Ако ти напредваш към правилното състояние, то цялата реалност ти се представя, намираща се в твоето желание. Освен твоето желание няма нищо повече. А всички външни детайли, които са ти се стрували отделени от теб, противоречащи си и ненавистни, приближаваш към себе си в своята работа. И тогава тази сила на отблъскване се обръща в свързваща сила, и всичко се съединява в една система.

Само в това се състои поправянето. Там, където е станало разбиването, трябва да направим обратното, за да го поправим. Първият човек, Адам Ришон, е бил една система, и сега неговите частици – нашите души, трябва да се съединят.

Но на всяка част е дадена свободата самостоятелно да приведе всички останали части към съединение. Защото всички частици са включени във всеки, и затова аз трябва да съединя всички, и ти трябва да съединиш всички, и той. И когато всеки от нас съединява всички, той създава плосък кръг, своят разрез.

А след като всеки реализира своята свобода на волята, от всички тези кръгове, срезове, се построява пълната сфера, която и ще бъде окончателното поправено състояние.

От урока по статия на Рабаш, 18.10.2011

[57955]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок | Add Comment →