ”визитка” на бъдещата икономика.

По такъв начин, към паричната икономика добавяме гематрическата икономика. Съгласно нея, ако човек влага толкова, колкото му позволяват свойствата, получени от Твореца, то той се намира с всички в една система, в края на поправянето. Искаш или не, но по друг начин няма да направиш правилния разчет. Ще усещаш кризата до самия край на поправянето, докато чувствената компенсация, базираща се на взаимното обединение не запълни без остатък всичките икономически разлики.

Единият ми съсед получава повече от мен, другият – по-малко, трети получава нещо друго. Гледайки ги аз ще трябва да компенсирам разликите със своето отношение. Така ще се допълват един друг с материалната икономика и икономиката на екраните, икономиката на интегралните взаимоотношения. Два разчета: материален и духовен – за мен те ще се слеят в едно и ще се компенсират един друг напълно на всичките 100%.

Ето защо именно икономическата криза ще се окаже за човечеството непоносима. И работата не е в насъщния – тук се проявява разликата между хората. То ни се представя във вид на противопоставянето на магнатите и нямащите, но всъщност тук се появява потребността от допълване, от примирие между хората. Ние търсим възможност да компенсираме своите вродени разлики, така че всеки да може да е равен на останалите. Ето какво ни разкрива икономическата криза.

От урока по статия от книгата” Шамати”, 02.10.2011

[56782]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Икономическата система е своего рода егоистически печат на онзи разчет, който правим в ”тялото” на душата, когато я приготвяме за духовно действие. В икономиката ние се ориентираме към максималната печалба, с минимални вложения и риск. Това са практически егоистически разчети. Всичко е явно.

Даже, ако формално егоизмът е туширан, то е само за да не можем да го характеризираме количествен, тъй като той се отнася към чувствата, към роднинските връзки, интересите на страната, народа и т.н. Но всъщност всичко може да бъде изчислено, и ако умеехме да правим това, то бихме се озовали в подготвена система, аналогична на онази, която действа в духовния свят.

Само там разчетът се води в ”тялото” на парцуфа, устремено към отдаване. Вземайки курс към отдаване, ти правиш точен разчет, както при идеалната икономика: колко съм длъжен да извлека от всяко едно желание, от всяка ситуация, от всеки фактор в даденото действие или маневра, за да получа максимална полза – разбира се, с безкористен характер.

Тук разчитаме на получаване, а там на отдаване, но разчетът си е разчет. Въпросът е в това, как да превключа от единия на другия. Да се обясни финалното състояние също не е лесно, но на него му е свойствена математическа точност. Сегашните икономически бедствия, всъщност разкриват чертите на нашия егоизъм, които не са ни достигали за най-точните разчети.

”Този го обичам”. ”Този го ненавиждам”. ”Този ми е противен”. ”Този е далечен за мен”. ”Този ми е приближен”. ”Този е по-важен в общата система”. ”Този е по-малко важен” …

Как да отчетем всичките тези параметри? И как всеки лично ще действа в съответствие с тях, ежесекундно обновявайки своите разчети? Това е то истинската икономика, която ще ни се наложи да въведем. С други думи, трябва да се запознаем с поправената, здрава система, в която егоизмът правилно работи, използвайки двете сили.

Днес икономическият комплекс се базира само на една егоистическа съставна, и затова без да знаем втората половина, ние не можем да я овладеем. Но когато към силите на получаване прибавим силите за отдаване, ще започнем по друг начин да взаимодействаме с обкръжаващите, уравновесявайки отдаването и получаването съобразно собственото стъпало и нивото на обществото. Това ще бъде истинския разчет.

Ще трябва да измерваме и отчитаме взаимните ни връзки – което днес не сме в състояние да направим. Ще трябва да вземаме под внимание всевъзможни връзки и положения между нас в мислите и в чувствата, в степента на нашата близост и  в ”коефициент за отдаване” – внасяйки всичко това в икономическия разчет в чисто математически характер.

Ако добавим към неговите параметри количествените изменения, отразяващи чувствата и състоянието на човечеството като цяло, ние ще получим надежден и неоспорим резултат. Такъв разчет се произвежда в главата на парцуфа: аз отчитам вътрешната и обкръжаваща светлина, решимот, ТАНТОТ, своите вътрешни и външни желания и методите на работа с тях… Това е то икономиката.

Само духовните разчети се въвеждат в желанието, а за това всичките числа са точни и достоверни. В желанието си аз мога да класифицирам фактори и мога да  им присвоявам значения, извличайки ги от ТАНТОТ. По същество книгите на кабалистите – това е икономика на вселената. Светлините – са парите, т.е. живота, а съсъдите са желанията, екраните ни позволяват да придобиваме напълване, печалба. Вътрешната печалба – е вътрешната светлина, бъдещата печалба – е обкръжаваща светлина. Ние правим взаимни услуги: например висшия отдава на нисшия в първи тип на гадлут. А в гадлут от втори тип, нисшият получава светлина от висшия, за да я предаде нататък …

Неслучайно основният удар от кризата премина през икономиката – тъй като за нас тя е най-важната. Не разрушаването на семействата, не краха във възпитанието, не екологията, а именно икономическите проблеми ни накараха сериозно да заговорим за кризата – и това съответства на духовния процес.

С времето ние ще изградим здрава икономика, ще започнем да я обновяваме в съответствие с духовната система и да налучкваме пътя към нея. Този преход ще бъде възможен само при условие, че внесем в разчет компонентата поръчителство, ако го измерим, притеглим, обозначим числено. Ние ще го отчитаме в борсовите разчети – тъй като без това не е възможно. Утрешният успех зависи от това, доколко компонента поръчителство ще нараства в икономическата ни формула.

От урока от книга ”Шамати”, 02.10.2011

[56665]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→

Баал а-Сулам, вестника ”Народ”: Да вземем за пример Земното кълбо. В течение на периоди на страшни схватки на две сили, заключени в Земното кълбо – позитивна и негативна – охлаждащата сила победила силата на слабия пламък, охладила тънката обвивка около кълбото и се укрепила там. Но не утихнала борбата на силите и по някое време отново взела връх силата на слабия пламък.

И отново започнал период на битки, докато, в крайна сметка, охлаждащата сила отново не победила силата на огъня. И повторно охладила твърдата и студена обвивка около Земното кълбо. Но този път тя била по-дебела и устойчива на изригването на течности от недрата на кълбото и силите й били достатъчни за дълго време.

И все пак, в края на краищата, течностите отново придобили сила и изригнали от недрата на кълбото и разбили обвивката на парчета и отново се разрушило всичко и кълбото станало течно. Така се сменяли един след друг периодите.

И всеки път, когато охлаждащата сила удържала върха, извоюваната от нея обвивка ставала все по-дебела, докато в края на краищата, позитивните сили удържали върха над негативните и достигнали до пълна хармония: течностите заели мястото си в дълбините на земята, а студената обвивка намерила около тях окончателната си дебелина – и тогава от нея станало възможно образуването на органичния живот.

Тези противоположни сили могат да се наблюдават на всички нива на природата. И главното е, че посредством войните между тях, са достигнали до равновесие. В това е цялата работа. Където и да се срещнат тези сили, те се сражават една с друга. Но само отвън изглежда като борба, а вътре е помирение.

Помирявайки се, те всеки път създават по-развити форми. Отначало, по пътя на противоборството, тези сили се свързват една с друга и произвеждат атоми, молекули, съединения, всевъзможни видове нежива материя във Вселената. Затова тези две сили, позитивната и негативната, се обединяват вече за създаване на живот, започвайки от примитивното ниво до висшето. По такъв начин, тяхната война съвсем не е война, а връзка. Но можем да я разгледаме единствено в рамките на тази дълбочина, до която прониква погледът ни.

И затова днес можем да потънем в противопоставянето на тези сили, действащи в човешкото общество и да разпалим война по света. Обаче има и друга възможност: да разберем, че противоборстващите сили са призвани, в крайна сметка, да се помирят помежду си. И този път нека да направим това предварително, да не се обременяваме с кръвопролития, които в крайна сметка ще ни покажат самото място на обединение. Можем да направим всичко това своевременно.

Обаче тук няма да помогнат преразпределението на парите и ресурсите от богатите към бедните. Справедливото разпределение за всеки е справедливо по своему и затова води към война и силово съперничество. Така че хайде да разберем какъв ще бъде следващият етап от развитието, каква форма ще приеме общото ни единство. Създавайки го предварително, сега вече ще избегнем войната, която пламти на пътя. Ще ”прескочим” над нея, за да се окажем веднага на добър етап на единението.

От урока по вестника ”Народ”, 20.09.2011

[55196]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация - No Comments→