За да ни пробудят към по-напреднали състояния, тези напреднали състояния започват да ни светят от далеч – от там ни свети нещо хубаво. Да кажем, на детето от далеч му показват сладолед. А на него от това му става не по-добре, а по-зле – защото го дразнят с този сладолед, който то няма!

Така и ние. И тогава започваме да се стремим напред. Нашето сегашно състояние ни се струва лошо, и ние се устремяваме към по-добро състояние – и така напредваме.

Винаги ни се разкрива все по-напреднало, високо, духовно стъпало, и в нас възниква проблем с него. И ако на детето му е ясно, че ще му бъде добре, ако получи сладолед, то при нас това не е съвсем ясно, защото нашето състояние е обратно на духовното напредване. И затова се усещаме в падение, в неприятни състояния. Затова ни трябват допълнителни средства за поддръжка: група, учене, за да се убедим, че пред нас свети по-доброто бъдеще.

От урока по Книгата „Зоар“, 26.10.2011

[58802]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар | Add Comment →