В статията ”Мир в света” Баал а-Сулам разбира същността на предстоящия преход, който издига човечеството на нова степен:

“Макар на пръв поглед програмата да е фантастична, но, ориентирайки се, ще разберем, че всяко противоречие между получаването за себе си и отдаването на ближния се явява единствено психологическо. Получаването за себе си, макар то да ни се представя в различни форми, се определя от една дума: наслаждение.”

Днес това вече е ясно. Естеството ни, разумът и чувството, всяка клетка на тялото ни се стреми към напълване. Това може да се усеща просто като прилив на жизнени сили, но може да приеме и други форми, докато не излезе на психологическо ниво, където го определяме като наслада. Ако ръката ми лежи неподвижно на масата, то не се наслаждава тя, а аз. Така или иначе напълването за нас е винаги наслаждение. Само това искаме всички ние.

Оттук и въпросът: ако материята ми иска единствено да напълни себе си, за да изпита наслаждение, то способен ли съм да поддържам връзка с другите? Способен ли съм, по волята на Природата, да участвам в живота на общата система и заедно с това да се наслаждавам? Ако това е осъществимо, ако Баал а-Сулам казва, че това е психологически момент, то възможно е да се объркам, да надхитря себе си. Защото психологията, както се нарича – е житейско дело. В крайна сметка, изпълнявайки изискването на Природата, ще се наслаждавам сам и ще наслаждавам другите на нова, глобална степен на битието.

“Какво човек получава за себе си в нашия свят? Ако се предположи, че за своя живот достига 20% наслаждение в сравнение с 80% страдание, то при съпоставката на едното с другото ще остане 60% страдание без всякаква отплата”.

Правейки правилния разчет, човек не би понесъл такъв живот. По най-естествен начин веднага би решил да приключи с него. Аритметиката тук е проста:”наслаждение, минус страдание, е равно на…” – след което следва решение и незабавна реализация. Но не правим точния разчет и затова продължаваме да живеем.

“Обаче всичко, казано по-горе, се отнася към личния разчет, когато човек работи за себе си. При разчет в световен мащаб индивидът, напротив, ще произвежда повече, отколкото получава за собственото си съществуване и наслаждение. Ако посоката се промени от получаване за себе си на отдаване, човек ще се наслаждава от всичко свое изработено без многочислените страдания.”

Ако правим разчет: колко можем да получим в отговор от целия свят затова че му даваме – тогава си заслужава да се живее.

По такъв начин, всичко зависи от ясния, точен, прозрачен разчет: какво имам от получаването и отдаването. При което Баал а-Сулам говори тук единствено за материалния разчет, поставяйки в скоби духовния. В нашия свят всеки така или иначе страда и се примирява с това. Обаче ако нагледно се демонстрира на човек всички негови ”доходи” и ”разходи”, ще разбере, че го обират до кости. От друга страна, в духовен смисъл, може да се запише за сметка на вечния живот, несравним с жалкото животинско съществование.

И така, пред нас е психологически проблем и в този източник трябва да го разглеждаме като поправяне на света. Всички тези разчети, а дори и възможности, откриващи се благодарение на кабалистичната методика, са обусловени от възпитанието. И означава, че трябва да създадем система на просвещение и възпитание – и тогава светът, намиращ се в отчаяно положение, ще разбере, че в крайна сметка се оказва в точката на старта, по пътя на ново начало.

От урок по статия ”Мир в света”, 25.10.2011

[58639]

Filed under: Движението "Поръчителство", Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →