Не можем по никакъв начин да се оценим един друг, защото няма истински критерии за сравнение. Да предположим, че произвеждаш 50 продукта на ден, а аз само 30. В следствие твоята заплата е по-висока от моята и аз, чувствайки безпомощност, съм ти ядосан, защото оценявам нас двамата по един и същ критерий. По настояще ние двамата преценяваме нещата по този начин.

Трябва да разберем, че всеки човек има своя собствена точка на душата и нямаме право да съдим другите. Само трябва да си помагаме, така че всеки един да реализира себе си по най-добрия начин. Освен това, няма никакъв друг начин, отношение или стандарт, който определя правилната взаимна връзка. Мога само да оценявам себе си и останалите в отдаване. Никога не ще бъдем равни и прави в получаване. Дори ако чувстваме, че „работим добре заедно”, другите ще започнат да гледат на нас с подозрение.

Светът никога няма да стане добър според законите на егоизма. Оставете надеждата, че може да постигнете нещо справедливо чрез получаване. Дори най-добрият човешки разчет няма да задоволи останалите.

Затова не трябва да се сравняваме по сила, успех, менталност, усещане, семейство, образование. Нека просто пренебрегнем това. Светът трябва да разбере, че ако изискваме хората да дават или да получават нещо, то никога не ще създадем нещо стабилно и продължително. Всяка една теория ще бъде опровергана.

Затова трябва да преминем към отдаване.

От урока по статията „Мир в света”, 06.10.2011

[56709]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →