Контакт с висшата степен може да се установи само за сметка на тези средства, които са ти дадени в този свят – група, с която трябва да се обединиш, като един човек с едно сърце, достигайки до взаимно поръчителство и любов към другарите.

Но отначало от теб се изисква да изпълниш единствено 1/125 част от пълните условия, а после още 1/125 и още – и така постепенно ще се приближиш до висшето. Обаче, всеки път висшето ще ти се струва безкрайност и ще мислиш, че не си способен да изпълниш това условие. А в крайна сметка, това е само по-близката до тебе степен.

Когато ти, обединявайки се с другарите, довеждаш себе си до висшата степен, за да влезеш в контакт с нея – това означава, че ”От любов към творението”, преминаваш ”към любов към Твореца”. Защото присъединявайки се към висшата степен, влизаш вътре в нея, като зародиш в майчиното лоно и започваш там да растеш.

Отменил си егото си, което си получил на предходната степен, виждайки, че не можеш да достигнеш успех с него и да напредваш по-нататък. Затова, да се обединиш с другите, трябва да отмениш егоизма си, работейки в групата. По такъв начин оставяш от него една точка – само желание да се прилепиш към висшето, ”точката в сърцето”, информационния ген (решимо).

А цялото ти его остава долу, за сметка че си прецедил желанието си през групата, както през филтър. През този мрежест филтър можеш единствено да прекараш духовното решимо, точката в сърцето, за да я внесеш в АХАП на висшето. И с това започва етапът на зародиша на по-висока степен.

Необходима ми е връзката с другите, за да може с нейна помощ да се отделя, да се освободя от егоизма си, който отзвучава от мен и се установява на дъното, благодарение на обединението ми с другарите. С това извършвам моята половина от работата, което се нарича ”моята половина на монетата”. А втората половина вече добивам от висшето.

Това се нарича ”От любов към творението – към любов към Твореца”. Любовта към творението това е построяване на съсъда, желанията. Любовта към Твореца –  включването ти във висшето, което започва да те възприема, като най-скъпата своя част. Защото ще успееш да влезеш в Него чист, без лошите си, егоистични сили.

Иначе, със заразения си плод би довел до отравяне висшето и би бил възприет като чуждо тяло. Но ако влизаш тук единствено с един свой духовен ген (решимо), точка в сърцето, не се възприемаш като чужд. Защото тази точка получаваш от висшето! От самото начало тя е била негова част.

Някога е пробил със своята степен долу егоистичната ти степен и е внедрил в теб своята частица, за да се намира заедно с теб в твоя егоизъм. И сега от цялата своя реалност трябва да отделиш една точка и да я върнеш на мястото ù, във висшата степен. Но твоето ”Аз” вече се е прилепило към този духовен ген и затова се повдигаш заедно с него.

Използваме точката в сърцето за това да пренесем своето ”Аз” от егоизма си, към който отначало сме прилепени, както животните. Пренасяме своето ”Аз” в точката в сърцето и се прилепяме към нея, искайки да се намираме само в нея и тогава тази точка ни повдига към АХАП на висшето. Тази точка в сърцето работи за мен като асансьор, издигащ ме нагоре.

Защото всички гени – решимот идват отгоре надолу и това не произвежда никакво обновление. Цялото обновление е в това, че моето ”Аз” всеки път се издига нагоре, заедно с тях.

От урок по статия на Рабаш, 09.10.2011

[59141]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →