Висшето управление винаги организира текущото ни състояние и свети слабо от следващото състояние. И ако преодолеем текущото състояние, то ще можем да помолим да ни доведе до това следващо състояние.

Това следващо състояние не ни се струва желано. В противен случай ние бихме се втурнали към него съгласно своя егоизъм, без да имаме каквато и да е независимост и свобода на избора. И затова следващото състояние е изцяло противно на егоизма. Става така, че винаги мога да получа поддръжка за сметка на обкръжението, книгите, учителя, за да  помоля да ме издигнат в това състояние, което не ми се струва желано, добро, привлекателно.

Тоест аз моболизирам сили, натрупвам усещане за важността на по-висшата степен. И ако в мен действително има огромен стремеж към нея, достатъчен за да преодолея потенциалната бариера, която ме отделя от следващото състояние, то аз привличам към себе си от там светлината, възвръщаща към източника, която ме изменя. Така се раждам на следващата степен, ставайки неин син.

Разбира се, че „Няма никой освен Него“ – но този Един създава днешното състояние и следващото, което е противоположно, а също и всички възможности за неговото постигане. А аз трябва да ги видя и да разбера, че това са специални, измислени до най-малките подробности средства, които са ми нужни.

Нищо излишно няма нито в мен, нито в обкръжаващия ме свят, във всички вътрешни и външни условия. Всичко е съвършено идеално и приспособено да ми помогне да мобилизирам силата на желанието да се издигна в следващото състояние. А ако не съм способен да го направя, значи все още не се вглеждам достатъчно в това, което става с мен.

Затова, трябва предварително да оправдаем Твореца за това неудобно, неприятно, лошо състояние, в което се намираме.  Защото това е добър знак и помощ, която с  това тежко състояние ме направлява, заставя ме да бягам и да търся как да изляза от него.

Вече само днешното, неприятно състояние ми помага. Но според това, как човек укрепва и се издига на по-високите степени, той започва да се чувства добре в достигнатите им  състояния. И въпреки това, той трябва да се издигне от него. Тоест нужна е допълнителна работа, за да види недостатъците в текущото си състояние. А това съвсем не е лесно.

Но ние сега се намираме в такова състояние, в което съвсем не ни е лесно. А бъдещото състояние е също доста тъмно. Макар и не толкова тъмно, ако можем вече да си представим следващото ни състояние като желано и да укрепнем за сметка на обкръжението и книгите.

Дадени са ни всички условия и възможности, за да достигнем до необходимостта да се изкачим на следващата степен. Така човек трябва да вярва изначално, тъй като всеки миг от живота ние се намираме в такива състояния, в които имаме всичко. Текущото състояние, следващото състояние и средствата, за да мога от това, което съм аз сега, да стана този, който трябва да бъда на следващата по- висока степен. Винаги не достига само едно – нашето внимание!

От урока по статия на Рабаш, 16.10.2011

[57767]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →