Конгресът в Арава. Урок N:1

Въпрос: Когато се случва някаква беда, война, тогава целият народ се обединява, всички си помагат един на друг, пускат пострадалите да живеят в дома си – сякаш между нас вече съществува взаимното поръчителство. Как да се обясни, че поръчителството трябва просто да бъде между нас, а не срещу някоя трета страна?

Отговор: Мисля, че сега се разкрива нашата взаимозависимост не затова, че ни обединява обща беда.

По-рано сме усещали поръчителството  под натиска на обкръжаващата ни заплаха и затова се притискаме един към друг, като орехи в чувал. Макар и да не сме искали да се обединяваме помежду си, но чувала ни свързва заедно и по неволя сме били принудени да съществуваме в него.

Но днес ситуацията се променя. Сега имаме работа с природата, с висшата сила, а не с някакъв материален враг, намиращ се около нас, който можем да убием и да унищожим.

Природата ми показва, че съм зависим и свързан с всички останали. И ако бих живял просто с някой свой ненавистник, това още не би било проблем. Но работата е в това, че съвършено завися от него. Завися от него така, че не мога да му направя нищо лошо. Защото в тази степен, в която му причиня вреда поради ненавистта си, ще навредя на самия себе си.

Разкрива се такава взаимнозависима система, че във всяко място по света, във всеки детайл, във всяко направление, където бих причинил някому зло – така вредя на самия себе си. Така се разкрива общата интегрална система. Всъщност, всеки човек по света е част от самия мен, и чрез него цялото зло се връща към мен съвсем осезаемо!

Нима Германия не би могла да отхвърли Гърция и да се отдели? Но не може! Те не могат просто да отрежат нито нея, нито Италия, нито Испания. Защото вече е възникнала такава връзка, че ти зависиш от всички. И не можеш просто да ги възненавидиш, защото ще изстреляш ненавистта  право към нозете си.

Такова нещо преди никога не е било. И затова всички се чувстват ужасно безсилни и не знаят какво да правят. Това просто е смях през сълзи: ненавиждам го смъртоносно и не мога даже да се докосна до него, защото ударът незабавно ще се върне към мен. И нямаме никаква възможност да ”поправим” ситуацията и да скъсаме връзките си – невъзможно е!

Ако вредя на някой друг, то този ущърб ще се върне към мен в мащаб няколко пъти повече, отколкото бих навредил на самия себе си. И същото това се случва и в обратния случай: ако отдавам на ближния, то това добро се връща към мен 613 пъти в повече от първоначалното, вместо Нефеш де-Нефеш – НАРАНХАЙ.

Не дай си Боже, да кажа или да помисля нещо лошо за когото и да било, макар и половин дума. Така се разкрива в крайна сметка това. По-добре вече да проклинаш самия себе си. И това ще стане очевидно за всички – в такава форма тази глобализация ще ни задължи да се променим.

Но към това ни води дългият път на страданията, докато науката кабала ни го разкрива доста по-бързо.

От 1-ви урок от конгреса в Арава, 27.10.2011

[59057]

Filed under: Движението "Поръчителство", Конгреси и събития, Криза, глобализация | Add Comment →