Ние все още не познаваме науката за бъдещето. А бъдещето е в това, да бъдем в съгласие с природата и по някакъв начин да променяме себе си, да ставаме подобни на нея.

Tрябва да станем глобални, интегрални, взаимосвързани, взаимно доброжелателни, разбиращи, че само така може да стане по-лесно, по-добре и съвместно да достигнем до някакво общо решение: разделяне на продуктите, полезните изкопаеми, стокооборота и т.н. – тоест до всичко онова, което се случва във всяка държава.

Ако можехме да си представим такова човешко съобщество, което би било наистина човешко, а не хищническо, както днес, тогава, разбира се, бихме могли да достигнем пълен комфорт, правилно обединение с природата и между себе си, правилно използване на всичко, което получаваме от природата. Бихме живели в хармония и не бихме харчили милиарди сили, средства за отбрана или нападение. Тогава бихме имали огромни ресурси.

Проблемът е в нашата природа. Днес, за пръв път в цялата история на човечеството, заобикалящата ни природа ни показва, че трябва да сме взаимосвързани чрез добрите сили, добрите връзки помежду ни, иначе ще се намираме в постоянно нарастваща криза.

Още повече, тази криза е заплашителна, защото ние се намираме във война и сблъсъци не един с друг, а със самата природа. Затова днес ще усещаме природата все по-враждебна: в нейните екологични прояви, в измененията на климатичните условия, във всевъзможни проблеми със здравето, с епидемиите и т.н.

Това ще се проявява и като наши вътрешни проблеми: разпадане на семейството, проблеми с децата, проблеми в науката, изкуството, възпитанието, образованието, да не говорим за междудържавните и международните проблеми, които, в крайна сметка, ще доведат до големи страдания.

От беседата за глобалното възпитание, 04.09.2011

[57650]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →