Сега в мен възникват всевъзможни желания, и аз усещам, че те не са мои, те се вземат от някъде: ”Кой съм аз?”, ”За какво съм?”,”Какво е това изведнъж в мен?”,”Трябва ли ми то или не?”,”И въобще аз не искам нищо”.

Изведнъж започвам да мисля: ”Защо не искам нищо?”. Защото това не е мое, има някакъв външен източник, който ме върти, манипулира. От една страна, в човека се появява някакво подсъзнателно смътно усещане, че това е всичко – не аз, светът е някак си друг – той вече е многослоен, че има някой, който ме манипулира, ръководи. Откъде е всичко това в мен? То мое ли е или не?

От друга страна, желанията, които се появяват в мен, не ми дават да се реализирам: не знам какво да правя с тях, какво мога да придобия за тяхна сметка. В мен се води борба да започна да ги реализирам. Не виждам, че те са мои, не ги усещам така, както по-рано, не усещам в тяхната реализация някаква цел – че от това действително ще спечеля нещо.

Освен това, извън мен възниква още огромна система, която показва света не такъв, какъвто е бил по-рано. Започвам да се усещам в неразбираем за мен свят.

Желанията ми не са мои, светът не е същия. Какво да правя?

Тази постепенно възникваща пред нас, като от мъглата, картина, се явява толкова характерна за нашето поколение. Тя по принцип предизвиква кризата.

От виртуалния урок, 25.09.2011

[56095]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Криза, глобализация | Add Comment →