От поколение на поколение сме се развивали, стремейки се да израстнем своето желание за наслаждение и да го напълним с всичко възможно. Тези напълвания само са увеличавали желанието ни. Та нали, когато съм получавал 100, аз незабавно съм започвал да желая 200, а получавайки 200 – съм искал 400. Напълването, идвайки към егоистичното желание, само още повече го е раздразвало и го е тласкало да търси нови напълвания.

Десет килограма напълвания влиза в 10 кг желания и създава вътре в желанието допълнитено още 10 кг напълване, т.е. аз съм започнал да искам 20 кг и т.н. Така напълванията само са увеличавали желанието. Тъй като неутрализирали наслаждението и затова са предизвиквали ново желание, двойно по-голямо от предишното.

И сега, съгласно програмата на природата, ние започваме да откриваме, че не можем да напълним егоистичното си желание. А от друга страна намираме, че това желание ни свързва един с друг. Тоест това вече не е лично желание на всеки, отделящо го от останалите, а съединено с другите. И това създава двоен проблем.

В такова развитие има особена цел – постигане разума на Създателя. Нали  ако аз се развивам само вътре в своя егоизъм, както е било в течение на нашата история, то при това не постигам никакъв съзидателен разум, без да мислим за Създателя – за някой, стоящ зад мен.

Но когато нашето егоистично желание започне да се проявява като свързано  едно с друго и отнасящо се към единна система, аз започвам да разглеждам себе си по отношение на тази система. Възможно е все още да не разбирам какво става, но вече виждам, че има разрив между това, което съм способен да разбера и усвоя със своя индивидуален личен разум  и между това, което става в света. Защото светът представлява някаква огромна система, в която всичко е свързано помежду си. Всички части на науката, всички процеси, всички явления.

Аз, със своя единичен, обособен разум не съм способен да възприема такава система, за да се впиша в нея и да я обърна в своя полза. Именно затова човечеството сега усеща себе си безпомощно. А всичко това е, за да разбере съзидателният разум, започващ да ни се разкрива днес вътре  в общата, съвършенна система, всички части, на която са свързани и зависими една от друга.

И ако всичко е така свързано, то се получава, че ние не можем да напредваме, да управляваме състоянието си и да го подобряваме. В такова състояние изобщо не можем да действаме и точно това се разкрива сега на човечеството. Така е направено специално, за да може чрез тази безпомощност да напреднем към постигането на съзидателният разум, който управлява тази система отвътре.

От урока по статията “Съзидаващия разум”, 21.10.2011

[58266]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма | Add Comment →