Вътрешната ни работа започва със стремежа към излизане от самия себе си, към съединяване. А резултатът от съединяването се измерва с това, доколко то противоречи на желанието ни, какви сили пречат на съединяването и се борят против него.

Точно тези съпротивляващи се сили ни оказват помощ от противоположното, за да покажат на човек къде още трябва да приложи усилия, за да се поправи.

И така той напредва още и още. Опитва се да се обедини с ближния и да отдава – и всеки път получава отблъскване и поправяне на посоката, трудности, ожесточаване на сърцето, осъзнаване на грешките. Но повтаряйки се всеки път, това постепенно се натрупва ”грош след грош – в една голяма сметка” и един път идва ”разплатата”, т.е. действително му се разкрива силата на отдаване, силата на вярата.

И главното тук е да не се отчайваме! Защото започваме този път съвършено егоистично (ло лишма) и мислим само за това, как да спечелим и то на едро. Въобще никак не свързваме това с другите хора и не чувстваме какво е това ”ближен”.

Това засега са същите тези действия, които съществуват у новороденото, което въобще не разбира какво прави и не усеща какво правят с него. Но с течение на времето то започва по малко да усеща, да чува и да вижда нещо, някак си да реагира и така расте! Точно така и ние растем в духовното! Само трябва да полагаме усилия във всеки един миг от живота си, както и детето, което по естествен път е подтиквано от природата да расте.

И в крайна сметка, от човека не се изисква повече от това, което е способен да даде. Главното е да се опитва! Главното е да желае отдаването, макар и колкото и да е, и както ти искаш. И разбира се, че този стремеж не е към настоящето отдаване, но не е важно! Главното е да искаш и от тези усилия се ражда дълбокото желание. Също като дете, което иска да е възрастен, и благодарение на усилията си да стане голямо, да разбира, да чувства, да прави нещо – да расте.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 14.08.2011

[55580]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →