От нас се иска непрекъснато ускорение, тъй като в духовното не се отчита постоянната скорост, а само добавената към обичайната скорост, ускорението, което постоянно нараства. От това трябва да направим извода, как трябва да действаме.

Баал а-Сулам обяснява, че това допълнение към обичайните действия се нарича вяра над знанието. Това е такова допълнение, което е невъзможно да бъде извършено със собствени, човешки сили. Но ние се стараем да го постигнем и затова викаме нагоре и този вик предизвиква върху нас светлина, възвръщаща ни към източника.

Тази светлина идва не просто така, когато се занимаваш с нещо. Тя идва, когато разкриваш за нея ново, празно място – и тогава тя се появява! Още едно празно място – и отново светлина! А ако всичко остане така, както е било, както е обичайно, то светлината няма причина да дойде, защото тя е изпълнила вече своята работа и е възпроизвела в тебе някакво действие.

Затова трябва постоянно да добавяме в себе си все нови пустоти и тъмни кухини, за да молим само за сила, която ще ни позволи да работим така, сякаш сме съвършено пълни със светлина.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 02.10.2011

[56325]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок | Add Comment →