Entries in the '' Category

Между два свята

Кризата не е извън човека, не е в създадените извън нас системи, а това е наша криза.  Тя, преди всичко, се състои в това как всеки от нас разбира своето сегашно, лично състояние. То „идва” именно от системата произлизаща от света на Безкрайността, която започваме да изучаваме, тоест всичко това е предварително подготвено. Ние просто проявяваме нашите вътрешни резерви, нашите вътрешни решимот.

И така ще вървим напред дотогава, докато не се почувстваме намиращи се в съвършено нова система. На рисунката е показана една система, под нея – друга и над нея – трета.

Средната система – това сме ние в нашите обичайни усещания.

Долната система – това са новите егоистични сили, които се появяват в нас. Но сега не достатъчно отчетливо ги усещаме като наши. Те се появяват в нас неизвестно откъде, все едно ни управляват. На тази тема съществуват много различни теории, даже и космически.

Съществува и система, която ни се представя като противоположна – алтруистична система, система на отдаване, връзка, интегрална система.

Нашата егоистична система е противоположна на новата система.

Всичките тези системи се проявяват в нас, в мен. Защо нарисувах себе си „вътре в себе си”? Защото аз усещам егоистичните сили в себе си като не мои. Те започват да се проявяват в мен като някакви чужди, подведени отдолу. От друга страна усещам себе си вече „смесен” с някаква друга система – не тази, която съм създавал.

До сега в мен съществуваше само средната, оцветена в жълто част от системата „АЗ”. Аз съществувам. Това съм аз. Това е нашия свят, в който прекрасно се ориентирахме. Всичко беше наред.

А сега и мислите са някакви не мои и чувствата са някакви не мои и желанията са някакви не мои.

Защо?

Защото не чувствам в тях собствената си реализация, не чувствам, че всичко това наистина ми е необходимо. Затова хората се обръщат към наркотици, разводи и всевъзможни видове терор. Те не чувстват, че това са те. Изчезва усещането за моето лично „аз”. Започваме да се чувстваме многостранни, да усещаме, че ни напълват и движат определени /не наши/ сили.

Ние чувстваме, че нашия егоизъм е извън нас. Това е сила, която идва отвън. Това не съм аз. Аз съм нещо друго.

В мен съществува нещо друго, неутрално.  Просто ме зареждат с егоистични сили. Те започват да предизвикват раздразнение. Затова започвам да усещам своите егоистични сили като чужди и ги наричам „ецер ра” – лоши желания, зли желания, не мои /вселяващи се в мен/ желания.

Човек започва да се откъсва от своята природа, започва да се отъждествява с надстройката над своята бивша природа. В него вече се появява усещане, че аз – това не са моите желания, аз – това не са моите мисли. Аз мога да се откъсна от тях, мога да се издигна над тях, мога да ги променя.

Не напразно нарисувах тази система, като състояща се от две части. Това е много важно. Защото по този начин аз започвам да гледам на себе си като на многосъставен. Има “Аз” и моите желания и егоистически свойства, които просто съществуват в мен, но аз мога по някакъв начин да ги анулирам, да ги променя. Аз не съм споен с тях абсолютно.

Разкривайки „кой съм” и „какво съм”, аз започвам да усещам, че едновременно с това се намирам в друг свят. Тоест около мен като че ли всичко си е същото и, все пак нещо не е така, нещо се е променило.

Все едно съм попаднал в компания, в която съществуват някакви други мисли, чувства, някакъв заговор срещу мен. Аз още не схващам какво е това, но се намирам в такова пространство, където има множество всякакви сили, мисли, връзки, които по някакъв начин ме докосват. Чувствам, че ги има, но те не влизат в контакт с мен, а само ме обгръщат. И аз нищо не мога да направя.

Ето такова е нашето усещане в света: то е много явно и дава явни резултати.

От виртуален урок, 25. 09. 2011

[56089]

Мрежата, на която се крепи света

Въпрос: Какво представляват усилията в духовното?

Отговор: Още преди 30 години написах в най-първата си книга, че нашият свят е разположен върху силова мрежа, която ни управлява. Разликата между нашия свят и духовния е в това, „на кого се подчиняват царствата /Малхут/” – защото в този свят Малхут действа заради егоизма, а в духовния свят – заради отдаване.

И ние трябва да доведем усещаните между нас връзки от този свят  – до любов към ближния, до общо взаимно отдаване, тоест към състояние, в което ни се разкрива висшия свят. А това може да се направи само в група и под правилно ръководство.

Колкото се приближаваме към духовното, толкова започваме малко по малко да разкриваме тази мрежа от връзки и да усещаме, че целият ни свят е наложен върху тази силова мрежа. Човек си представя, че през цялото време се намира в нашия свят, напълно пронизан от мрежа от сили, която го управлява. Тази мрежа се нарича висше управление. А усилието на човек се състои в това, доколко той иска да се включи в тази мрежа и да се пробуди в нея, като самостоятелно действащ участник.

А там действат само силите на отдаването: ЗО”Н и Аба ве-Има, едните се издигат, другите се спускат, има постоянни състояния, а има особени дни, наричани начало на месеца, начало на новата година: празници, дни от седмицата. Всичко това са параметри на изменения в тази система.

Ако ние желаем чрез нашия свят, чрез връзката между нас, да разкрием тази мрежа, за да се прояви тя открито около и между нас и да видим, че се намираме вътре в нея и я активираме чрез своите желания – това значи, че прилагаме усилия.

Отначало човек разкрива тази мрежа индивидуално, все едно я вижда пред себе си. По същия начин, в нашия свят, на всеки му се струва, че именно той е главният действащ герой, а останалите са само второстепенни и зависещи от него. Той не счита, че те оказват върху него голямо влияние: лошо или добро.

Но колкото повече се включвам в тази система, толкова по-добре чувствам света и по-ясно виждам, как той ми влияе в посока към добро или лошо и как аз мога да влияя на него: къде това е възможно и къде не е. И така, както нашите материални възможности са ограничени да променят системата, така и в духовното съм ограничен. Аз мога да повлияя на другите само с това, че им помагам да напредват, внасяйки още повече жизнена сила и здраве в цялата тази система.

От урока по писмата на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56318]

Какво се изисква от нас в разпространението?

Трябва да създадем наша собствена образователна медийна агенция: телевизия, радио, вестници и интернет. Трябва да изградим система за възпитание на децата, както и женска организация. Жените са готови да работят. Те усещат разкриващите се проблеми повече от мъжете. И имат огромна сила на влияние, от която не се възползваме правилно. Това е много важно.

Трябва да се обърнем към правителствата. Нашите контакти с ООН, ЮНЕСКО и други организации не са достатъчни. Нужна е масова дейност, осланяйки се на думите на учените.

Има много планове, но не можем да ги реализираме, защото съзидателните ни сили са ограничени. Трябва да пишем ежедневни статии и да ги пускаме в интернет. Трябва да създаваме кратки клипове с привлекателна анимация, която да обяснява различни аспекти на нашето послание по прост начин. Но това не съществува. Нуждаем се от много хора, всеки от които да създава определено влияние навън.

От урок по статията „Една заповед“, 23.09.2011
[55494]

Само изучавайки другите, ще разбереш самия себе си

Въпрос: Как да използваме природните си качества за отдаване?

Отговор: Не трябва да мислим за това – то се получава автоматично. Не трябва да работя против природните си свойства и наклонности, а да се стремя някак си да ги изменя и ”поправя”. Защото засега изобщо не знам какво трябва да направя със себе си.

Цялата ни работа е в това да се включим в правилното обкръжение, просто със затворени очи, и да му дадем възможност да влияе върху нас колкото може по-силно. Разбира се, моята задача отначало е да проверя и да изясня дали именно това обкръжение ми е необходимо. Но когато вече съм проверил и съм влязъл в него, по-нататък искам само едно – то да ми влияе повече.

А по какъв начин силите, получавани от обкръжението, ще повлияят на природните ми свойства и наклонности – не мога да знам. Не предполагам какво ще се получи от това съчетание и връзка. Моят единствен избор и проверка е само в това дали обкръжението, което ми влияе, отговаря на разбирането и усещането ми за максимално възвишено и изключително, духовно, устремено към отдаване, към разкриване на Твореца общество.

Но как именно то работи върху мен и моите свойства и как едното влияе на другото сега не мога да знам. Това ще го узная после, когато започна да разкривам духовните степени и разбера как, в крайна сметка, работи това. И то не на степента, на която се намирам в момента, а само повдигайки се на по-високата и поглеждайки от нея към ниското, на вчерашния ми аз – тогава ще мога да видя това и малко да го разбера.

Цялата духовна работа идва от вярата над знанието, в получаването на силата на отдаване над силата на получаване и докато в мен не се построи тази система, няма да имам възможност със своите инструменти на възприятие да постигна и да разбера какво се случва. Само повдигайки се на степен и то не на една.

Това въобще не се явява наша задача. Докато човек се намира в отдаване заради отдаването, у него няма възможност за постигане предназначението на природните му свойства и влияние на обкръжението. Само когато започне да се свързва с всички останали души и да получава заради отдаване, тогава, благодарение на тази връзка, той започва да изучава самия себе си.

Никога няма да узная нищо за самия себе си, докато не започна да отдавам на другите, и тогава относно тях, по моето отношение към тях ще разбера самия себе си. Те ще станат такава система на отброяване, относно която ще мога да измеря. Защото винаги са ми необходими две точки, за да направя измерване. А ако съм само аз, тогава спрямо кого мога да измеря?

Затова само при условие, че установявам правилна връзка с останалите и ги изучавам, също така изучавам самия себе си!

От урока по статия на Рабаш, 23.09.2011

[55513]

Гориво за двигателя на развитието

Баал а-Сулам ”Една заповед”: В Тора има две части: първата касае отношенията на човека с Твореца, а втората – отношенията на човека с другите хора. И аз ви призовавам винаги да работите над отношенията с другите хора. По този начин ще се усъвършенствате и в това, което касае отношенията на човека с Твореца.

Нашето историческо развитие е преминало под диктовката на Природата, на Твореца, на решимот, заложени в нас от програмата. Развивали сме се инстинктивно, посредством различни импулси, които са се зараждали вътре в нас. Днес този етап приключва.

Това се случва живота на всеки, а в наши дни и в целия свят, като се проявява във вид на глобална и интегрална криза. Не знаем как да управляваме делата си, цялото човечество внезапно открива, че нещата са излезли от контрол. По света се случват неразбираеми процеси, изтръгващи ни юздите от ръцете.

По-рано можехме всякак да се справим със ситуацията, а днес не. Постепенно се изяснява, че сме се отучили да се понасяме един друг: един говори нещо на друг, а той не го разбира. Вече не можем да се разберем ясно за нищо, макар да виждаме, че без общото съгласие, макар и минимално, просто няма да оцелеем.

Развитието под диктовката на Природата, когато всичко беше ясно от само себе си, когато правехме каквото си наумим, подчинявайки се на призивите, които избухваха отвътре, приключи. Точка. Решимот се появяват в нас по-рано, но не знаем какво да правим с тях и не можем да разгледаме външната система, в която се намираме. Светът е объркан.

Ето защо в наше време се разкрива методиката, обясняваща как да пригодим живота си в новите условия, как да бъдем самите себе си. Обаче още не усещаме колко ни е необходимо това учение, наречено ”Тора”.

По-рано ни е развивала вътрешната сила. Тя постоянно е действала в нас и несъзнателно сме се подчинявали на заповедите й. Не притежавайки собствено желание, даже не сме били изпълнители. Буквално сме били като кукли, с които са провеждани разни манипулации.

Но сега тези вътрешни манипулации постепенно се прекратяват. Вътрешната ни програма сякаш е увиснала и не се проявява по-нататък. Какво искат от нас силите на природата? Защо престанаха да ни управляват и развиват?

Тези сили искат отсега осъзнато да участваме в развитието си. Ето до какъв етап се добрахме.

Но откъде да знаем как правилно да участваме в развитието си? Без това знание не се ориентираме в новата реалност и затова ще получаваме удари от нея. Трябва да добавим това, което по-рано ни осигуряваше Природата.

Затова и се разкрива кабалистичната методика, показваща ни пътя. Тя обяснява как трябва да действаме, за да изпълним сами законите на Природата, които са ни развивали по-рано. Импулс за това може да добием чрез обединението с другите. Ето защо трябва да търсим единството, за да намерим тези желания и призиви към поправяне, които самите ние трябва да въведем в програмата.

Така буквално хвърляме дърва в печката, осигуряваме гориво за двигателя на развитието си и напредваме. Това гориво може да бъде както положително, така и отрицателно. Така че в печката, редом с жарта от горящите дърва, е необходим кислород и охлаждащ въздухоотвод. Ето, че са ни необходими и двете страни на медала: от една страна, ненапълнените ни желания, отчаянието и мрака, а от друга страна – светлината, обединението и потребността от взаимност.

Трябва да разкрием всичко това, за да създадем ингредиент, необходим за развитието ни. Ако го добавим, силата на развитието променя състоянията в нас и еволюцията ни продължава. Обаче ако не намерим желание, цел, разочарования, правилен стремеж, то ”колелото на състоянието” не се връща.

По-рано, докато участието ни не е било необходимо, решимот са го въртели автоматично – следствие от разбитите души, на неживо, растително и животинско ниво. Но днес участието ни е станало необходимо условие. Към разбитите решимот трябва да добавяме желанието си, за да се реализират правилно.

Тази реализация се състои от две части: построяване на съсъдите – желанията и техните напълвания. Построяването на желанията, както пише Баал а-Сулам, се отнася към отношенията на човека с другите хора, а напълването се отнася към отношенията на човека с Твореца. С това ние с вас трябва да се занимаваме. Разбира се, преди всичко трябва да се погрижим за съсъдите, а после вече за тяхното напълване.

И затова е казано, че любовта към творенията насочва към любов към Твореца. На преден план трябва да се погрижим за правилното обединение между нас, тогава в него гарантирано ще се прояви съвместното ни свойство отдаване, а в него се разкрива Висшата сила, която се нарича ”Творец”.

От урока по статията ”Една заповед”, 23.09.2011

[55501]

Разсейвайки тъмнината

каббалист Михаэль ЛайтманКонгресът в Торонто. Урок №3

Светът се пробужда. При това  – пробужда го тъмнината: егоистичното желание повече не получава напълване и чувства, че се е оказало в мултикризис. Женя се – и после се развеждам. Раждам деца – а те ме оставят и без грош. Аз желая да им дам добро образование – но кой знае какво ще излезе.

Искам просто най-обикновените радости от живота – а вместо това се потапям в депресия. Желая да икономисам малко пари – но съдбата ми нанася удар и оставам съвсем без нищо. През целия си живот съм заделял за пенсия – а тя се изпарява заедно с фалиралите банкови активи. Търся успокоение в природата – а тя ми отвръща с климатични катастрофи.

Във всичко това важното е усещането, че светът се потапя в тъмнина: самият аз няма за какво да живея, няма за какво и да раждам деца… Програмата за развитие се е заела с човечеството и все по-явно му демонстрира липсата на напълване, мрака.

Абсолютно същото се случва и с нас, но ние, сблъсквайки се с подобни симптоми, много бързо намираме точка за поддръжка и прескачаме през това състояние. Защото в нас е методиката, ръководството за действие, помагащо ни да вървим напред.

Но свътът няма нищо подобно. Хората не разбират какъв мрак се е спуснал над тях и защо. В резултат, на където и да се обърне човек, отникъде той не чувства напълване, нищо не го радва истински.

По такъв начин светът също върви към решаващото състояние, когато с цената на големи усилия, ще му се наложи да признае, че е дошло времето да промени жизненото отношение. Иначе тази тъмнота няма да се разсея, тъй като тя е обратната страна на светлината. Тя предвещава светлината, свойството отдаване, което се приближава към нас. Но с нейното приближаване се чувстваме все по-зле, защото не желаем това отдаване, не желаем да живеем с него – а точно обратното, искаме да продължаваме да удовлетворяваме своите егоистични желания.

Но няма друг изход. Виждаме как Природата се изявява пред човечеството: “Аз ви нося свойството отдаване, а вие ще страдате докато не пожелаете да го приемете като най-хубавото, което може да съществува“.

А от кого човечеството ще получи обяснение за случващото се: от нас. Ние трябва да му обясним същността на промените. И колкото повече закъсняваме с тези обяснения, толкова повече ще ни мразят. Тъй като, от една страна, хората не искат свойството отдаване, но от друга страна, чувстват, че у нас има решение на проблема и ние ги препятстваме по пътя към доброто. Те трябва да получат обяснение за това, което се случва в света и какво да правят със струпалата им се тъмнина.

За сега ние сами им се “натрапваме“ със своите послания: “Погледнете, ние можем да обясним всички световни събития. Време е за промяна на курса, трябва да се промени човекът, а не светът. Защото глобалната интегрална криза изобщо не е криза. Обратното, към нас се приближава свойството отдаване…“ Но за сега те не чуват.

Ще минат още няколко месеца, ще гръмнат още няколко беди – и те ще започнат да се вслушват, да разбират в какво е причината за тъмнината, безпомощността, смущенията, невъзможността да се управлява светът както по старому. Защото в края на краищата нищо не работи, всички системи достигат до упадък.

А ние, от своя страна, трябва да ускорим разпространението. Над земята все едно е надвиснала армада от летящи чинии, включили своите излъчватели на пълна мощност – ето такова е въздействието на свойството отдаване върху нас. И само достигайки до съответствие с това свойство, ще разпознаем в него светлина, толпота, радост, надежда за бъдещето, вечност, съвършенство…

Трудно е да обясниш истината на света. Необходимо е да се пренапишат материали, да се обясни по различни начини и от различни ъгли. Действително, на хората им е много трудно да превключат своето възприятие,  да го преведат в новото русло.

Точно за това нашето време е особено. Поколения кабалисти са мечтали за него, но именно на нас се е паднало не само да живеем в този период, но и да разбираме случващото се.

Много хора сега преживяват криза в своя живот, вътрешен крах, семейни драми, проблеми с наркотиците… Това не зависи от материално нивото: да имаш петдесет милиона и да останеш с пет – това е също беда, въпреки че ни е трудно да си го представим. Хората не знаят, че ударяте идват целенасочено – и това е ужасното. Човек е способен да изтърпи всичко, ако знае, че върви към целта, че страданията ще му се възвърнат и ще се обърнат в победи. Но какво, ако напред нищо не свети?

Ние с вас знаем за програмата на творението и неговата цел, за това, че всичко лошо ни води към добро – и това е подарък свише. Милиарди хора в света бедстват без всякакъв проблясък. И ние трябва да им обясним, че в случващото се има причина и цел, че има повече възнаграждение и има възможност да обръщаш всеки удар в хубав подарък.

Необходимо е тази вест да се доведе до света. Времето настъпи. Даже и хората да не искат да слушат, оглушали от бедите, защото в края на краищата, след ударите усещаш само болка. И все пак, изчаквайки нужния момент на успокоение, можеш да влееш в човек капка обяснение. А след това още веднъж и още… Така усещанията ще се редуват с информацията. Трябва да следим за вълните, пробягващи по света, и да запълваме промеждутъците между тях със сведения за причините и същността на събитията.

Тогава всеки нов удар хората ще приемат с по-голямо разбиране, докато това разбиране не уравновеси бедите и им принесе усещане за причинност и следственост, а после и изгода. Вместо болка, човек изведнъж ще изпита желаното облекчение – тъй като сега той получава отплата. А когато за тежкия труд на мен веднага ми причислят възнаграждение, то аз не чувствам усилията.

Когато е виден резултат, усилията се записват не в разходи, а в актив – защото те носят печалба. И повече от това – те и носят вкус и тежест, защото благодарение на тях, съм сформирал потребност в себе си, съсъд, апетит, който ми позволява да се насладя на прекрасната трапеза.

От 3-я урок на конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54959]

Пропуск в духовния свят

Въпрос: Имам  неприятното предчуствие, че дори и след сто години няма да разбера текста на книгата Зоар. Какво да направя?

Отговор: Така, както по-рано човек е искал “ да отхапе“ за себе си целия този свят, сега той иска да получи всичко духовно. Само по себе си желанието  е прекрасно. Но веднага, след като само възникне такава мисъл, човек трябва  да разбере, че тук има две противоположности: аз постъпвам в духовното, когато съм едно цяло с всички.

Как мога, със своето огромно желание за наслаждение, до такава степен да искам духовното и едновременно да бъда едно цяло с всички? Това е нереално! Само ако получа от обкръжението втора сила, противоположна на моето желание да получа духовното, независимо от останалите: „Каква работа имам с тях? Кои са те? Дали изобщо съществуват? Само аз имам отношение с Твореца! А вие всички можете да изчезнете..“ Такъв е човекът. И всеки, който е над своя приятел, притежава по-голям егоизъм.

Как заедно с това  достигам преданост на душата, когато постъпвам с всички и желая само да отдавам – до такава степен, че за мен нищо няма да има от това, и аз дори не узнавам, че отдавам, защото да знаеш за своето отдаване е вече  награда? Тази способност трябва да получа от обкръжението.

От една страна, в мен има жестока, необуздана сила – желание да се наслаждавам, и колкото повече – толкова по-добре, просто горя от желание да достигна духовното. От друга страна, чрез групата на мен трябва да ми въздейства светлината с противоположни свойства. Това се нарича „авиют/ дебелина на желанието отдолу и екран над него отгоре“ – и тогава в мен ще има съсъд/кли за разкриване на духовното.

От урока по книгата Зоар, 27.09.2011

[55884]

Единственият начин е да промениш себе си

Въпрос: Как трябва да се отнасяме към материалните наслаждения?

Отговор: Не е нужно да се мисли за нищо друго, освен, да обърнеш главата си и да се включиш в правилното обкръжение. В края на краищата, ние затова сме предназначени, за това сме се родили и съществуваме в този свят. И това особено се отнася за нашето време!

Затова, в нашия живот няма никаква друга цел, действия, разчети, освен да се прикрепим максимално към обкръжението, което може да ме доведе до такова съединение, което се нарича взаимно отдаване или поръчителство.

Ако изведнъж намеря такова обкръжение, ако изведнъж ме въведат в него – това е организирано свише. Както, когато Творецът е помогнал на Аврам да събере хората и да създаде народ. Такъв пример за построяване на обкръжение и общество получаваме от своите учители, от кабалистите, то се строи отгоре, сами не можем нищо да направим. Но когато вече съществува някакво начално състояние, на нас ни е нужно да го укрепим и да вложим в това общество своите сили.

По този критерий  оценяваме и проверяваме себе си. Цялата ни работа е само спрямо обществото – доколко искам да извлека от него силата на отдаване, която ме променя.

Сам човек нищо не може да промени в себе си. Проблемът е, че  се объркваме и се надяваме сами да се изменим. Човек мисли: „Сега проверявам себе си, ще събера всичките си сили и ще се променя!“ Но това е нечиста работа, която се нарича идолопоклонство, защото виждам в себе си такива сили, каквито има и Твореца, и предполагам, че сам мога да направя нещо без Него.

А всъщност, в мен има свобода само в едно – да се прилепя към правилното обкръжение.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2011

[56025]

Получил си и предай нататък!

Въпрос: Какво най-добре ще помогне, за да отменя самия себе си?

Отговор: Да не бъдеш самоуверен и да не се надяваш на себе си. Доколкото всички твои желания, сили, мисли – всичко, което е в теб, то винаги е против отдаването, против висшето. Главната слабост на човека – това е неговият разум, който не му дава да превъзмогне своето его и да отмени себе си. А освен това, няма нищо друго.

Защото получаващите ни желания не са пригодени за духовния свят. Всичко, което можеш да правиш с тях – е само за да  отмениш себе си пред висшия. И благодарение на това отменяне получаваш неговите желания.

А в желанията към висшия започваш да отменяш себе си по отношение на останалите, и по такъв начин получаваш всичките техни желания. Така присъединяваш към себе си цялата Малхут на света на Безкрайността – именно за сметка на това, че им отдаваш.

Може да попиташ: „А кога най-накрая ще получавам?“ Но такова изобщо не съществува в духовния свят… Няма никакво получаване – има само отдаване! И дори когато получаваш, това по същност произтича във форма на отдаване. В духовната реалност просто няма такава форма, като получаване.

Точно така, както в нашия свят не разбираме, какво е това отдаване. Разбираме само, как да получаваме. Всеки миг мисля, живея и съществувам само за това. А в обратната реалност съществува само отдаване и няма получаване.

Дори когато извършваш получаващо действие, не правиш на това получаване никакъв разчет, а мислиш само, колко по такъв начин можеш да преобърнеш в отдаване.

В духовния свят думата „получаване“ има съвършено друг смисъл, в сравнение с нашия свят, където ми е известно, че това Аз ще го получа, Аз – е адресът, по който идва напълване и остава в мен. Аз – последната спирка за получаване на това напълване! А в духовното, само го предавам нататък.

От урока по „Въведение в науката кабала“ (Птиха), 28.09.2011

[56218]

Голямото започва от малкото

каббалист Михаэль ЛайтманВъпрос: Нима не е възможна глобална егоистическа система? Защо глобализацията ни разкрива точно системата за отдаване?

Отговор: Ако сме зависим един от друг, то не може да не вземаме под внимание един друг. А егоизмът –е безучастието към всички, освен към себе си. Днес аз откривам, че се намирам в системата на зъбните колелца, че моето негативно въздействие върху другите се връща обратно назад и ме поразява. Това означава, че съм длъжен да вземам под внимание чуждите интереси като мои.

Това е всъщност взаимното отдаване – много простичък, егоистически алтруизъм. Ние не говорим с хората за отдаване по-високо от знанието, а изясняваме с факти от този свят: ”Вие самите виждате, че всичко зависи едно от друго. В общия механизъм всяко лошо нещо се завръща като бумеранг назад. Ето, излиза така, че друг изход няма – всеки е длъжен да оказва позитивно влияние, за да получи позитивен резултат”. Какво тук е неясно? Нещо повече, ако ни заплашва опасност, то връзката помежду ни става още по-здрава.

Оттук следва извода, че: егоизмът ни пречи. Ако бяхме по-обективни и над него – абсолютно и с добро, то бихме образували идеалната система. Тогава никога и никъде не бих получил какъвто и да е негатив. Тогава всичките колелца щяха да се въртят както трябва: отнасям се към тях с цялата си душа – и в отговор от тях при мен ще идва само добро.

Това означава, че трябва да достигнем някакво нереално състояние, в което всички като един си взаимодействаме в дружен порив, както мравките в мравуняка? Но те следват инстинкта си, а ние трябва да се обединяваме въпреки собствения си егоизъм? Възможно ли е това? А между другото, изострящата се криза, видимо ни задължава към това – към взаимно обединение, без да гледаме на нашата ненавист, завист и изолация. От къде да вземем сили за това?

Давайте, в краен случай, ще преминем към междинно обединение – ще сключим договор за намеренията. Като за начало нека малко да подсладим нещата.

В такъв случай, ще ни се наложи да се замислим как от днес нататък трябва да работят системите за взаимна връзка: образованието, социалните отношения, семейството, отношението ни към природата и особено – финансово – икономическата система. Някои неща ще се наложи да балансираме – икономиката, да въведем социалната справедливост, да намалим разликата между отделните сектори в обществото. Поне малко ще трябва да се съобразявам с другите, както със себе си.

Да кажем така: винаги ще заделям за другите част от онова, което вземам за себе си. Нека да бъде една десета част: всички я плащат, и от нея ние разпределяме средствата съобразно статуса на всеки. Това ще бъде не социална застраховка, често раздаваща средства неотговарящи на реалните доходи. Не, всички ще отчисляваме част и ще я разпределяме съответно листа за доходите, за да можем да попълваме един на друг недостига от социалното неравенство.

Големите дела се осъществяват поетапно – и трябва да се започва от обикновените реални крачки, след които разбира се ще последват и другите.

От урока по статията ”Мир в света”, 02.10.2011

[56226]

Светът, изникващ от мъглата

каббалист Михаэль ЛайтманСега в мен възникват всевъзможни желания, и аз усещам, че те не са мои, те се вземат от някъде: ”Кой съм аз?”, ”За какво съм?”,”Какво е това изведнъж в мен?”,”Трябва ли ми то или не?”,”И въобще аз не искам нищо”.

Изведнъж започвам да мисля: ”Защо не искам нищо?”. Защото това не е мое, има някакъв външен източник, който ме върти, манипулира. От една страна, в човека се появява някакво подсъзнателно смътно усещане, че това е всичко – не аз, светът е някак си друг – той вече е многослоен, че има някой, който ме манипулира, ръководи. Откъде е всичко това в мен? То мое ли е или не?

От друга страна, желанията, които се появяват в мен, не ми дават да се реализирам: не знам какво да правя с тях, какво мога да придобия за тяхна сметка. В мен се води борба да започна да ги реализирам. Не виждам, че те са мои, не ги усещам така, както по-рано, не усещам в тяхната реализация някаква цел – че от това действително ще спечеля нещо.

Освен това, извън мен възниква още огромна система, която показва света не такъв, какъвто е бил по-рано. Започвам да се усещам в неразбираем за мен свят.

Желанията ми не са мои, светът не е същия. Какво да правя?

Тази постепенно възникваща пред нас, като от мъглата, картина, се явява толкова характерна за нашето поколение. Тя по принцип предизвиква кризата.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56095]