Ние сме индивидуалисти, егоисти по природа. Можем да се обединяваме в градове, народи и държави, но обединението на няколко държави е противоестествен процес. Виждаме какво се случи с Русия и други страни, които се разпаднаха.

Между хората трябва да съществуват връзки като в едно семейство, в което се обединяват и съхраняват любов, деца, имущество. Това е инстинктивна връзка, основана на страх, че може да заболея и ще се нуждая от помощ и подкрепа. Моите деца изискват нещо от мен, възползвайки се от естествената ми любов към тях, и аз съм длъжен да се грижа за тях.

Подобна инстинктивна връзка съществува и в народите. Разбира се, тя е много по-слаба отколкото семейната, но все пак тя съществува и също така е подържана от взаимозависимост, страх, нужда от подкрепа, чувство за сигурност, безопасност и пр., защото всички живеем в егоистичен свят.

Все още можем да живеем заедно и по един или по друг начин да се съгласяваме с общите проблеми, желания и цели в границите на своята нация. Разбираме, че трябва да бъдем свързани, за да можем да се договаряме вътре в държавата, защото извън нея съществуват много врагове.

Но много по-трудно е за различни народи и страни да достигнат до съгласие. Това обикновено се нарича „временно споразумение”, в което всяка страна намира някаква полза за себе си и веднъж успяла да постигне искането си, напуска останалите. Това се счита за нещо нормално в международните отношения.

Интересно е, че днес се разкрива ново условие: семействата се разпадат и се зараждат множество политически партии и движения. Те си противостоят една на друга, готови са да се унищожат и имат много повече проблеми помежду си, отколкото с хората от другите народи. Разбираме, че сме дотолкова свързани с хората, които са извън нас: други страни, нации, континенти и цивилизации, че трябва просто да намерим път към взаимно обединение.

От беседата за глобално възпитание, 04.09.2011

[57655]

Filed under: Криза, глобализация | Add Comment →