Въпрос: Нима е необходим някакъв силен удар, за да се промени възприятието на хората и погледът върху икономиката и ”справедливото разпределение”?

Отговор: Не е необходимо ударът да е толкова съкрушителен, както войната – това може да бъде спад на борсата или нещо подобно.

Ако се появи сериозен проблем в икономиката, то тя не само сваля ”излишъка от мазнина” от най-богатите слоеве. На тях това ще се отрази като премахване на няколко нули от банковата сметка, но за малкия човек означава количество парчета хляб на масата. Затова икономическите проблеми удрят по всеки и ги прави много по-чувствителни.

Макар че, за капиталиста да загуби милиардите си също не е лесно. Защото икономиката не е само цифри, а чувствителна област. Да допуснем, че съм имал 40 милиарда, а са ми останали 20 – вече се страхувам за препитанието си! Ще се страхувам, защото утре нищо няма да ми остане.

Струва ли си да се вълнувам от това, че имам в банката 20 милиарда, а другите нямат и 20 долара? Това не е важно, тъй като в човека възниква усещане за панически страх. Той не усеща, че е загубил 20 милиарда, но още 20 са му останали и се тресе от страх, че утре няма да му остане съвсем нищо.

Затова, пред лицето на икономическите проблеми, всички изпадат в паника. И тогава на всеки може да се обясни какво се случва – на всички, без изключение.

Разбира се, не е достатъчно да приближиш всеки към нормалното, необходимо за съществуването ниво, добавяйки му пари, за да се успокои. Всичко това трябва да върви паралелно с възпитанието. Но човек се съгласява на възпитание само тогава, когато малко го ударят. Сега, когато все още всичко му е наред и има футбол в почивния ден, на другия ден нечия сватба, а на по-другия отпуска – ще каже, че не му е необходимо никакво възпитание.

Има и такива, на които им е достатъчно да вземат малко хляб и плодове и да прекарат целия почивен ден на плажа, заедно със семейството. Хората живеят обикновения си живот и са доволни. Затова, няма да се мине без удари, които да ги заставят малко да се вслушат. Тогава възпитанието може да започне.

Но главното е това създаване на системата за разяснение, която обяснява как работят всички системи: че има програма на природата и ние нямаме избор, да разкаже за еволюцията, икономиката, природата на човека – да даде необходимите знания. Това е най-първата част, която трябва да бъде осъществена.

А втората част, това е създаването на системата за възпитание, която учи как да се поправим и да реализираме новите отношения в обществото, да се обединим един с друг. Тоест процесът се разделя на две части: просвещение – получаване на знания за новия свят, и възпитание – обучение на това, как да се живее в него. А след това ще преминем към практическа реализация, към конкретни действия.

От урок по статия от книга ”Шамати”, 02.10.2011

[56987]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →