Въпрос: Случи се инцидент в Тел Авив, при който жена видяла бездомен човек и решила не само да му даде пари, а действително да му помогне. Тя му намерила работа и се погрижила за него, а след това той я убил…

Отговор: Тя е отнела от скитника свободата на живота. Той си е седял на улицата без да се замисля за времето, дали е утро, ден или вечер, без да мисли какво е и какво ще бъде. Той е бил над времето и пространството, над тревогите.

Хората винаги ще му дадат някоя стотинка и нещо за ядене… Бездомните са особен народ – те не искат да зависят от някого или от нещо. Това е прекрасно усещане: не ме е грижа за нищо.

–      Къде живееш?

–      На земята.

–      Трябва ли да отидеш някъде или да направиш нещо на време?

–      Аз дори нямам часовник. Не ме е грижа колко е часа.

–      Но може би дължиш нещо на някого? Или някой ти дължи нещо?

–      Нищо подобно.

А сега погледнете себе си: трябва да свършите един куп неща на работното място и още хиляди други извън него. Хората ви се обаждат, очаквайки нещо от вас, семейството също очаква своето… Просто си нямате представа какво е да сте бездомен. „Без дом” означава без граници. Пожелавам ви да почувствате поне веднъж тази безгрижност.

Това не е почивен или ваканционен ден, когато също сте затрупани от задължения. При бездомникът всичко е чисто, няма никакви притеснения и пречки в главата си – сякаш лети в облаците на бъдещия свят.

А сега някой се поява и го сваля на земята, затваря го между четири стени и го принуждава да спазва график: събуждане, миене, бръснене, миене на зъбите, обличане… Що за живот е това?

Ние не разбираме тези хора. Те живеят с усещане, което ги издига над материята.

Въпрос: Как можем да помогнем на тези хора?

Отговор: Да помогнеш на някого не означава да отдадеш себе си, така както израелците се опитват да приютят в апартаменти бедоините. Бедоините не искат да живеят между четири стени и затова наново отварят своите палатки срещу новопостроените квартали. Дори ако им предоставиш десетстаен апартамент, те няма да го поискат, защото имат своя идея за дом.

Когато помагаш на някого, трябва да следваш неговите желания, а не своите.

Въпрос: Значи в такъв случай не трябва да им помагаме?

Отговор: Не. Човек разполага с всичко необходимо и от нищо друго не се нуждае. Ако се нуждае от къща, ще си намери. Но той не иска. За него установяването на „свое собствено кътче” е вече ограничение. Това го поставя под натиск. Той обича да спи на различни места без да се притеснява за бъдещето.

В сравнение с него ние не разбираме какво е свободата. Ние сме роби, а той господар.

От урока по статията „Любов към Твореца и творенията”, 27.10.2011

[58896]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →