”Хапни за татко, хапни за мама”

каббалист Михаэль ЛайтманВсичките празници са символи на духовното напредване на човека. Ако започна да развивам в себе се желания за отдаване, то минавам през ”покаяние”( период преди Нова година, Рош а-шана) , когато изяснявам своето зло. Тоест, виждам доколко е голямо моето его, на което не мога да се съпротивлявам, извършвайки много престъпления – както е казано в покаянието в молитвата на Рош а-шана: ”Ние престъпихме, ние предадохме”…

И тогава виждам, че съм задължен да започна соя път отначало и да извърша в себе си преврат от егоист, използващ всичко в своя полза – в отдаващ, грижещ се само за ползата на ближния. Тъй като започвам да разбирам, че аз самият съм истинския, т.е. ”ближният” това съм аз, който ми се струва чужд. А онзи който ми сер струваше, че съм аз самият – тъкмо това не съм аз, а тъмната сила, моето его, седящия в мен змей, който през цялото време изисква за себе си напълване.

Ако човек достига такова отношение спрямо себе си, като към хитрия змей, а към другите – както към самия себе си, към своето истинско АЗ, то такъв поврат в съзнанието се нарича за него начало на Новата година. След това, не му остава нищо, само да се поправи, т.е. да стане като висшата сила, силата на Твореца – отдаващ. Получаването за себе си ни дава усещане за “този Свят“. Ако моето Аз е настроено на отдаване, навън към другите, то аз започвам да усещам в това устремяване другия свят – висшия.

Отдаване е, когато обичам някого и затова искам да му дам наслаждение, сякаш другар на другаря си или стопанин на гостенина си. Толкова се грижа за него, че съкращавам своите собствени желания и не искам да получавам никакви наслаждения, мислейки само за неговото удоволствие.

А след като имам вече този “щит“ гарантиращ, че няма да получавам повече за себе си, сега съм готов да получавам и с това да доставям удоволствие на другия.

Цялото получаване е само за него, както казват на дете: “Хапни за татко, хапни за мама“. Но в духовния свят това не е просто действие. Аз трябва да съкратя своето желание и да го разкрия за наслаждаване, мислейки само за ближния. Т.е. моят разум и сърце се намират в него, и тогава цялото преминаващо през мен наслаждение – преминава с разчет единственно за другите.

От урока по статия от “Шамати“, 19.10.2011

[58133]

Дискусия | Share Feedback | Ask a question

Трябва да влезете, за да публикувате коментар.

Laitman.com Коментари RSS Feed

Следваща публикация: