Entries in the '' Category

Ускорение над знанието

каббалист Михаэль ЛайтманОт нас се иска непрекъснато ускорение, тъй като в духовното не се отчита постоянната скорост, а само добавената към обичайната скорост, ускорението, което постоянно нараства. От това трябва да направим извода, как трябва да действаме.

Баал а-Сулам обяснява, че това допълнение към обичайните действия се нарича вяра над знанието. Това е такова допълнение, което е невъзможно да бъде извършено със собствени, човешки сили. Но ние се стараем да го постигнем и затова викаме нагоре и този вик предизвиква върху нас светлина, възвръщаща ни към източника.

Тази светлина идва не просто така, когато се занимаваш с нещо. Тя идва, когато разкриваш за нея ново, празно място – и тогава тя се появява! Още едно празно място – и отново светлина! А ако всичко остане така, както е било, както е обичайно, то светлината няма причина да дойде, защото тя е изпълнила вече своята работа и е възпроизвела в тебе някакво действие.

Затова трябва постоянно да добавяме в себе си все нови пустоти и тъмни кухини, за да молим само за сила, която ще ни позволи да работим така, сякаш сме съвършено пълни със светлина.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56325]

Пациентът е съгласен да се оперира

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Може ли да се каже, че осъзнаването на факта, че ние сме част от една обща интегрална система и трябва с всички възможни сили да се грижим за нея, се явява първа стъпка в духовния свят?

Отговор: Да. Трябва колкото е възможно повече да разпространяваме по света самото знание за това и вътрешната подкрепа, подкрепата на тази гледна точка. С други думи ще задействаме два канала за работа с хората: от една страна, обучение, информация, а от друга страна – възпитание.

Един човек трябва да познава системата, в която се намира. Необходимо е, също така да обяснява на децата си законите на страната и работата на различните правителствени учереждения. Това е най-важното нещо за едно дете – да разбере света, в който живее. Така и човечеството трябва да се обучава на интегралните закони, доближавайки го до реалното дело.

Тогава хората ще разберат принципите на действие на глобалната система, в която се намираме, и ще могат да се съгласят с новите принципи, които трябва да приемем за въоръжение. Тяхното прилагане трябва да бъде желателно, така че с радост да се съгласяваме на въздействието на околната среда, която ще ни „оперира“. Готов съм за упойката, така че отново и отново да се събуждам обновен. Всеки път ще откривам новите свойства на отдаването – и така ще се включа в интегралния свят.

Сам не съм способен на нищо. Единственото нещо, което мога да направя, е да поискам да се излекувам, както един пациент, който отива в болница, за да бъде излекуван. Лечебният процес е непознат за него и нищо друго, с изключение на съгласието, не зависи вече от него. Така и аз се объръщам за помощ към околната среда, готов да се доверя: „Извикайте в мен промяната .“

По принцип това ми е работата. И тя не е трудна, просто не трябва да се разпилявам в тези сфери, в които самият аз няма да получа резултати. Излишно е да се бъркам в система, в която има строги закони. Така или иначе няма да разбера нейните зъбчати колела. От мен се изисква само едно: да поискам и да предоставя на околната среда възможност да ме приведе в действие – така че моето зъбчато колело да се завърти както трябва. По-скоро, разумът и чувството у мен да съвпаднат с въртенето му, защото то самото се върти правилно. Аз само ще разкрия това, което е вече тук.

[56235]

Учител – това е духовна система

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Какво означава да се отмениш пред учителя?
Отговор: Това е анулиране по отношение на това, което ти обяснява учителят, посланието, което той ти предава. Може би би могъл да разкриеш посланието и сам в книгите, но той ти го предава в по-жива форма. Теоретично, можеш да учиш и без учител, но е изключително трудно. Въпреки всичко ще ти се наложи да пробудиш душата, която те предхожда в йерархията, но ако тя не е близо до теб в някакво материално въплъщение, ще е много по-трудно.
Учителят е цяла система, а не „човек“. Това е система, която ти предава методиката, учението, светлината, създава в теб трудности и проблеми, работи върху теб и върху твоите другари. Това е работата на наставника, който се грижи за групата и събужда в тях желания, духовни потребности. Той ги обърква и по този начин ги възбужда, така че бързо да ги доведе до решение. Но той не трябва да краде от свободата на избора им и да ги прави негови слепи почитатели или Хасидим – това е най-важното нещо.
Учителят трябва да се разкрие пред теб и да се прояви по такъв начин, че ти да не му бъдеш напълно подчинен и да изчезнеш пред него. Той трябва да ти остави място за собствените ти усилия, като те държи в постоянни съмнения относно себе си, в чувство на отблъскване, пренебрежение, тъмнина. В противен случай това ще бъде обикновено кланяне и тогава в теб няма да възникне необходимост от Твореца.
Учителят ти разкрива знанието, но не разкрива самия себе си, а показва точно обратното, за да ти даде възможност да се обърнеш към Твореца.

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56322]

Детските години на творението

каббалист Михаэль ЛайтманТворецът създава желанието за наслаждение противоположно на Себе си, на светлината, на свойството отдаване, затова то желае само да получава. А когато творението разкрива своята противоположност на Твореца и иска да стане като Него, отдаващо, то, то се издига все по-високо в свойството отдаване, което получава направо от Твореца. Но неговата централна точка остава скрита.

Желанието да получава, разкриващо се в Малхут на света на Безкрайността, абсолютно нищо не знае за себе си. С една дума, като младенец виждащ пред себе си нещо, което се случва и иска да участва в него, мислейки, че всичко каквото прави възрастния е хубаво. Ето така Малхут на света на Безкрайността извършва съкращаване на себе си, казвайки, че иска да бъде като Твореца и нищо повече! И светлината се съгласява, играе си с детето. Тя дава на Малхут всичките и необходими сили. Ти искаш екран – заповядай, ето ти на теб Галгалта, А”Б,СА”Г, М”А, БО”Н, света Некудим …

Първият път светлината, Творецът разкрива на творението неговата истинска същност – при разбиването на съдовете. Представете си с каква” жестокост” това е било направено! Но засега няма още творение, става дума само за материал на желанието за наслаждаване. И в това разбиване му се разкрива, доколко то е противоположно на светлината.

Но това все още не е неговото собствено разкриване, всичко това са действия на светлината, която разбива желанието и себе си заедно с него. Така започва да се създава системата на света Ацилут и световете БЕА, и се достига някакво съвършен но състояние, в което всичко е готово за раждането на човека.

Човек се ражда от особено съединение между Малхут и Бина. И когато възниква това уникално създание, основано на съединяванията по свойства на получаване и отдаване, то при него се появява възможността за собствено осъзнаване на действието, за постепенно постигане целта на творението. Това не е проста тема, за изразяването на която не достигат думи. Учението за Десетте Сфирот ни разказва за строежа на човека в много общи линии, без никакви подробности. Ние само знаем, че той възниква от средната третина на сфирата Тиферет от света на Ецира, но без да усетим духовните светове, това е невъзможно да се разбере по смисъл. То е все едно, да разказвате за някакво явление от този свят, с което никога не сте се сблъсквали.

И така, ражда се човек и започва да работи над цялата тази система, която е била създадена преди него – за системата, от която той се е появил, и благодарение на която се е родил. С онази система от светове, която е изтъкала това особено преплитане на силите за получаване и отдаване, за да остави за него свободата на избор – особеното създание наречено Човек. А след това, след като се разбива, разбитите души издигат молитва (МА”Н) и изгражда Малхут на Света Ацилут – в това се състои нашата вътрешна работа.

И ако искаме да се обединим и да станем като едно цяло, ”като един човек с едно сърце”, ние сме длъжни да се включим в тази Малхут и да я принудим да се издигне до Зеир Анпин на света Ацилут, за да се обединим с него. Ние трябва да работим в онези граници, на онези стъпала, където Творецът е играл с творението, което тогава нищо не е знаело и не е разбирало: В Малхут в света на Безкрайността и на всичките стъпала на световете, разпростиращи се оттам и надолу – до онзи момент, когато творението достигнало до собственото си усещане и осъзнаване.

Ние не можем да работим в областта на своите свойства, със своето собствено Аз – а само над своето включване във Висшия, в Твореца.

Тъй като нашият корен си остава скрит до самото крайно поправяне. Затова когато пробуждаме Малхут, ние винаги го правим с вяра над знанието: ние само се молим да се включим във Висшия, само да Му се уподобим, да се присъединим към Неговите действия. Това сливане се извършва също за сметка на висшия, както цялото спускане на световете отгоре на долу – така трябва да принудим висшия да ни издигне обратно отдолу нагоре.

Но през целия този път ние никога не се докосваме до своето истинско ‘’Аз” и не играем с него. Така, както не се докосваме до същността на Твореца, а само до неговото отношение към нас – точно така, ние не се докосваме до своята собствена същност, а само до нашето отношение към Него. Ние работим над цялата област от отношения между нас, освен тези двете крайните, последните точки над които за сега сме безсилни.

Когато завършим своето пълно включване един в друг, Малхут в Бина и Бина в Малхут, аз в Твореца, а Творецът в мен – тогава се случва особено съединение, което се нарича ”Рав паалим умекаб циел” и се достига Края на поправянето, ”Гмар Тикун”

От урока по „Учението за десетте Сфирот“, 02.10.2011

[56314]

Бегли мисли по „Шамати“ – Какво означава „навикът става втора природа“

Възпитавайки деца, през цялото време се стараем да приучим детето към различни действия, за да станат негови навици: да се измие, да си изчисти зъбите, да събере масата. „Ти трябва, ти трябва, трябва…“ Настояваме ден след ден, докато човек вече не може да мине без това – чувства се некомфортно. Този навик впоследствие го освобождава от усилия.

Колко пъти мама ми е напомняла да си измия зъбите, аз съм искал да се изплъзна, но тя не ми е позволявала. В резултат съм задължен да си измия зъбите дори без мама – защото съм привикнал.

Това говори, че можем да внесем в себе си такива привички, които ще станат за нас като вродени, и впоследствие няма да ни струва никакви усилия да ги осъществяваме – напротив, не извършвайки тези действия ще бъде трудно, доколкото тяхното изпълнение се е внедрило в нашата природа. И всичко това е от постоянно повтарящи се действия, станали навик за нас.

Къде се крие този закон, че навикът става втора природа? За сметка на това, че през цялото време влагаме усилия, повтаряйки едно и също действие много пъти, всеки път получаваме поправящата сила, – докато тя не се отпечата вътре в нас. Това е правило, по което привичката става втора природа.

И затова човек може да привикне към всичко. Може също да достигне такива усещания, които по рано въобще не е чувствал. Така привиква и към висшата светлина, която преди не е усещал. И сега се намираме в океан от светлина, но кой го усеща? Какво не ни достига? Навик към него.

Трябва постоянно да се стараем да достигнем чувствителност към светлината: „Къде се намира? Как действа?“ Усещате ли я, че се намира тук? Все повече се приближава, и още, и още, вече почти я усещам – тя присъства тук. Къде? Какво трябва да направя вътрешно, за да започна да усещам? Какво да изменя? В какво да стана по – чувствителен?“

Ако човек се старае така да разкрие светлината, той започва да задава въпроси: „За сметка на какво мога да я почувствам? Не ми стига свойството отдаване, трябва по-голяма чувствителност към това, за да го намеря вън от мен – и тогава започвам да усещам тези вибрации, докато светлината не се разкрие – и се разкрива не временно, а постоянно“.

Всичко се осъществява за сметка на навиците, и затова нашата работа се заключава в придобиване на привички. Всички съвети, които ни дават кабалистите, са насочени към, привикване на действия по отношение на приятелите, разпространението, учението. Защо? Опитайте се да излезете от „животинското си“, започни да привикваш за това, че се намираш вън от себе си. Когато в теб действително има такъв стремеж, ще усетиш светлината. Вътре в теб никога няма да я разкриеш – само отвън.

От 6-я урок на конгреса в Торонто, 18.09.2011

[56301]

Попитатахте? – Отговарям… – 64

Въпрос от английския блог:  Обяснете, моля, смисъла на фразата „Герой сред герои – този, който превръща своя ненавистник в приятел“ ( пост „Болестта е ясна – работата е за лекарство“). Означава ли,че когато получаваш от някой послание на омраза, следва да го игнорираш, да не влизаш в контакт с ненавистта, за да се върне към този, от когото произтича?

Отговор:  Следва да достигнеш усещане, че всичко произтича от Твореца, затова за всичко има място в този свят, а на нас ни е дадено само със своето поправяне, да поправим света.

Въпрос от английския блог: В поста „Включваме се в работата“ Вие призовавате всички да вземат участие в създаване на „декларация на намерението“. Не може ли да публикувате линк, на който може да изпращате съответстващите материали.

Отговор: На пощенския адрес на движението „Арвут“ („Взаимно поръчителство“).

Въпрос от английслия блог: Как да не съчувствам в страданието на определена страна, народ и т.н., не съм уверен, че това има отношение към кабала, съгласно учението на ББ кабала няма нищо общо с материалния свят? Не е ли по-добре да остана в тези рамки, за които говорите по форумите?

Отговор: Кабала говори за поправянето на човека в този свят и неговия подем, за своите усещания, във висшия свят/измерването – това произтича именно днес и именно в реални събития – погледни статията на Баал а-Сулам „Поръчителство“, „Свят“, „Тръбният рог на Машиаха“ и пр..

Въпрос от английския блог: Необходимо е да се спре по нататъшното публикуване на тази статия. Нима не знаете, че президентът Обама се е изказал, че винаги ще подържа Израел? Защо тази тема се довежда до вниманието на световната общественост, когато не е така?

Отговор: Политиката няма нищо общо с истината…

[56145]

Единството, като метод за решаване на световната криза, част 13

Мнение (Й. Фишер, бивш заместник канцлер на Германия, министър на външните работи): Проектът ЕС е в опасност поради национален егоизъм и липса на съвместно ръководство. Всички се намираме в една лодка. Трябва да разберем, че Европа, една и единна, е интегрална част от света. Единственото решение е в единството и това е светлината, която се вижда в настоящия момент в края на тунела.

Реплика: Но какви стъпки могат да предприемат хората като вас? Не се ли ползвате вие със стари методи за решаване на нови проблеми? Затова толкова ги задълбочавате. Както е казано: „като не знаеш какво да правиш, по-добре не прави нищо!“

[56256]

Не се съмнявай, че ще спечелиш, и то на едро

Вътрешната ни работа започва със стремежа към излизане от самия себе си, към съединяване. А резултатът от съединяването се измерва с това, доколко то противоречи на желанието ни, какви сили пречат на съединяването и се борят против него.

Точно тези съпротивляващи се сили ни оказват помощ от противоположното, за да покажат на човек къде още трябва да приложи усилия, за да се поправи.

И така той напредва още и още. Опитва се да се обедини с ближния и да отдава – и всеки път получава отблъскване и поправяне на посоката, трудности, ожесточаване на сърцето, осъзнаване на грешките. Но повтаряйки се всеки път, това постепенно се натрупва ”грош след грош – в една голяма сметка” и един път идва ”разплатата”, т.е. действително му се разкрива силата на отдаване, силата на вярата.

И главното тук е да не се отчайваме! Защото започваме този път съвършено егоистично (ло лишма) и мислим само за това, как да спечелим и то на едро. Въобще никак не свързваме това с другите хора и не чувстваме какво е това ”ближен”.

Това засега са същите тези действия, които съществуват у новороденото, което въобще не разбира какво прави и не усеща какво правят с него. Но с течение на времето то започва по малко да усеща, да чува и да вижда нещо, някак си да реагира и така расте! Точно така и ние растем в духовното! Само трябва да полагаме усилия във всеки един миг от живота си, както и детето, което по естествен път е подтиквано от природата да расте.

И в крайна сметка, от човека не се изисква повече от това, което е способен да даде. Главното е да се опитва! Главното е да желае отдаването, макар и колкото и да е, и както ти искаш. И разбира се, че този стремеж не е към настоящето отдаване, но не е важно! Главното е да искаш и от тези усилия се ражда дълбокото желание. Също като дете, което иска да е възрастен, и благодарение на усилията си да стане голямо, да разбира, да чувства, да прави нещо – да расте.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55580]

Кабала – психологията на новото поколение

Мнение: (А. Юрев, проф., доктор на психологическите науки): Психологията престана да бъде властителка на думите, както е било по времето на Лайбниц и Фройд. С идването на глобализацията тя трябва да отговори на призива на времето. На тази наука ù е необходимо качествено движение в разбирането на новия човек в новата реалност.

При това в разбиране на термините, ясни на съвременните системи на търсене, получаване и обработка на информация. Това трябва да бъдат психологически теории, адекватни по форма и съдържание на времето на глобални изменения в света, по същия начин, както са били адекватни по своето време теоретическите модели на нашите учители.

Това движение не е само в интерес на цялото психологическо съобщество, но и в интерес на цялото човечество, страдащо от опростеното, вулгарно представяне на човека в СЕМ, PR, в икономическите реформи, в политическите проекти и прочее.

Човекът е изключително сложен, това обяснява защо той остава човек, въпреки проектите за преустройство на обществото, които се опитват да унищожат човешкото в нас, надпреварвайки се с природните стихии. След световните войни, икономическите кризи, социалните революции човекът отново и отново въстава от нищото, след потопите, земетресенията, глада, епидемиите. Има нещо в човека и неговото съзнание, многократно превъзхождащо целия интелектуален багаж на неговите модификатори.

Реплика: Тази нова психология е науката кабала, защото тя ни разкрива човека, егоистичната му природа, егоистичното поведение и всички тези изменения, поправяния, които трябва да минем, достигайки целта на нашето развитие, а именно обединение в глобална, интегрална система, като единен организъм. Виж статията на Баал а-Сулам за кабала и психологията.

[53360]