Баал a-Сулам, “Мир в света”: Напълно естествено е, че всички  не могат да работят еднакво. Винаги ще има някой, който поради слабост ще прилага за един час работа много повече усилия, отколкото друг за два часа или повече. По този начин не е възможно да се базираме на критерия усилия, полагани от човека, защото те не подлежат на оценка.

В търсене на социална справедливост не можем да се опрем на часовете извършена работа, защото всички хора са различни. Също така не сме в състояне обективно да оценим усилията на човека. Успехите на хората не ни говорят нищо, защото един се е родил глупав, а друг – умен, един – ленив, а друг – действен и т.н. Наследствеността не е вина за човека, но не е и негова заслуга.

Излиза, че не можем да съдим за хората правдиво – съгласно категорията истина. Защото тя се определя от корена на душата на всеки, от неговите вътрешни свойства, които е невъзможно да бъдат проверени, претеглени и пресметнати.

Значи, не е възможно да се предявят справедливи искания към хората и справедливо да се оценява резултата от тяхната работа. Всичките ни опити да съизмерим усилията и способностите, всъщност, са абсолютна лъжа. Ние поставяме оценки на децата в училище, поставяме всички под общ знаменател в армията, измисляме произволни граници на производителността на труда – и всичко това нарушава естественото развитие на човека.

Напоследък специалистите вече осъзнават този проблем, след като се сблъскват с кризата във възпитанието. Обаче ситуацията не се е променила. Просто не можем да оценяваме човека правилно, в съответствие с категорията истина.

От урока по статията “Мир в света”, 06.10.2011

[56715]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация | Add Comment →