Въпрос: Как да достигна разбирането, че ми е необходима любовта към другаря и от това зависи целият ми път?

Отговор: Някои мислят, че любовта към ближния, любовта към творенията, любовта към другарите, събранието на другарите – са им необходими като спомагателни средства, за да подскочат в някакво висше състояние, където ще се разкрият съвсем други отношения. А тази любов, която е била в мен към другарите и света, ще остане в миналото, губейки своята ценност.

Но това не е така. На това същото място, където строим отношенията помежду си – именно там и разкриваме душата. Връзката помежду ни се нарича светове, а това, което напълва тази връзка, се нарича Творец.

Получава се, че съединявайки се с другарите, с техните вътрешни желания и мисли, с това аз строя духовния свят. Защото той не съществува сам по себе си, и няма друго място, освен това място, където го построявам. Духовният свят – това е системата от връзки помежду ни, която разкривам. Затова най-главното, това е правилно да представим реалността.

И днес възприемам реалността в своето желание. Няма такова място, където независимо от мен да съществува Вселената, а в нея всички ние. Всичко това съществува в моето желание. Затова става въпрос само за поправяне на желанието, за да не бъде то изолирано и впечатляващо се само от това, което става в него, от преминаващите по него течения и флуиди – а да ми позволи да изляза от него “навън”. Тоест да придобия, благодарение на подобието на формата, друга сила в това желание – силата на отдаване, освен на получаване.

Не трябва да забравяме, че приближавайки към себе си другите души, аз приближавам не някой друг, а своите собствени частици, които ми се струват чужди заради моя егоизъм. А ако се съединявам с тях над своето его, то събирам по частица самия себе си.

От урока по статията на Рабаш, 16.10.2011

[59044]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →